Смартфоните стават незаменима част от автомобилите ни. Не са малко мултимедийните системи, базирани на Android, както и такива, продавани в сайтове като AliExpress, където срещу $200-300 можете да „дръпнете“ автомобила си с 15 години напред откъм технологии… Що се отнася до приложенията, ето списък на 10 препоръчани от приятели приложения при пътуване с автомобил:

1. Waze

Накратко Waze е социална навигация с над 85 млн. потребители. Колкото повече хора я ползват, толкова по-добре работи. Автоматично изчислява моментния трафик, като дава доста по-добра трафик информация от Google Maps (неслучайно Google наскоро ги купиха). Шофьорите могат да се предупреждават за проблеми на пътя, опасни дупки, спрели автомобили, наводнение, мъгла, патрули на КАТ, speed-камери. Интересните места (POI-та) са взети като комбинация от Google и Foursquare. Приложението следи календара и казва кога трябва да тръгнеш спрямо текущия трафик (напр. „Концертът на Веселин Маринов започва след час, тръгнете до 18:12, за да стигнете навреме). В случай, че пътувате в група с приятели, можете да споделите местоположението си и да получавате информация тип „Иван е 7 мин. пред Вас“. Поддържа информация и за цените на горивата в различните бензиностанции, места за паркиране близо до местоположението ви и има версия на български. Неслучайно е на върха на списъка ни. Алтернатива: Google Maps

2. HERE WeGo

HERE WeGo е най-новото име на Nokia Here, Here Maps, Ovi Maps, Nokia Maps (вероятно има и още). Приложението обаче е едно – накратко: невинаги имате интернет, така че е важно да имате офлайн карта. Цяла Европа се побира в 10 GB и приложението е безплатно, стига да си направите акаунт. Алтернативи много – платени и безплатни (Sygic, Here Maps, TomTom, iGo), но нашият избор e HERE.

3. Parking Zones – Bulgaria

Паркинг зони, сещате се, показва дали си в паркинг зона (синя/зелена), има опция за бързо пращане на смс, запазване на местоположението на колата, напомняне за следващ смс и т. н., като следи работното време. Поддържа София, Пловдив, Бургас, Русе, Видин, Силистра, Пазарджик, Плевен, Ямбол, Благоевград, Враца, Стара Загора и Велико Търново.

4. Drivvo

Drivvo ви дава възможност да управлявате всички разходи за автомобила си – гориво, регулярни и инцидентни ремонти, поддържка. Събира подробна статистика за зареждания, пробег и разходи, след което можете да видите красиви графики и статистики за автомобила си. Алтернатива: Fuelio.

5. Zello

Zello e уоки-токи. Много подходящо приложение, ако сте тръгнали група приятели на път. Поддържа до 2500 потребителя, Bluetooth, Android Wear, външен PTT (Push To Talk) бутон и история на разговорите. Можете да изпращате снимки и текст и работи през WiFi или мобилни данни (вкл. 2G).

6. LIMA

LIMA е официалното приложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с актуална пътна обстановка. Не винаги работи перфектно (точи батерия, генерира трафик, забива), но си заслужава да хвърлите поглед, преди да се отправите нанякъде, но като че ли от известно време не се обновява. Има възможност и за изпращане на сигнали за проблеми, за които също не е ясно колко често се гледат. Публикуваме го предимно заради хубавата идея и с надеждата да се възвърне услугата.

7. CamOnRoad

CamOnRoad e безплатен видеорекордър за автомобил с GPS навигация. И докато навигацията не е нищо особено и едва ли ще я ползвате, CCTV камерата е на принципа на добавената реалност и може да качва запис на пътя дори в cloud (до 2GB, около 3 часа). Приложението е безплатно и дори не показва реклами. Не е зле като за безплатна видео „черна кутия“ на автомобила ви.

8. Dashdroid

Dashdroid е инфотеймънт система за автомобила ви – Android Auto за тези, които нямат Android Auto Можете да си създадете прост дашборд, с който лесно да пускате музиката, да цъкате контакти или да ползвате навигация. Оптимизирано за работа с една ръка.

9. Torque

Torque e за тези от вас, които обичат да пускат диагностика на автомобила си и не им се дават по 20-50 лв. в различни сервизи. Трябва ви OBD-ELM адаптер като този и телефон с Bluetooth.  Работи с Ford, GM/Vauxhall/Opel, Chrysler, Mercedes, Volkswagen, Audi, Jaguar, Citroen, Peugoet, Skoda, Kia, Mazda, Lexus, Daewoo, Renault, Mitsubishi, Nissan, Honda, Hyundai, BMW, Toyota, Seat, Dodge, Jeep, Pontiac, Subaru и много други. Има реклами, но има и платена Pro версия (7 лв.), която е без реклами и дава много по-пълна информация. С други думи – 7 лв. за адаптера, 7 лв. за приложението (само ако искате пълната версия) и си избивате всичко това с първата диагностика в сервиз.

10. DriveSafe.ly

DriveSafe.ly е приложение, което поддържа десетки настройки, но най-общо ви дава възможност да карате по-сигурно, като не се разсейвате от смартфона: може да чете SMS и email-и на глас, докато шофирате, може да отговаря автоматично на обаждания и съобщения – напр. „В момента шофирам, ще се обадя щом спра.“, да каже кой ви търси и да се интегрира с всякакви Bluetooth устройства.

Бонус: App на вашия производител

Много от автопроизводителите също пуснаха приложения, които са специално за Вашата кола (стига да е по-новичка). Погледнете и потърсете, може и да попаднете на нещо интересно.

Материалът 10+ Android приложения при пътуване с автомобил е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:

1. Отворете раницата!

И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…

— Имате ли нож в раницата?

— Не.

— Минавайте.

Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.

2. Два пъти повече хора на същата площ

Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни.  Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…

3. Ужасно чакане

Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.

4. Fast Pass-овете свършват до обяд

Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.

5. Стари люлки

По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…

6. Алеи без приказни герои

Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои.  Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.

7. Star Wars в Дисниленд???

Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!

8. Липсват атракции с нови герои

Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…

9. Меню с лют сос

След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.

10. Финална тъпканица

За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?

Малко финални думи…

Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.

И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:

1. Следете за промоции и изберете слабо натоварен ден, в който може да влезете с билет „Mini“. Избягвайте летните месеци, когато е още по-претъпкано. Няма смисъл да си купувате билет за два парка в един ден – трудно е да посетите всичко дори в единия.
2. Заредете се с търпение (и пари). Ще ви трябват.
3. Вземете си плодове, сандвичи, бисквити, десертчета и минерална вода. Освен, че ще спестите някой лев от гадна junk храна, ще можете да хапвате, докато чакате на опашка за люлките.
4. Свалете си мобилното приложение на Дисниленд. Така ще получавате в реално време коя люлка работи и колко време се чака.
5. Вижте от приложението точно седмица по-рано горе-долу по кое време кои люлки се натоварват и си направете план. За най-натоварените си вземете fast pass, като първият pass вземете още с влизането си в парка.
6. Веднага щом вземете fast pass, се наредете за снимка с любимия герой – там чакането е най-дълго и най-досадно. Особено дълго се чака за Принцесите на Дисни, Мики Маус и Спайдърмен.
7. Имайте предвид ограниченията за височина на някои атракции, за да няма разочаровани деца.
8. Имайте предвид, че доста атракции имат две опашки – Fast Pass и регулярна. Не се редете на Fast Pass опашката, ако нямате пропуск – ще си изгубите времето.
9. Ако сте два дни в Дисниленд, първият идете в Disneyland Park, а вторият – в Disneyland Studios. Ходенето в последния е доста по-малко (около 4 км според крачкомера), освен това повечето атракции са от затворен тип и позволяват ползване в лошо време.
10. Най-любимите ни атракции, които не трябва да изпускате:
    • В Disneyland Park: Star Tours: The Adventures Continue, Peter Pan’s Flight, Autopia, Buzz Lightyear Laser Blast, Big Thunder Mountain, It’s a small world, La Taniere du Dragon, La Pays des Contes de Fees, Mad Hatter’s Tea Cups, Pirates of the Caribbean;
    • В Disneyland Studios: Moteurs… Action! Stunt Show Spectacular, Ratatouille: The Adventure, Studio Tram Tour: Behind the Magic, The Twilight Zone Tower of Terror, Les Tapis Volants – Flying Carpets Over Agrabah.

Материалът Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Височина: 26 метра
Тегло: над 5 тона
Инициатор: Стефан Софиянски, 1998 г.
Официално откриване: 28 декември 2000 г.
Позлатяване: 2001 г.
Място на издигане: Западната порта на древна Сердика, на мястото на паметника на Ленин, премахнат през 1991 г.
Посока: статуята гледа на изток  (към площад „Независимост“)
Цена: $200 000
Брой части: 160
Време за сглобяване на място: 3 дни
Време за изработка: 9 месеца
Скулптор: Георги Чапкънов
Символи:
• езическа богиня с антична прическа и женствени форми;
• короната на Тюхе (древногръцката богиня на съдбата) има форма и на крепост;
• лавров венец в дясната ръка – символ на слава;
• антични монети в лявата ръка – символ на благополучие;
• сова, кацнала на левия лакът – символ на мъдростта и познанието (от античната дума „софия“);
• прорези в метала вместо учи, като антична златна маска;
• не е християнски символ и няма общо с първоначалния замисъл за статуя на Света София.

Материалът Статуята на София – факти и числа е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

• RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
• S11 от Milano Porta Garibaldi;
• S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“

Материалът Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

По стечение на обстоятелствата често пътувам в чужбина, освен това съм работодател и служител. Често се налага да отида в командировка, изпратен както от държавни, така и от частни институции…

Има си цяла Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в която на служителя се дават дневни (за храна, градски транспорт и др. разходи) и квартирни пари (за нощувка)… Всички ставки са описани подробно в Приложение 2 към въпросната наредба (известно с краткото име „Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1, чл. 17, чл. 22, чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и 4 и § 5 от преходните и заключителните разпоредби“), но то, за съжаление, не е обновявано от 2004 г. Четиринадесет години!!! Това е преди да се появят Facebook, YouTube, Windows Vista, iPhone, Xbox 360, двуядрените процесори и птичият грип! Преди България да влезе в НАТО и ЕС!!!

Нещата толкова са се променили оттогава насам, че световният БВП е скочил от 61 до 133 трилиона долара, т.е. повече от двойно (по данни на Международния валутен фонд):

Източник на графиката: //www.google.com/publicdata/explore?ds=k3s92bru78li6_#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=pppgdp&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=world&idim=world:Earth&ifdim=world&tstart=1073599200000&tend=1515448800000&hl=en_US&dl=en_US&ind=false

Източник на данните: http://www.imf.org/

За какво става въпрос? Нека приемем, че съм известен лекар и изследовател, занимаващ се с изследването на Паркинсон, посещаващ Международния конгрес 5-9.10.2018  г. в Hong Kong Convention and Exhibition Centre. Само че най-евтиният хотел в Booking.com, дори с моята Genius отстъпка е 1074 лв. (1599 лв. стандартна цена), т.е. 268 лв. на ден, което пък е почти два пъти над разрешените ми $90 квартирни пари според приложението…

Може би е нужно да спомена, че организаторите препоръчват хотел Grand Hyatt Hong Kong, където нощувката е около 950 лв. Но дори да може да си позволи близо хилядарка на нощ, нашият лекар по закон няма право да харчи повече от $90 и вместо да прекара нощта в ползотворни разговори с колегите си, по закон ще трябва да спи в хотел, който изглежда така:

Подобна е ситуацията и с дневните пари…

Да приемем, че този път имаме командирован в Дубай, ОАЕ. Човекът ни има право на $30, което са 110 дирхама… 110 AED ще му стигнат точно за четири порции пържени картофки в Cheesecake Factory, Mall of Emirates, но, уви, няма да са достатъчни, за да си поръча пържола:

Тъжно, нали? Като добавим карта за градски транспорт (25 AED) и билетчета (3.5-7.5 AED според зоната) и бързо виждаме, че нашият командирован служител, бизнесмен, делегат, професор или каквото решите ще трябва буквално да „оцелява“ нa храна от Макдоналдс. Всъщност, дори там чаша вода струва 3 AED, така че нещата хич не са розови…

А колко трябва да бъдат командировъчните?

Трудно е да се каже… Но със сигурност трябва да се променят. В САЩ имат Office of Allowances, част от Държавния департамент, който определя ставки за различните държави и дори някои по-големи градове. Според тях максималната ставка дневни за София трябва да е $98, а за Пловдив – $60. Тъй като при нас максималните дневни са двойния размер на тези, дадени в приложение 2, лесно можем да сметнем, че нормалните дневни при командировка в София би трябвало да са около 80 лв., а при такава в Пловдив – около 50 лв. Като се замислите, горе-долу толкова са обяд и вечеря в ресторант плюс транспорт от/до гарата/летището. За нас тези командировки са по 20 лв./ден.

От същия източник можем да видим, че към 2018 г. САЩ дават средно $26 повече дневни и $65 повече квартирни пари на ден спрямо 2004 г.  За тези 14 години, най-много са се увеличили ставките за Хонг Конг, Венецуела, Монако, Малта, ОАЕ, Бутан, Нигерия и Малдивите. „Поевтинели“ са най-много Гренландия, Хондурас, Киргистан, Унгария, Гваделупе, Мавритания и Тунис…

Как може да се промени Приложение 2?

Но да се върнем на глобално ниво – като първи източник използвах именно американския Office of Allowance с осреднени резултати от различните градове, а като втори – документ на Европейската комисия и техните ставки при командировка на Consumers, Health and Food Executive Agency.

С осреднените резултати от двата източника (като максималните квартирни са разделени наполовина, за да получим числа, еквивалентни на нашето Приложение 2) и всички валути, конвертирани в EUR спрямо фиксинга на БНБ за 02.01.2018 г. (първия ден на 2018 г.) получаваме следната таблица:

Забележки: Държавите и териториите, отбелязани с * не съществуват в Приложение 2, но могат да бъдат добавени. За САЩ е използван само източник 2, тъй като командировка до САЩ се смята за вътрешна. Всички суми са превалутирани и закръглени нагоре в EUR спрямо фиксинга на БНБ за 02.01.2018 г.. Препоръчаните суми са осреднени, както е описано в статията. Пълната информация е налична в линка по-долу.

Свалете Excel-ски файл с подробни данни.

Според това предложение, средностатистически дневните пари трябва да се вдигнат с 10 EUR, а максималните квартирни – с около 60 EUR, за да се достигнат нормалните нива на командировъчни.

Истината обаче няма как да бъде осреднена – най-трудно ще Ви бъде да си намерите хотел, който се вписва в ограниченията за квартирни пари в Ангола, Бермуда, Обединени арабски емирства, Монако, Сао Томе и Принсипи, Малдиви, Хонг Конг, Йордания, Израел, Макао, Сейшели, Бахрейн, Търкс и Кайкос и Венецуела.

За сметка на това в Португалия, Латвия, Ирландия, Словакия, Литва, Румъния, Босна и Херцеговина, Македония и Естония ще можете да спите в истински палат, спазвайки законовите ограничения.

Ще мизерувате с полагащите ви се дневни, ако сте командировани в някой от по-големите градове на Венецуела, Ангола, Йордания, Бермуда, Сейнт Китс и Невис, Катар, Обединени арабски емирства, Израел, Оман, Джибути, Хонг Конг, Република Конго, Макао, Сингапур, Австралия, Търкс и Кайкос, Сирия, Барбадос, Бахами, Св. Винсент, Сао Томе и Принсипи, Френска полинезия, Суринам, Франция, Бахрейн и мн. др. Включително в България 20 лв. на ден трудно ще Ви стигнат, но това не е част от темата за командировките в чужбина…

Има обаче и няколко дестинации, където ще сте дори на малка „печалба“ от дневни. Това са балканските държави Румъния, Унгария, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Албания, където дневните пари стигат, че и остават. Според статистиката, така е и в Афганистан, Португалия, Унгария и Токелау (автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия). За всички останали обаче командировъчните просто не са достатъчно.

А аз се каня да пратя предложението до Министерски съвет, след като чуя и Вашите коментари по темата…

Материалът Дневни и квартирни пари при командировка в чужбина – анализ на това доколко ставките са актуални е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Продължаваме с препоръчаните ни от приятели Android приложения, за хората пътуващи в София (и не само) с градски транспорт и такси. Предлагаме по три избрани приложения за всеки вид транспорт.

Пътуване с градски транспорт

Moovit – Обществен транспорт в реално време с информация за 1800+ града по света.

Софбус 24 – Специално за София е по-добро и по-точно, показва автобусен, тролейбусен, трамваен и метро транспорт пооттделно, пази история и куп други благинки.

Tickey – безхартиени билетчета, които можете да ползвате в софийското метро, варненския транспорт, както и определени линии за транспорта в Бургас (Т1 и Т2). Можете да го използвате и в случай, че имате път към Фа̀лмът, Югозападна Англия.

Пътуване с такси

TaxiMe – може би най-популярното приложение за София, в което има чудесна рейтингова система и още куп удобства. Може да се плаща и директно с карта през приложението. В час пик обаче никога не съм успявал да си извикам нормално такси.

TaxiStars – алтернатива, която дава възможност да си поръчате такси в доста от големите български градове, т.е.  София, Пловдив, Бургас, Сливен, Враца, Монтана, Дупница, Хасково, Димитровград и Русе

YellowTaxi – личният ми фаворит сред такситата. App-ът не е нещо кой знае какво, но пък такситата са доста приятни средностатистически.

Материалът Android приложения за пътуване с градски транспорт и такси е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Звучи невероятно да посетиш две държави на подобна цена, но е напълно постижимо! Двете най-популярни low-cost авиокомпании у нас – WizzAir и RyanAir летят от Брюксел-Шарлероа и Айндховен до София. Хората често си вземат двупосочни билети, но забравят, че могат да си вземат два еднопосочни. А в случая почти винаги може да се намерят евтини билети я в едната, я в другата посока…

Та – ето я и равносметката:

• летище София – летище Шарлероа – от 10 EUR – пътувате с най-изгодния полет на Ryanair или WizzAir.
• Летище Шарлероа до Брюксел – от 4 EUR – използвате Brussels City Shuttle и пристигате на южната гара (Gare du Midi).
• Брюксел през Антверпен до Айндховен – от 9 EUR – използвате Flixbus, които вече имат и сайт на български език. Автобусите в Брюксел тръгват и пристигат от Gare Du Nordl, а в Айндховен – до „летящите кегли“ на John F Kennedylaan.
• Айндховен до летище Айндховен – 4 EUR – пътувате с градски транспорт, автобуси 400 или 401, като цената е още по-ниска, ако притежавате картата OV-chipkaart, валидна на територията на цяла Холандия. Тръгват и пристигат на централната автогара, която пък се намира точно до ж.п. гарата.
• летище Айндховен – летище София – от 10 EUR – пътувате с най-изгодния полет на Ryanair или WizzAir.

ОБЩО: 37 EUR, стига да хванете промоциите и да резервирате достатъчно отрано. Имайте предвид, че дори да не хванете най-добрата оферта, от Шарлероа до Айндховен винаги можете да се придвижите в рамките на 40 EUR и максимум 7 часа общо пътуване.

Нищо не ви спира да направите маршрута и наобратно – кацане в Айндховен и излитане от Шарлероа.

А с малка отбивка от пътя си освен Брюксел, Антверпен и Айндховен, можете да разгледате и Гент, Брюж, Лиеж, Люксембург, Дюселдорф, Ротердам, а защо не на север към Хага, Утрехт и дори Амстердам? Ако сте с деца, този маршрут е най-изгодният начин да стигнете и до увеселителния парк Ефтелинг.

А какво можете да видите и правите?

Брюксел

Какво можете да видите в Брюксел, вече разказахме преди близо 10 години:

• Основните забележителности в центъра – главната, Гран Плас, Манекен Пис;
• Белгийския кралски музей на изящните изкуства;
• Музеят на музикалните инструменти;
• Посещение на Европейския парламент;
• Атомиумът – огромната сграда-молекула в покрайнините на града;
• Мини Европа – миниатюри на основните забележителности в Европа;
• Ботаническата градина;
• Яжте белгийски шоколад и варен мидохуй, пийте белгийска бира, купете си белгийска дантела…

Изпробвано заведение: Amadeo – all you can eat ребърца и уникална атмосфера (благодарим на Ирка)

Изпробван хотел: ibis Hotel Brussels Centre Gare du Midi – чудесен бюджетен вариант за двама пътуващи, нищо излишно, нищо липсващо, а закуската си струва отвсякъде.

Антверпен

Вие си решавате дали да минете транзит през Антверпен или да отделите повече време на Диамантената столица на Европа, както наричат града. Ние нямахме такъв избор и минахме транзит. Все пак, в Антверпен може да видите:

• Централния градски площад, сградата на общината, сградата на гарата;
• Замъкът „Стийн“
• Къщата на Рубенс;
• Фото-музей;
• Red Star Line, музей за емиграцията;
• DIVA, домът на диамантите;
• Кралския музей по изящни изкуства;
• Зоопаркът.

Айндховен

Технологичният град на Philips и камионите DAF.

Update: Важно е да отбележим, че градът се намира в Нидерландия, но не и в Холандия (тънката разлика ни разясни нашият редовен читател Теодор Славчев) – Холандия е област в северозападна Нидерландия, а Кралство Нидерландия е държавата. Областта на Айндховен е Брабант, а не Холандия. Да кажеш, че Айндховен е в Холандия е аналогично на това да кажеш, че Пловдив е в Мизия…

Така или иначе, Айндховен е чудесно място да прекарате ден-два, за да видите и разгледате:

• Католическата църква Св. Катерина;
• Музеят на Philips;
• Музеят на камионите DAF;
• Зоопаркът;
• да изпробвате посещение на coffee shop.
• шопинг – Холандия е по-изгодна от Белгия, а на метри от централния гаров площад имате изгодните марки C&A, Primark, H&M, както и хранителния магазин Albert Heijn, откъдето можете да си закупите любимите ни холандски щропвафели.

Изпробвано заведение: Eetcafe Spijker (точно срещу катедралата, чудесна кухня и прясна наливна бира Grolsch);

Изпробван хотел: Holiday Inn Eindhoven – на метри от централна гара и шопинг-зоната, отново чудесен бюджетен вариант, удобни матраци и вкусна закуска.

Това е – надяваме се, че сме били полезни…

Материалът От София до Белгия и Нидерландия и обратно за 37 EUR! Бюджетният маршрут Шарлероа-Брюксел-Антверпен-Айндховен е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Когато се събереш с приятели и откриете, че полетите София-Братислава са по-изгодни от полетите София-Бургас, директно купувате билети и не му мислите много-много… Така направихме и ние – две 4-членни семейства се метнахме на самолета и прекарахме чудесен уикенд в единствената столица в света, която граничи с две други държави (Австрия и Унгария). Едно от основните предимства на полетите до Братислава е, че дори не се налага да си взимате отпуск – има удобен ежеседмичен полет в петък вечер към Братислава и в неделя вечер наобратно…

Закътана в югозападния край на Словакия, разположена от двете страни на река Дунав и с едва 422 000 души население, Братислава е най-малката дунавска столица. Съществуват доказателства, че районът на Братислава е бил населяван още от праисторически времена, като дълго време градът е бил известен под имената Пресбург, Посониум и Пожун. Името Братислава се появява едва през 1919 г. и вероятно идва от грешното изписване на принц Бреслав като Братислав… Но това са недоказани подробности – с прекрасния си старинен център, заведенията със свинско „колено“, патешко със зеле, кнедли, галушки, сирене в галета и много, много (при това – евтина) бира, ясно е защо туристите наричат града „Партислава“…

Братислава е чудесна първа дестинация за тези от вас, които искат да се пробват и да си организират екскурзия сами. Първо, защото лесно ще се оправите с езика – „летище“ е „letisko“, „трамвай“ – „električka“, ресторант – „reštaurácia“, тоалетна – „toaletný“, а „Една бира, моля!“ е „Jedno pivo, prosím!“… Това е всичко, което ви трябва (добре, де, с една няма да минете, така че „Dalšie pivo, prosím“ също ще ви е нужно). „Наздраве“ е „Na zdravie“, а „пържени картофи със сирене“ – „vyprážané zemiaky so syrom“… и осъзнавате, че почти говорите словашки, докато не откриете, че „компир“ също минава и ви „думнат“ с още 30-тина думи за „картоф“: Zemiak, Zemiaky, Švabka, Švapka, Svapka, Bandurky, Bondurky, Repa, Brambor, Brambory, Krumple, Kromple, Krumpole, Krompele, Krompachy, Grumbir, Grombir, Krumpir, Kompere, Bandory, Bobale, Kartoška, Grule, Erteple, Ertekle, Erdeple, Zemčák, Bramboch, Grumbolec, Bombir, Budka, Šupák, Kartoffel… Стига толкова словашки!

Да се върнем на причините да посетите Братислава – дестинацията не е скъпа и официалната валута е евро. Цените са абсолютно сравними с тези в София, а бирата е дори по-евтина на повечето места!

И трето, наемайки място близо до историческия център на града реално прави всички важни забележителности „на крачка разстояние“, така че с изключение на зоологическата градина и трансфер от и до летището, градски транспорт няма да ви е необходим.

Настаняване

Хотелите в Братислава са твърде скъпи, сравнени с останалите цени в града. Можете да хвърлите едно око на Booking.com, но като цяло ви съветваме да се ориентирате към апартамент и Airbnb. В нашия случай, това беше мястото на любезния ни домакин Михал, чийто апартамент побра двете ни семейства безпроблемно.

Транспорт

На официалния сайт на градския транспорт в Братислава ще намерите цялата ви нужна информация, а тя е:

• 24-часов билет с неограничено ползване на цялата градска мрежа, вкл. до летището (т.е. зони 100+101) е 3,50 EUR, 72-часов билет е 8 EUR.
• Едночасов билет е 1,20 EUR (подходящ за трансфер от и до летището), 30-минутен билет е 0,90 EUR (подходящ за пътуване от центъра до зоологическата градина и обратно).
• Намалените билети (за ученици, студенти до 25 г. включително, пенсионери, инвалиди и деца до 15 г.) са с 50% отстъпка.
• Малък ръчен багаж се превозва безплатно (по 1 бр. на човек). В случай, че имате повече багаж, голям куфар или велосипед, трябва да закупите допълнителен намален 15-минутен билет (0,35 EUR).
• Съществува опция и за талони с брой пътувания и зони, но там схемата е твърде сложна, така че няма да я описваме.
• От летището до центъра се стига с автобус 61 до Trnavské mýto или Račianske mýto, а от там с един от трамваите 2, 3, 4, 5, 7, 8 или 9 ще ви закарат до най-удобната за вас точка на Стария град.
• Има и нощен транспорт – справка и карти на транспорта има в горепосочения сайт.
• ВАЖНО! Всички билети се валидират веднага след първото качване в превозно средство.

Хапване

Трамвай 4 ни оставя на метри от мястото ни на настаняване и точно пред Prazdroj – чудесна кръчма, за която е добре да си направите резервация, ако ще я посетите петък вечер.

Тук са отсядали известни спортисти, журналисти, писатели и политици (включително Бойко Борисов)…

Поръчвате си свинско колено за двама (17,40 EUR), хермелин с лук (4,90 EUR), виенски шницел (6,50 EUR), пържолка със сметана и хлебчета на пара (11,90 EUR)… но не всичко заедно, че няма изяждане! А и основният играч в Словакия е бирата, която не е газирана, в много заведения се прави на място и голямата върви между 1,20 и 2,50 EUR на повечето места в центъра…

Градът е чудесен за нощни разходки и улиците са оживени дори и в малките часове! От друга страна, почти нищо не отваря преди 9 часа, така че няма особен смисъл да сте ранобудни… За да приключим с темата за яденето и пиенето, на много места можете да намерите обедни менюта от супа и основно за по 3-4 EUR, но по-туристическите местенца ще ви струват двойно. Като цяло е много, ама много трудно да сбъркаш със заведение в Братислава – навсякъде е вкусно и с големи порции. Но ето още няколко места, които препоръчваме:

• Dunajský Pivovar – кораб-ресторант, акостирал на южния бряг, между стария и новия мост (Most SNP);
• Leberfinger – близо до Dunajský Pivovar, неформално местенце с пивка бира и детски кът, където почти игнорират свинското, но са специалисти в патешкото;

• Modrá Hviezda – вкусна храна и бира, изстудена в подземията на замъка, където реално може да се обядва или вечеря;
• Bistro Baroza – скъп, но известен с уникално изглеждащите си презентации на храната ресторант;
• Sladovňa – House Of Beer – вкусна храна в стария град, но кухнята им приключва сравнително рано за словашкия стандарт;
• NYC Corner – най-добрият хот-дог в Братислава, според местните;
• Tesla Ice Bar – леден бар в стария град, сервират джин-тоника с навити на спирала обелки от краставица и изглежда доста ефектно;
• Mondieu – чудесно място за следобедно кафенце, тортичка и лимонада след дълга разходка в стария град, а черната им палачинка е просто бомба… калорийна бомба, от която може да се спасиш само с ароматната им ябълкова лимонада;
• Franz Xaver Messerschmidt – другото място, което изпробвахме и където правят вкусно и ароматно кафе, на срещуположната страна на стария град. Доста се стараят с украсата на латето…

Зоологическата градина и динопарка

Единствената забележителност, за която ще ви трябва градски транспорт, е Зоологическата градина. Можете да вземете автобус 30 или 37 от моста SNP, има автогара в северния му край, намираща се точно под сложния пътен възел…

25 минути по-късно ще бъдете пред входа на зоопарка.

Зоопаркът работи целогодишно като през лятото работното време е от 9 до 18, а през зимата – от 10 до 15 ч. Нужни са ви около 4-5 часа, за да обиколите и разгледате всичко на спокойствие.

176 вида животни, сред които европейски бизони, бял носорог, жълтобузи гибони, нубийски антилопи, жирафи, зебри, лъвове и тигри…

Част от зоопарка е т. нар. динопарк – място, където децата могат да видят макети на динозаври в реален размер и да съпоставят своя ръст спрямо този на бронтозавър, трицератопс или тиранозавър… А повечето от тях дори дишат, мърдат опашки и издават страховити звуци…

Старият град на Братислава

Ако решите да разгледате стария град, постарайте се да започнете от по-горната му, северна част, за да не се налага да се катерите. Чудесно начало са Президенството и Михалската порта (спирки Hodžovo námestie и Zochova).

Михалската порта е една от най-старите сгради в града – построена в началото на XIV в., тя e единствената запазена порта от крепостните стени на някогашна Братислава. Името ѝ датира от 1758 г.,  когато портата е реконструирана и на върха ѝ е поставена статуя на архангел Михаил. Кулата на Михалската порта е висока 51 м. В нея се помещава експозиция от средновековни оръжия, а на шестия етаж на кулата има балкон, откъдето се открива великолепна панорама към Стария град.

Слизайки надолу и леко вляво, сред красиви магазини, барове и ресторанти, ще достигнете главния градски площад (Hlavné námestie). В центъра на площадa е най-известният фонтан в Словакия – Роланд, издигнат в чест на известен рицар от града със същото име. Мъжът на върха обаче не е Роланд, а Максимилиан II, първият унгарски крал, който бил коронован в Братислава. Точно срещу фонтана има друга бронзова статуя с войник на Наполеон, а по протежение на западния край на площада са старото кметство (XIII в.), историческия музей и архиепископския дворец.

Ако се върнете леко на север, ще видите статуята на жена с кана, от която се излива вода, а наоколо е пълно с китни павилиончета за сувенири. Вечер гледката се допълва от улични артисти и многобройни ергенски партита.

Ако поемете на запад, ще стигнете до катедралата „Св. Мартин“, построена през XIII в. в готически стил – най-старата и най-голямата в Братислава, където са короновани общо 19 унгарски крале и кралици. В близост ще намерите и детския музей Bibiana – малък, но пък чудесен начин децата да прекарат 2-3 часа в игри, особено ако вали.

Снимка: Thomas Ledl

А aко решите да вървите на изток, ще стигнете до не толкова огромната, но изключително красива Синя църква, която отвътре и отвън е в синьото.

А ако продължите на юг, ще видите прочутата статуя на работника, показал се от шахта и гледащ похотливо…

В тази посока наклонът ще става все по-равен и по-равен, докато стигнете до Hviezdoslavovo námestie – продълговатият площад, свързващ Словашкия национален театър с моста SNP, с красива пешеходна зона и приятна зеленина.

Съветваме ви да минете старинния център поне два пъти – веднъж през деня и веднъж през нощта. Гледката е коренно различна! 

Мостът SNP и наблюдателната площадка с ресторант UFO

Докато сте в Братислава, съветваме ви поне веднъж да преминете над Дунава, а най-централният мост е SNP с известната „летяща чиния“ в южния му край. Срещу 7,50 EUR/човек можете да се качите горе. Там е най-скъпият ресторант в Братислава, но поне таксата за качване се приспада от сметката…

Кулата-ресторант с наблюдателната площадка е построена през 1972 г. и е на височина 95 м. „Летящата чиния“ е с диаметър 32 метра и има 60 прозореца. Това е може би единственото място в света, където при ясно време можете да видите три държави едновременно – видимостта достига 100 км радиус!

Освен вече споменатите ресторанти, по южния бряг ще откриете кей с прилежащ парк и добре поддържани тревни площи, простиращи се по протежението на р. Дунав – чудесно място за релакс на възрастни и гоненица и търкаляне в тревата за децата…

От другата страна на парка пък е най-големият и известен мол в Братислава – Aupark, който е идеалното място за шопинг-маниаците.

Замъкът

Братиславският замък е известен още от първото споменаване на града в официален документ (907 г.),  но върхът, върху който е построен, е бил населяван от праисторическата епоха и основите на крепостта му са построени най-вероятно още от римски времена. Дострояван е по време на Великоморавската империя, Австро-Унгарската, през Ренесанса… има и готически, и барокови елементи… Историята на Словакия буквално може да се прочете по стените му и неслучайно замъкът е дом на Словашкия национален музей. Градините на замъка са прекрасни и са отворени денонощно…

А ако Братиславският замък не ви стига, може да се разходите и до Девинския, намиращ се на 12 km от центъра и достъпен с автобус 29. Между другото, Словакия е държавата с най-много замъци на глава от населението – над 180 замъка и 425 шата!

Бюджет

Колкото и да пишем за Братислава, винаги ще останат недоизказани неща. С недоизхарчените пари обаче не е точно така, затова кратко обобщение на бюджета:

• Полети – 4 двупосочни билета х 40 EUR (с WizzAir, цените, разбира се, варират надолу и нагоре) = 160 EUR
• Нощувки (половината от цената за две нощувки в 8-местния апартамент) = 110 EUR
• Градски транспорт за 48 часа (може да минете и по-евтино) – 21 EUR
• Вход за зоопарка – 2 x 7 EUR за възрастни + 2 x 5 EUR за деца = 24 EUR
• Вход за UFO – 2 x 7,40 EUR (за децата не ни искаха пари) = 15 EUR
• Вход за детския музей – семеен билет за 5 EUR
• Ресторанти – 2 пъти х 50 EUR = 100 EUR
• Кафе, сладолед и др.  = 50 EUR
• Пазаруване на сандвичи и храна от магазин = 30 EUR

Общо: 515 EUR за 4-членно семейство или под 130 EUR/човек за уикенда!

Заключение

Братислава не е голяма, не е скъпа и не е претъпкана с туристи. Чудесно място е както за семеен уикенд, така и за романтична градска разходка, а защо не и за лудо парти с приятели. Градът има и доста актуален туристически сайт с актуални събития, карти за отстъпка в туристическите обекти и др. Посетете www.visitbratislava.com за повече информация.

Насладете се на словашката столица – опитайте и няма да съжалявате! Дано сме ви били полезни… А ако сте решили да покорите словашката столица с деца, непременно прочетете нашите 12 съвета за пътуване с деца.

Материалът Един уикенд с деца в Братислава е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

1. Почти половината от хората по света (46%) ще гледат поне една минута от Световното първенство по футбол. Това са над 3 500 000 000 души!

2. Това е първото Световно първенство по футбол, което се провежда в Източна Европа. Това е и първото първенство, в което технологиите ще играят толкова голяма роля: ще се използва специалната система VAR (Video-Assistant Referee), с която съдии ще могат в реално време да помагат на главния съдия в отсъждането, гледайки видео-повторенията. Неслучайно разкриването на бранда и логото на първенството се случи от Международната космическа станция (виж още).

3. Вълкът Забивака, официалният талисман на първенството е дело на ученичка – Екатерина Бочарова е дизайнер на симпатичния вълчо, който бе избран чрез онлайн гласуване в надпревара с котка и тигър (виж още).

4. Разстоянието между най-източният (Екатеринбург) и най-западният (Калининград) град, в който ще се играят мачове от световното, е 2415 км. Приблизително толкова е разстоянието от Москва до Лондон.

5. Това е първото световно първенство от 1958 г. насам, на което Италия не се класира. Зимбабве и Индонезия пък бяха дисквалифицирани – Индонезия заради намесата на правителството в първенството, а Зимбабве, защото не платили на националния си треньор. Венецуела пък е единствената страна от Южна Америка (CONMEBOL), която не се е класирала на световно по футбол. В Европа (UEFA) тези страни са около 20, сред които Финландия, Естония, Армения, Македония, Грузия и Молдова. Люксембург е участвала в цели 20 неуспешни квалификации.

6. За сметка на горното, в Русия за първи път ще видим Панама и Исландия на световно по футбол. Исландия е най-малката държава (по население), която е участвала в Световно първенство по футбол досега.

7. Домакините от Русия са на световно за 11-ти път. Статистиката показва, че всички домакини (с изключение на ЮАР през 2010) достигат до втората фаза. Дали руснаците ще стигнат по-далеч? Ще видим – най-доброто им постижение досега е 4-то място през далечната 1966 г.

8. Хърватия винаги губи първия си мач на световно. Е, така е поне през последните три мондиала… А Белгия отбелязва гол след 70-тата минута – така е в последните им осем мача на световно. Говорейки за Белгия, това е първото първенство на треньора им, испанецът Роберто Мартинез. Всички световни купи досега са били печелени от треньори със същата националност като отбора им, а рекордът по най-много водени национални отбори държи сърбинът Бора Милутинович – водил е Мексико, Коста Рика, САЩ, Нигерия и Китай на световно, а в допълнение и Хондурас, Ямайка и Ирак.

9. Нигерия е най-често участващата африканска държава – 2018 ще е шестото им участие след дебюта им през 1994 г.

10. Франция е на световно за шести пореден път (най-доброто им постижение досега) от общо 15 участия. Световното във Франция през 1998 г. е и единственият път, когато вечният огън в Триумфалната арка е угасен – от пияни мексикански фенове, които уринирали върху него след победата на Франция над Бразилия.

11. Говорейки за Бразилия, това е единствената страна, която е участвала в абсолютно всички световни първенства досега и е печелила 1/4 от тях (5 от общо 20). Има само една държава, която не е губила мач от Бразилия и това е Норвегия (2 победи и 2 равни мача).

12. Бразилия е и отборът с най-много червени картони сумарно от всички световни първенства (11), следвана от Аржентина (10) и Уругвай (9). Общият брой червени картони, давани досега на световно първенство е точно 169.

13. Между другото, всички купи досега са били печелени единствено от отбори в Европа (11) и Южна Америка (9). И едва три отбора са печелили абсолютно всичките си мачове с победа – Уругвай (1930), Италия (1938) и Бразилия (два пъти – 1970 и 2002).

14. Откакто световното първенство е с 64 мача, отбелязаните голове са между 145 (през 2010 г) и 171 (през 1998 и 2014 г.). Предстои да разберем колко пъти ще влезе в мрежите специалната топка Telstar 18 – официалната FIFA топка на Адидас, призведена в Пакистан чрез технологията thermobonding, т.е. слепване на панелите чрез нагряване.

15. Играчъхт Юн-Хван, отбелязал гол за Южна Корея, с който Италия е отстранена по време на световното първенство през 2002 г. бил изгонен от клуба си Перуджа незабавно, като официалната причина, изтъкната от клуба е, че е „оронил авторитета на италианския футбол“. Неговата съдба все пак е по-добра от тази на колумбийския защитник Андрес Ескобар, отбелязал нелеп автогол и по-късно убит в родината си (1994).

16. Има само три първенства, в които един играч е вкарвал 10+ гола: унгарецът Шандор Кочиш (1954 г., 11 гола), французинът Жюст Фонтен (1958 г., 13 гола) и германецът Герд Мюлер (1970 г., 10 гола). Най-доброто постижение от тогава насам е това на бразилецът Роналдо – 8 гола през 2002 г. Рекордът за 1994 г. се държи от Христо Стоичков (6 гола).

17. Досега само трима играчи са отбелязвали голове на четири различни световни първенства – Мирослав Клозе, Пеле и Уве Зелер. Тази година обаче има трима души, които могат да се присъединят към тях: Тим Кейхил (Австралия), Рафаел Маркес (Мексико) и Кристиано Роналдо (Португалия).

18. По време на последното първенство през 2014 г., когато бундес-тимът стана шампион, Германия е отчела 30% ръст на забременелите жени спрямо същия период през изминалата година. Проучвания сочат, че жените забременяват по-лесно, когато са екзалтирани и щастливи. Самите футболисти от почти всички държави обаче имат пълна забрана за секс преди важните мачове.

Очакват ни незабравими мигове…

Специални благодарности на Боби, Мануш Памукчиев, Милан Йовчев и Петър Енчев за забелязаните неточности и поправките.

Вижте още: пътеписът на Петър от Москва преди 2 години

Материалът 18 интересни факти за Световното по футбол през ’18-та е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Горе-долу това пее Пласидо Доминго в песента си за третия по големина град в Испания… добавете модернистични сгради, боднете няколко палми в ситния пясък на плажа и украсете с едни от най-хубавите музеи, зоопаркове и аквариуми в Европа. Към всичко това прибавете чаша сангрия, сервирана с вкусна паеля, пресни плодове и зеленчуци от централния пазар, поръсете с щипка испански ренесанс, гарнирайте с  една нощна разходка сред букет от светлини и ще получите Валенсия!

Идеята да пътуваме и да опознаем Валенсия дойде от децата и по-специално от Вики, която отдавна мечтаеше да посетим Испания. Изненадахме Биляна за нейния рожден ден в края на февруари – пътешествие за нас четиримата с едно специално подаръче за нея.  Няколко месеца по-късно, когато моментът настъпи, затегнахме коланите (включително и този на Мечо Пух) и хоп – ето ни във Валенсия!

От България до Валенсия

Към момента WizzAir и RyanAir предлагат директни полети от София до Валенсия. Като се прибави летище Кастельон заедно с възможностите с прикачване, опциите са почти неограничени. Помислете дали можете да кацнете в един испански град и да излетите от друг – напр. Мадрид (така направихме ние), Малага, Барселона, Аликанте… Проучете всички възможни варианти и планирайте екскурзията отрано, защото особено транспортът с влак става много скъп, ако не си закупите билет навреме.

Трябва да признаем, че Валенсия има чудесен туристически сайт, в който можете да научите много за събитията в града, забележителностите и транспорта. Но все пак, ще ви споделим нашия опит от първо лице, започвайки с

Транспортът във Валенсия

Добрата новина – още с кацането можете да си закупите пластмасова карта, върху която може да „заредите“ различен брой и вид пътувания за до трима възрастни и неограничен брой деца. Забавното е, че децата и куфарите трябва да минават плътно през турникетите на метрото, което си е предизвикателство, а за малките – изключително забавно преживяване, в което ги хващате през кръста, ходите в синхрон и те си представят, че са предната част на някакво животно… Като добавим, че вратите на метрото отвътре не се отварят автоматично, а с дръжка или бутон, всичко останало си е нормално и цивилизовано. Има изключително много варианти с какви видове билети да си заредите картата. Ако кацате и излитате от Валенсия, закупете си двупосочен билет от летището до града. Според това дали престоят ви е 1, 2 или 3 дни, трябва да закупите съответно билети Т1, Т2 и Т3.

Лошата новина – трябва да планирате добре, защото устройствата не навсякъде ви дават възможност след като сте си закупили билет Т2 например, да си купите Т1 за още ден. Освен това, ако си купите брой пътувания с метро например, картата ви не важи за автобус. Персоналът в превозните средства е изключително вежлив и също толкова изключително неразбиращ английски, така че малко survival испански няма да ви е излишен.

И за да не попадате в нелепи ситуации, препоръчваме да си заредите  целодневни карти (Т1, Т2, Т3) за целия престой, или пък да заредите „туристическа“ тарифа, но тя се избива само ако смятате да посетите всичко, описано тук плюс още 2-3 места. Повече за транспорта – тук.

Настаняване

Да изберете къде да се настаните във Валенсия изобщо не е лесна работа. Централната част е достижима почти отвсякъде, но реално една нощна и една дневна разходка там са ви напълно достатъчни, а цените в центъра са доста по-високи.

От транспортна гледна точка, метростанция Àngel Guimerà е мястото, където се пресичат всички метролинии (еквивалентът на нашата метростанция „Сердика“). За съжаление, районът Velluters между Àngel Guimerà и централния пазар (Mercat Central) също е еквивалентно криминален на този между Женския пазар и Лъвов мост… Ето защо направихме една много условна карта с помощта на местни гидове за хубавите и не чак толкова хубавите места за пребиваване. Тъй като е доста субективна, вие преценете дали да се съобразите с нея или не…

Валенсия дава усещане за размерите на София (слава Богу, с доста по-спокойни и широки улици). Но местата и забележителностите, споменати в тази публикация, са пръснати из целия град, така че най-важното е да сте близо до метростанция, препоръчително в зона А. Добре е да помислите и за хубав супермаркет в близост – особено ако пътувате само с ръчен багаж, вероятно почти веднага ще са ви нужни неща като бутилирана вода, плажно масло/мляко, дезодорант, мазило против комари (има си ги и във Валенсия), продукти за сандвичи или плодове за среднощни похапвания и др. Освен познатите ви Lidl и Carrefour, популярни и не по-лоши супермаркети са Dia, Mercadona и любимия ни Consum. Съветваме ви да имате поне един от тези в радиус 400-500 метра от мястото на настаняване.

И последно по темата:

• Ако сте дошли предимно за плаж, може би добър вариант е да изберете място за настаняване близо до брега… ДА, ама НЕ! Оказва се, че едни от най-криминалните или бедни квартали са именно по източното крайбрежие. С едно изключение –  сградите на първа линия, непосредствено до плажната ивица, между улиците Carrer de la Reina и Carrer del Dr. Lluch, където животът не спира и има постоянен полицейски контрол. Но от втора линия нататък ще се насладите на „романтиката“ на валенсиански ромски квартал, през който ще трябва да минете така или наче, ако решите да стигнете пеш от или до центъра. Ето защо, ако плажът е вашата върховна цел, най-добре отидете извън Валенсия.
• Ако сте решили да разглеждате предимно Града на науките и изкуствата, то е добре да помислите за кварталите L’amistat, Mestalla или Camins Al Grau, стига да не сте твърде близо до морския порт.
• Ако идвате или напускате Валенсия с влак, може да помислите да сте в близост до центъра или гарата – ние си наехме място точно между ж.п. гара Estación Valencia Joaquín Sorolla и метростанция Jesús. Но и там кварталът изглежда една идея по-криминално, разбирайте графити, неподдържани сгради и типичните за ж.п. гарите странни субекти. Веднага казваме и добра новина – на почти всички ж.п. гари в Испания има място за съхранение на багаж (Consignes), което е изключително удобно, ако имате по-късно настаняване или по-ранно напускане (ние направихме така с посещението си в Bioparc Valencia веднага щом кацнахме).
• Такситата във Валенсия не са скъпи – първоначалната такса е 4 EUR, след което се таксува по около 1 EUR/km. Едната вечер ни се наложи да се върнем до апартамента си по този начин, за да си спестим дълга разходка с уморени от плаж деца. В зона А рядко сумата ще надхвърли 10 EUR.
• Подготвили сме ви и линк в Booking.com, за да ви улесним максимално.

Биопаркът

За разлика от обикновените зоологически градини, където животните са заключени в клетки, обитателите в Биопарк Валенсия бродят свободно на територията му. Мястото е изградено с концепцията „потапяне в зоопарка“, тоест посетителите са максимално близо до местообитанията на животните, а като прегради се използват реки, езера, потоци и скали. Само най-хищните и опасни видове са отделени чрез прозрачно, дебело стъкло.

Животните са предимно представители на африканската савана, екваториалните гори и о. Мадагаскар, сред които ще видите чукоглава чапла, африкански бивол, скалист даман, червен дукер, крокодил-джудже, императорски скорпион, африканска лопатарка, воден козел, газела на Томсън, пигмейски хипопотам, седлоклюн щъркел, жираф Ротшилд, пръстеноопашат лемур, ивичеста мангуста, южноафрикански мравояд, розови пеликани, гамбийски плъхове, дългоуха лисица, слонове, жирафи, носорози, леопарди, шимпанзета, сурикати и разни други тарикати…

В средата на парка дори има заведение, заобиколено от животни, където видяхме как мъжки воден козел се сби с друг за вниманието на една женска…

Ето и едно кратко видео с емоциите на децата, което е достатъчно красноречиво:

Насред биопарка има и пещера, в която се помещава аквариум с риби…

В определени часове можете да видите и шоу-програма с някои от животните – ние присъствахме на такава с дресировка на диви птици.

И ако след цялата обиколка децата все още имат сили, на изхода на зоопарка има и немалка детска площадка и бар със студена бира…

Едно няма да ви хареса в биопарка – цената. Деца под 4 г. влизат безплатно. Дотук добре. Но за деца от 4 до 12 г. и пенсионери над 65 г. цената е 18 EUR, а за всички останали – 24 EUR. Това означава, че в нашия случай (2 възрастни + 2 деца), се наложи да дадем 84 EUR за вход! И все пак – колко са местата в Европа, на които можете да се разхождате редом до лемура Крал Джулиън от „Пингвите от Мадагаскар“, например? Че и да го погалите…

Най-близката метростанция до биопарка е Nou d’Octubre, откъдето можете да стигнете пеш за около 15 мин. (под 1 км) или да ползвате автобуси 98 и 99 за това кратко разстояние. В близост до биопарка има и огромен супермаркет Carrefour плюс още няколко магазина. Съветваме ви да си „подложите“ хапване преди да влезете в биопарка – няма много възможности за хапване, но за сметка на това е скъпо. Освен това, почти винаги в Carrefour има шанс да откриете талони за отстъпка за вход в биопарка и можете да се възползвате от тях.

Паркът Турия

Ако видите картата на Валенсия, едно от най-забележителните неща е 9-километрова, зелена ивица, която подобно на воал се стели от Биопарка до Града на науките и изкуствата.

Всъщност, паркът Турия е някогашното корито на р. Турия, която през 1957 г. е пресушена и „преместена“ след поредното голямо наводнение. В пресушеното корито на реката се изгражда красив парк, чудесен за сутрешен джогинг или обиколка с велосипеди. На доста места в града има обществени станции за велосипеди – Valenbisi предлагат велосипед за цяла седмица на цена 10 EUR. Ще ви направи приятно впечатление, че в града спортуващите хора, трениращи редовно са много – за сметка на пушачите по заведенията. В парка има игрища за всякакви спортове, полянки, места за пикник, уреди за фитнес на открито… За най-малките има предвидени десетки детски площадки, като една от най-интересните е огромен дГъливер (в Parc Gulliver), като Децата могат да се катерят по неговите ръце, крака и глава…

От северозапад към югоизток близките до парка метростанции са Nou d’Octubre, Estació de Túria и Alameda, а в най-югоизточната част на парка започва

Градът на науките и изкуствата

Кой е символът на Валенсия? Ами Градът на науките и изкуствата!Комплексът е строен в продължение на почти десет години – между 1996 и 2005 г. Футуристичният дизайн е дело на местния архитект Сантиаго Калатрава, с помощта на друг испанец – Феликс Кандела. Прогнозната стойност от 300 млн. евро е надхвърлена тройно – крайната сума, платена за комплекса е над 900 млн. евро. Резултатът обаче е потресаващ – изключително интересни и красиви футуристични сгради. Неслучайно комплексът е част от пейзажа на филми (Tomorrowland, Doctor Who) и компютърни игри (Gran Turismo 6). Предупреждаваме ви, че можете да изкарате спокойно поне три дни в комплекса, виждайки нови и нови неща. „Градът“ се състои от шест основни части:

HEMISFÈRIC

Hemisfèric е първата сграда от комплекса, която отваря врати още през 1998 г. Нейният 100-метров покрив, извисяващ се над кълбо всъщност наподобява огромно око. И това не е случайно – в сградата има огромно IMAX кино с 900 кв. метра екран (!!!), 3D кино и планетариум с постоянни прожекции.

MUSEO DE LAS CIENCIAS

Научният музей „Принц Филип” (Museo de las Ciencias Príncipe Felipe) е модерна, триетажна сграда с разгърната площ над 26000 кв. метра. Ще научите много за живота, вселената и всичко останало, като особено интересни са залите за динозаври, опитите с електричество и „хромозомната гора“. А най-запомнящото се за децата от нашето посещение беше това, че станаха свидетели на излюпване на пиленце – на входа на музея са поместени полози с яйца, от които се очаква да изскочат пиленца. И на всеки 15-20 минути наистина се излюпва по някое, вижте сами:

Колкото до това кое беше най-запомнящо се за нас, възрастните? Че срещнахме нашата приятелка Ренета (която по принцип си е в Русе) насред музея! Ей така, както срещаш познати в родния си град… Случва ни се за втори път, след „Пешоооо“ насред дубайската пустиня и чувството си остава все така сюрреалистично… Светът е малък.

OCEANOGRÀFIC

Ако досега не сте ходили на голям аквариум и имате само един ден, непременно изберете Oceanografic – най-големият аквариум в Европа, с над 500 различни вида морски обитатели, включващи делфини, белуги, морски лъвове, пингвини и акули в седем различни среди, представящи различни части на Средиземноморието, Северния ледовит океан и Червено море. Билетите никак не са евтини – от 22 EUR за деца до близо 30 EUR за възрастен, т.е. входът за четиричленно семейство надхвърля 100 EUR. Добрата новина е, че има комбинирани билети за останалите части от комплекса и добавката за другите части е съвсем малка,  но имайте предвид, че не можете да видите и половината от всичко в рамките на ден.

PALAU DE LES ARTS

Дворецът на изкуствата „Кралица София” (Palau de les Arts Reina Sofía) представлява огромна галерия, заобиколена от красиви градини и водни площи. Голямата зала събира 1400 души и може да се превърне в балетна сцена, зала за конференции или изложбена зала.

ÁGORA

Ágora е метална структура, наподобяваща елипса с размери 88х66 метра, 70-метров таван и огромно вътрешно пространство, представляващо закрит площад. Намира се зад подобния на арфа мост (в лявата част на снимката по-долу). Когато няма изложби, концерти, тенис-турнири или други подобни събития, можете да посетите сградата безплатно. А когато има събития, Ágora побира над 6000 души – с 50% повече от Зала 1 на НДК.

UMBRACLE

Umbracle е открита, обществено достъпна (безплатно) тропическа градина, обкована с красиви бели арки, извисяващи се над палмови дървета (вдясно на снимката горе). Чудесно място да си направите снимки, а ако останете до късно в летните вечери, можете да видите как мястото се превръща в открит нощен клуб.

На метри от комплекса има и средно голям мол (Centro Comercial El Saler), в който също можете да прекарате няколко часа, да си направите шопинга или да хапнете малко по-изгодно – в сравнение с цените в комплекса си е направо евтино (разбирайте, ще дадете 5-6 EUR за кафе с кроасан вместо 9-10). За съжаление, до Града на изкуствата и науките няма метро, но пък около комплекса спират доста автобуси: 15, 19, 25, 35, 40, 94, 95, 99, 190A, 190C и нощната линия N9.

Плажовете

Целият регион на Валенсия е пълен с красиви кътчета и китни плажове с крайбрежна ивица от ситен пясък. Регионът е чудесно място и за почивка, но както вече казахме, хубавите плажове са извън Валенсия – препоръчаха ни Sagunto, Cullera, El Saler и Port Saplaya. Но ако сте като нас на градски трип и просто искате да отчетете, че си си топнали краката в Балеарско море, можете да използвате и градските плажове, които всъщност никак не са лоши. Достигат се с трамвай или автобус – пътува се около 25-30 минути от центъра. Автобус 19 е известен като „плажният“ автобус и може да ви извози и до по-далечните плажове на града.

Централният плаж на Валенсия се казва El Cabanyal и е отделен от останалата част на града чрез красива променада (пешеходна алея за разходки), с палмови дръвчета, магнолии и много зеленина… Плажната ивица е дълга около 3 км и почти навсякъде е широка над 100 метра, а плажът е оборудван с тоалетни, шезлонзи, чадъри, медицински център, полицейски участък, ресторанти, барове, спасител, душове, питейна вода, игрища за волейбол, достъп за инвалиди, както и с „празни зони“ пясък, където никой да не ви безпокои. Шезлонзи и чадъри се заплащат, всяко по 5 EUR/ден. Цените на храни и напитки са като в централната част на града.

Храната във Валенсия

Като стана въпрос за храни и напитки – в родината на паелята няма как да не отделим един абзац на популярното ястие с ориз. То произлиза именно от Валенсия, където е традиция да се хапва всяка неделя. Името „paella“ означава буквално „тиган“ и трите му основни съставки са ориз, шафран и зехтин. От там нататък може да видите всякакви разновидности и комбинации на различни сортове ориз, пилешко, свинско, заешко, морски плодове, зелен боб, грах, домати, чушки…. дори охлюви, змиорки, артишок и кюфтета! По време на престоя си пробвахме паеля наколко пъти и нито една не приличаше на предишната.

Eдна от странните, интересни и типични за местните напитки, които пробвахме във Валенсия, е хорчата – разхладителна напитка, направена от млякото на накиснати ядки (бадеми, сусам, ориз, ечемик и др.). Ако не си падате по подобни неща, портокаловият фреш е ароматен, вкусен и навсякъде (и не е особено скъп). Вярвате, или не, върви чудесно както с паеля, така и с телешки стек, на който испанците, бихме казали, са големи майстори!

Центърът

Централната част на града е изключително интересна и красива, така че ето ви бърз вариант да я обиколите с деца (около 1,5 километра общо разстояние). Започвате от централната гара (метростанция Xativa), където ако се абстрахирате от типичната за централните гари лудница, ще видите арена за борба с бикове, с формата на колизеум и тематичен музей, в случай, че си падате по тореадори. От въпросния площад Плаза де Торос (Plaça de Toros) тръгвате на север и общо взето следват – тесни улички със средновековни сгради, магазинчета, кафенета, ресторанти…. площад… тесни улички… площад… тесни улички… площад!

На много от площадите също има кафенета и улични музиканти, които обикновено са с китари и допринасят за приятната атмосфера. Та, движейки се на север, ще стигнете много бързо до сградата на Общината и Централната поща, с красив площад между тях – Plaça de l’Ajuntament.

Това е една от най-централните части, с красив фонтан. Имайте предвид, че нощните автобуси на почти всички линии тръгват от тук, така че ако искате да разгледате Валенсия през нощта (трябва!), преценете си маршрута ви така, че да завърши тук.

Продължавайки на север по Carrer de Sant Vicent Màrtir, сред десетки заведения ще стигнете до Plaça de la Reina, където е Катедралата на Валенсия и кулата Torre del Micalet.

Зад тях са Plaça de la Verge, от там хванете на запад до Plaça de Manises, после отново на север по улица „Серанос“ и ще достигнете до Porta de Serrans, откъдето отново влизате в зеления воал на парка Турия.

Централният пазар

Ако разходката не ви е стигнала, или пък четете пътеводител за Валенсия, ще ви препоръчат да се отбиете и до централния пазар. Макар това да се води една от най-представителните сгради в модернистичен стил от началото на 20-те години на миналия век, липсата на празно пространство (по-голям площад, например) я прави да изглежда по-скоро „закътана“…

Влезете ли вътре обаче, ще ви направи впечатление интересната архитектура и неправилните форми на сградата и тавана, стига да може да вдигнете глава от прекрасно подредените стоки.

Със сигурност си струва да отделите 15-тина минути, да се разходите сред сергиите, да си купите нещо „на крак“ и да продължите разходката си из Валенсия…

В обобщение

Валенсия не е огромна, но определено е голям, космополитен град. Може да бъде обикаляна отново и отново, а с всяка нова обиколка ще откривате по нещо ново. Щеше ни се да разгледаме Кралските градини, Ботаническата градина, да отскочим до езерото Албуфера, да разгледаме военноисторическия музей, природонаучния музей, Музея на керамиката, както и част от другите музеи, да видим един от най-големите морски портове… или да знаехме за фестивала Las Fallas , за да отидем през март (15-19.03 всяка година)! Но просто няма време за всичко.

Мадрид беше следващата ни дестинация, така че се качихме на влака и отпрашихме към столицата на Испания с 300 км/ч. А в ушите ни все още звучеше Пласидо Доминго…

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Бюджет

• Полети София-Валенсия за четирима души (само с ръчен багаж) – 350 лв.
• Метро от летището до Валенсия – 40 лв.
• Пластика и три тридневни билета (T3) – 60 лв.
• Три нощувки в апартамент – 480 лв.
• Вход за Bioparc Валенсия – 2 възрастни и 2 деца – 165 лв.
• Вход – билети за Oceanografic + Hemisferic – 200 лв.
• Среднощно прибиране с такси при каталясали деца – 10 EUR = 20 лв.
• Пощенски картички, подаръци и сувенири – 60 лв.
• Ресторанти  – 3 х 50 EUR = 300 лв.
• Кафенета – 4 х 20 EUR = 160 лв.
• Наем на два шезлонга и чадър на плажа – 3 x 5 EUR = 30 лв.
• Храна и напитки за 4 души за 2 дни (сандвичи, сокчета, плажно мляко, перилен апарат и др.) – 120 лв.
• Авариен шопинг на изцапани дрехи – 50 лв.
• Високоскоростен влак до Мадрид (възможно най-евтината тарифа) – 165 лв.

Общо за 3 дни за 4-членно семейство: 2200 лв. (550 лв./човек)

Материалът Валенсия с деца е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вече стана традиция да посещаваме технологичното изложение IFA в Берлин. Всяка година в началото на септември над 1800 изложители от цял свят показват иновации в технологиите и представят най-новите си продукти на площ от 160 000 кв. метра. Е, имахме честта да сме едни от 250 000 посетители на изложението и решихме да споделим с вас 18 неща, които ни впечатлиха на IFA 2018. Ето ги и тях:

1. Asus Zenbook с LED тъчпад

Asus представи шест нови лаптопа от серията ZenBook, с размери 13, 14 и 15 и инча. Всички те имат тъчпад с LED екран, на който може да видите различни бутони. Съотношението екран-тяло е 95%, всички модели разполагат с инфрачервени камери, а освен това лаптопите покриват военния стандарт MIL-STD-810G и осигуряват батерия с живот 14-16 часа.

2. Детски фитнес тракър Garmin Vivofit Jr 2 с функция за сън

След като фитнес-тракърите станаха популярни сред възрастните, Garmin се обединяват с Дисни и представят детски тракер с красив дизайн на любими герои и редица чудесни функции. Родителите могат да поставят цели на децата, да организират състезания с цели и точки, като децата повишават активността си. Тракерът следи и количеството сън.

3. PanzerGlass – протектор за телефон, издържащ на удар с чук

Ще го кажем просто – датчани са измислили и патентовали технология, наречена XtremeEdges, с която предлагат протектори за смартфони, камери и тем подобни, които устояват на удар с чук…

4. Panasonic Croustina – машина за печене на хляб с коричка

Пазарът е залят от машини за печене на хляб, но Panasonic SD-ZP2000 ще се появи на пазара от октомври 2018 г. Ще ви спестим подробностите за външния и вътрешния сензор, специалното покритие за постигане на най-добра текстура, 18-те програми за приготвяне на всичко от кекс до пица – ще ви кажем само, че резултатите са уникално вкусни! Между другото, един от любимите ни щандове (доколкото огромно хале може да се нарече „щанд“) беше този на Panasonic.

5. Хладилник Beko с технологиите Everfresh+ и Freshmark

Ако не сте чували за Arçelik, не се притеснявайте – до IFA и ние не бяхме. Това е турска корпорация-майка, обединяваща марките Beko, Grundig, Dawlance, Altus, Blomberg, Arctic, Defy, Leisure, Arstil, Elektra Bregenz и Flavel. Това обяснява защо Beko и Grundig представиха идентични технологии при хладилниците си. Една от тях е EverFresh+®, предназначена да поддържа влажността и въздушния поток в отделението за плодове и зеленчуци постоянни, така че трайността им да се увеличи до 30 дни. Другата е Freshmark, която пък индикира дали рибата или месото в хладилника е прясно, трябва да се консумира спешно или е директно за кофата.

6. Smart хладилник от Samsung

Говорейки за хладилници, Samsung отдавна са пионери в разработката на IoT устройства за дома. На IFA 2018 представиха „умен“ хладилник с голям дисплей, Android, вградена камера, следяща кой продукт от колко време е в хладилника, вграден гласов контрол с Bixby и пълна интеграция с мрежата на Samsung, наречена SmartThings. Пазарувайки в любимия си супермаркет, можете да видите какво имате в хладилника по всяко време – директно от смартфона си. Или пък да направите списък за пазаруване, да изберете рецепта според продуктите в хладилника ви, да четете новини, да виждате прогноза за времето и какво ли още не… От толкова технологии са останали и цели 810 литра място за съхранение на продукти.

7.  Samsung AR Emoji

Другата иновация от Samsung, идваща с S9/S9+ са симпатичните емотиконки AR Emoji (AR идва от Augmented Reality). Правите си „селфи“, с което автоматично се изгражда ваш 3D аватар. Простичко, но много ефектно и забавно.

8. Второ поколение 80″ 8K HDR телевизор от Sharp

Всъщност, 8К телевизорите бяха един от хитовете на IFA 2018 г. Избрахме Sharp, защото те бяха единствената марка, която представя нов свой модел (след първото поколение, представено през април 2018 г.) 8K телевизор за първи път именно на IFA. Но 8К телевизори представиха и Samsung, LG, Toshiba и TCL. Такива телевизори ще можете да си купите още в края на 2018 г. За съжаление, 8К филми (а камо ли телевизия) към момента в Европа почти няма, но в Япония вече пускат експериментално 8К предавания – наричат ги Super Hi-Vision телевизия. Черно-бели 8К телевизори обаче не се предлагат

9. Гъвкави дисплеи от Royole

Цветен дисплей с дебелина 0,01 mm??! Да, това е най-тънкият дисплей, произведен и патентован от Royole, който може да се сложи към смартфон, автомобил, дори дреха или шапка и да се увие в неправилна форма. Royole предлагат и вариант с тъчскрийн, който дава още повече възможности за използване – въобще, един от най-футуристичните щандове на IFA 2018 беше техният.

10. Mabot – „Лего“-подобни роботи за деца

Mabot всъщност е интересен Kickstarter проект, пожънал успех. Основният комплект учи децата на програмиране, функции, входни и изходни данни, сензори и взаимодействие с околната среда. С малко програмиране, много въображение и въпросния комплект на цена около 300 EUR, децата могат да се научат да правят най-различни роботи. Изглежда Lego-съвместим, а и качеството на изработка е чудесно.

11. Kuvings Slow Juicer

Kuvings CS600 Chef предлагат професионална сокоизстисквачка на бавни обороти (60rpm), която може да издържа и 24 часа непрекъсната работа, което я прави изключително подходяща за кафенета, ресторанти и фреш-барове. Има възможност за комбиниране на сокове, както и бавно изстискване чрез студено пресоване, получавайки максимално количество сок. Работи тихо и крайният резултат е хомогенен, като утайка практически не се получава. А ако изчакате месец-два, ще се появи и още по-добрата Kuvings CS700 Master-Chef.

12. Котлон в чекмедже

Китайската компания Haier прави впечатляващо навлизане на пазара на бяла и черна техника, година след година. През 2018 г. представиха перални без ремък (с директно задвижване по техен патент), дву-, три- и четирикорпусни хладилници, лампи-абсорбатори, фурни с печене на пара и не на последно място – котлони в чекмедже, които да не заемат излишно място на плота Ви, докато не ги ползвате.

13. HiMirror – умно огледало

New Kinpo Group

Надали сте чували за New Kinpo Group, компания от Филипините, която произвежда „умни“ огледала в три различни версии. Базовата (Mini) анализира кожата, като идентифицира бръчки, фини линии, тен, тъмни кръгове, червени петна и пори, след което предлага персонализирани препоръки за грижа за кожата, чиято ефективност може да се следи с течение на времето. Може да се ползва от няколко души едновременно, като огледалото разпознава лицата им. Можете да добавите и всички козметични продукти, които използвате (или пък искате клиентите на Вашия козметичен салон да използват, за да ги препоръчате). По-напредналите версии идентифицират алергени в козметичните продукти, предлагат различни заместители и гримове според случая и обстановката, свързани са с Amazon Alexa, Spotify и YouTube. Огледалото има и 8-мегапикселова CMOS камера, 2 високочувствителни микрофона, Wi-Fi и Bluetooth, което го прави всъщност доста по-добро от това в приказката за Снежанка.

14. Bellabeat – бижу тракер

На мъжете-техничари често ни е тъпо да подаряваме бижу. Окей, красиво е, но няма никаква практическа полза от него. Е, с bellabeat изобщо не е така. Бижутата на американската компания могат да проследяват движението на тялото през деня, според вида активност, от  йога до конна езда. Красивите аксесоари всъщност следят активността, почивката, общите изгорени калории, активното време, предприетите стъпки, изминатото разстояние, съня и движенията през нощта, менструалните цикли, фокусът, стресът и ги сравняват с Вашите цели. Петър все още се чуди какви цели можеш да си поставиш в категория „менструален цикъл“, но за да разберем, ще трябва да се бръкнем около $150.

15. Toshiba 12/14 ТB NAS HDD

Къде пазите личните си данни? Ако нямате NAS, може би е добре да се замислите такъв. А ако имате, от Toshiba към края на годината ще предлагат издръжливи NAS хард-дискове до 14 TB, запечатани с хелий. Ето защо преди да кажете, че конвенционалните хард-дискове са мъртви, помислете за Toshiba MN07, за който обещават и уникално добра цена на мегабайт. Това са приблизително 4 500 000 снимки, почти цяла година филми с високо-качество или, ако предпочитате, музика, която ще слушате нон-стоп 27 години без да повторите!!!

16. Екзокостюмът на LG – CLOi SuitBot.

Тази година LG заложиха на роботите. След впечатляващия си каньон от LED дисплеи, влизате в огромна зала, където ще видите упътващ робот; робот-пиколо, пренасящ куфарите Ви; шопинг-робот, изчисляващ покупките Ви и пренасящ ги от магазина до автомобила Ви; почистващ робот; робот рум-сервиз и робот-екзокостюм. Последният лично нас впечатли най-много: „обува“ се подобно на чифт панталони, адаптира се към структурата на тялото на всеки човек и прави тялото ни изключително силно. Това помага както на хора с двигателни проблеми, така и на такива, които просто имат нужда лесно да клякат и стават с до 300 килограма товар.

17. Брава, отключваща се с пръстов отпечатък от Hisense

Другият производител, който виждаме като изключително прогресивен, е Hisense. След като миналата година представиха „безкабелен“ телевизор, а тази бяха основен спонсор на световното по футбол, Hisense бързо настигат основни производители на бяла и черна техника, превръщайки се в един от големите играчи. А в XXI в. без smart home устройства няма как да си голям играч. Едно от нещата, които впечатлява е, бравата, отваряща се с пръстов отпечатък… за да няма поредна връзка със стърчащи метали, късащи джобовете Ви и притеснения къде сте си забравили ключовете…

18. Електрическа четка за зъби Philips Sonicare Protective Clean

Щандът на Philips беше другото ни любимо място по време на IFA 2018 (заедно с този на Panasonic). Philips представиха доста иновации, сред които продукти за по-здравословно хранене, по-добър сън и не на последно място – по-здрави зъби! Струва ли си човек да даде 500+ лв. за четка за зъби? Със сигурност е по-добре от това да ги даде за лекуване на развалени зъби, иначе оставяме на вас да прецените. Освен, че почиства супер с минимални движения на ръката, нововъведението е сензор в четката, който предава данни на Вашия смартфон чрез app и в реално време да ви казва кои зони пропускате, кога натискате прекалено силно и кога движите четката прекалено бързо.

Като цяло за IFA 2018

можем да кажем, че за първи път прекарахме два дни на изложението и определено ще отидем пак в идните години… Може и да няма как да предскажем бъдещето, но поне знаем как ще изглеждат домовете ни след 5-10 години… Дано!

Материалът 18 неща, които ни впечатлиха на IFA 2018 е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

„Какво да видим в Мадрид? Не знам, ама задължително идете до Толедо…“

Общо взето така протичаха почти всички разговори с познати, приятели и пътешественици, когато организирахме екскурзията си. И макар че Толедо изобщо не беше в първоначалния план, решихме спонтанно да отделим един ден и го добавихме в програмата.

Определено не сгрешихме – оказахме се в един от най-красивите и интересни градове, в които сме били въобще – сблъсък на култури, вековни сгради, рицарски доспехи, остри мечове и пъстри килимчета, провесени от всеки прозорец – всичко това „опаковано“ от високи крепостни стени, заобиколени от река, на която се любуват солидни каменни мостове…

Но да започнем от това как да стигнете до Толедо…

Транспорт от Мадрид до Толедо и обратно

Опциите за транспорт между Мадрид и Толедо са наистина много. Толкова много, че в светлата част на деня, автобуси и влакове между двата града има буквално на всеки 15 минути, при това без да включваме туристическите предложения за Толедо, които ще ви залеят навсякъде в Мадрид.

Както винаги сме казвали, най-добре е да планирате пътуването си отдалеч и да закупите билети възможно най-рано. Е, не съвсем. Испанците не са големи фенове на онлайн-покупките. Сайтовете им са бъгави, а този на Renfe оглавява класацията. Затова в случая е еднакво добре да вземете билети директно на гарата. Само отидете навреме. При влаковете автоматите за билети спират продажбата около половин-един час по-рано, изписвайки, че билетите са свършили, но ако отидете на гише, няма никакъв проблем да си купите такива, напук на автоматите.

С тези уточнения, трите опции, които препоръчваме са:

• С влак (компания: Renfe) – от централната гара на Мадрид (Puerta de Atocha) до централната гара на Толедо – само 32 минути път и цени, започващи от 10 EUR двупосочно;
• С автобус (компания: Alsa) – от Plaza Eliptica, 1 час път и цени от 10 EUR за двупосочен билет;
• С автобус (компания: Samar) – от Madrid Estacion Sur или от Madridejos, 1:10 ч. път и цени от 13 EUR двупосочно.

Тъй като наетият от нас апартамент в Мадрид беше много близо до Puerta de Atocha, избрахме влака и така намалихме времето за пътуване и увеличихме престоя си в Толедо с час.

Централна гара Толедо

Бяло-розовият влак се изстреля и наистина точно на 32-рата минута спря в глухия коловоз на гара Толедо.

Още слизайки на гарата, децата възкликнаха:

– A! Замък!

И ние стояхме зяпнали с уста. А ако отпред не бяха спрели модерните туристически автобуси, със сигурност щяхме да се зачудим дали не сме пътували назад във времето. С каменни стени, испански фаянс и красиви прозорци с цветни стъкла, човек е трудно да повярва, че гарата е построена чак през 1919 г.

Пропуснахме „суперофертата“ срещу 70 EUR да ни качат на автобус до историческия център, успокоихме се с по един сладолед на клечка от китно магазинче и закрачихме на запад. Жаркото слънце безпощадно започна да топи сладоледите и докато ги изядем, вече бяхме на новия мост Puente de Azarquiel. Съветваме ви и вие да минете по него, защото се получават чудесни снимки на фона на Толедо именно от тук…

След като си направите такава снимка обаче, нищо не ви задържа да се качите на върха, където е крепостта. Можете да го направите с автобус от градския транспорт, който да вземете от кръговото веднага след моста (Ronda del Granadal). Цената е 25 пъти по-ниска от тази на туристическия (1,40 EUR/възрастен, безплатно за деца, до централния площад Zocodover ходят автобуси 1, 3, 5, 6, 10, 12, 22, 41, 42, 71, 72, B1 и B2). Можете да се качите и пеш и дори имаме приятна изненада: във вътрешността на крепостта има нещо като мол с платен паркинг (търсете „Estacionamiento“), където работи двупосочен ескалатор, така че ще си спестите голямото катерене. От моста до ескалатора е около километър (15 минути ходене)… Ние ползвахме градски автобус на отиване и ескалатора на връщане.

Ако някога сте посещавали Велико Търново и особено Царевец, то докато влезете в крепостната част на Толедо, през цялото време ще ви гони странното усещане за дежа вю…

За Толедо и Търново

Толедо и Велико Търново много си приличат. И двата града са бивши столици в централната част на страната, заобиколени са от река, имат крепост, богата история, развито занаятчийство и докато ги обикаляте, знаете, че има три посоки – надолу, нагоре и по стълбите…

Имайки предвид горното, знайте, че ще ви трябват много сили, за да изкачвате крепостния град. Като добавим жаркото слънце, се сещаме за пет неща, които задължително трябва да вземете със себе си, докато сте в „испанския Търновград“ през по-топлата част от годината:

• студена вода;
• фотоапарат;
• удобни обувки за калдъръмените улици;
• шапка, желателно с козирка или периферия;
• слънцезащитен крем;

И понеже сме сигурни, че знаете повече за Търново, отколкото за Толедо, ето едно бързо представяне на испанския град.

Толедо е разположен в меандъра на р. Тахо (известна и като Тагус или Тежу). Още в древността тогавашният град Толетум е бил превзет от римляните, които го превръщат в голяма военна колония, после от вестготите, които го правят столица, после от маврите, които го карат да разцъфне и го правят прочут в цял свят с производството на висококачествени стоманени мечове. След това кастилският крал превзема града, после столицата се мести в Мадрид, но Толедо продължава да се развива в културно отношение, защото Гъркът (както наричат Ел Греко) се установява тук. В Толедо се ражда и Дон Кихот  (в града има и паметник на Сервантес, както и редица сувенири с Дон Кихот и Санчо). „Испанска балада“ на Лион Фойхтвангер също е писан тук…

С подобна история, едва ли ще се учудите, че Толедо е страхотно място за туризъм, съчетаващо в себе си забележителни сгради, катедрали, параклиси, каменни мостове, фортификационни съоръжения, красиви стенописи, знамена, килимчета, вкусно кастилско вино, типично сирене Манчего, остри мечове, звучни китари и тонове християнска, юдейска и ислямска култура, смесена по неповторим начин…

Zocodover

Главният площад на крепостния Толедо носи името си от арабското sūq ad-dawābb – пазар за товарни животни. Сещате се защо. На въпросния „пазар“ са се провеждали редица фестивали и празненства, но също така и публични екзекуции на затворници и „вещици“, изгаряни от Инквизицията.

Тук е мястото, където спират голяма част от автобусите и започват красивите сгради с килимчета и главната търговска улица в стария град. Само в радиус 200-300 метра има редица китни площадчета, панорамна тераса и няколко музея:

• Museo de Santa Cruz – на историческото наследство;
• Museo del Ejército – музей на армията;
• Alcazar de Toledo – военен музей в укрепен дворец;
• Cuevas de Hércules – археологически музей.

Продължите ли на югозапад, ще влезете в прекрасния лабиринт на малки улички с малки и големи църкви, лъскави витрини и килимчета, спуснати от прозорците и неминуемо ще се озовете около

Катедралата

Катедралата в Толедо е една от трите високи готически катедрали от XIII в. в Испания. Толкова е голяма, че из тесните улички на Толедо ни се стори, че виждаме няколко катедрали, за да осъзнаем по-късно, че сме видели една и съща сграда от различни точки.

Строежът ѝ започва през 1226 г. под управлението на Фердинанд ІІІ, а последните готически приноси са направени през 1493 г.  Петкорабната сграда е построена от бял варовик, а известният по тези земи Ел Греко, който обрисува олтара на катедралата. В нейната вътрешност могат да бъдат открити и произведения на Джовани Белини, Франсиско Гоя, Рафаел и други известни художници.

Това, което определено не ни харесва, обаче, е 10 EUR вход на човек, дори за малки деца – някакси 40 EUR са прекалено висока такса за да може нашето четиричленно семейство да посети катедралата.

Западната част на Толедо

Постепенно ще се озовете в западната част на града, откъдето реката може да се прекоси през красивия мост San Martin, включително и по въжен тролей, ако сте смелчаци.

Иначе тук са Музеят на Ел Греко, манастирът Monasterio de San Juan de los Reyes, който е бил и мавзолей на католическите монарси. Заслужават внимание и йезуитската църква, църквата Santo Tome, синагогата (Sinagoga del Tránsito), манастирът Convento De Santo Domingo El Antiguo.

Както и в останалата част на Толедо, тук също ще видите приятни малки площадчета, обградени от китни магазини и майсторски дюкяни. Испанците са майстори-кожари, изкусни ковачи на оръжия, бижута и сувенири, справят се чудесно и с керамиката, така че със сигурност ще намерите нещо за вас.

В заключение

Толедо е чудесно място да отскочите за ден. Освен че е един от най-красивите, в които сме били, Градът на рицарите съчетава и хармонизира векове и култури. Посетете го!

Материалът Един ден в Толедо е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Малко преди Коледа ходихме на екскурзия до Виена. За пръв път – организирано, на супер ниска цена, с автобус. Да, правилно прочетохте – Биляна и Петър, които винаги си организират пътешествията сами, този път решиха да ползват услугите на туристическа агенция. Е, надали ще повторим, но пък решихме да направим еднo сравнение между това да си организираш екскурзията сам и това да пътуваш с туристическа агенция.

Предварителна подготовка

Преди да отидете на екскурзия където и да е, добре е да се подготвите предварително: какви са изискванията за паспорт или виза, трябва ли ви медицинска застраховка, нужна ли е покана или някаква странна бланка от туристическа агенция, можете ли да внесете 2 литра вино или (ако сте пушачи) колко цигари можете да носите, какво е ограничението за тегло на багажа в самолета, през кои градове е най-добре да минете, трябва ли да си направите имунизации и т. н. В Европейския съюз е лесно – трябва ви само лична карта, хубаво е да имате ЕЗОК, да следвате съветите ни и това е всичко! За останалите държави невинаги е точно така и при туристическата агенция хубавото е, че всичко това или се подготвя, или ви се дава в максимално смлян вид от агенцията. От друга страна, ще ви искат да подпишете договор за туристическа услуга, да си копирате личната карта, да се подпишете, че сте съгласни да я копират, а ваденето на визи невинаги е по-лесно. Също така агенциите често летят с low-cost компании и може да забравят да ви предупредят, че размерите на ръчния ви багаж (например) са се „смалили“ поради новата политика на дадена компания или че за да ползвате отстъпка като студент еди-къде-си, всъщност се изисква специално удостоверение от университет… Все пак ще дадем една точка на туристическите агенции, защото теоретично може да тръгнете и без никаква подготовка. И така, резултатът е открит: 0-1.

Транспорт и пътуване

Добре, подписали сте договор с агенцията, подготвили сте цялата документация и билети и сте се разбрали, че в деня Х, часа Y и мястото Z групата се събира. Ако всички са точни, чудесно. Но ако има някой закъснял, заплеснал се и т. н. – свиквайте, ще трябва да го изчакате.

Ако сте със самолет, нещата са горе-долу еднакви, с малкото изключение, че ще трябва да чакате всички на гейта, на лентата за багаж и др. места. Ако сте с автобус, ще се наложи да пътувате всички заедно и то доста часове. И да се съобразявате с това кой спи (и хърка!), кой иска да чете книга или да цъка на телефона си в три през нощта на максимална яркост на екрана. Дори да ползвате обществен транспорт, обикновено няма нужда да мислите на кого му се пуши, кой е гладен и кой ще стои 40 мин. в тоалетната. Резултатът се изравнява.

Граничен контрол

Не знам има ли смисъл да обясняваме, но добре… Преминаване самостоятелно: отивате на гишето, показвате си документите и ако всичко е наред, преминавате. Преминаване в група: събиране на паспорти, стройте се, пребройте се, слезте от автобуса, качете се обратно… и дори един да има някакъв проблем с документите, цялата група стои (често навън, на студа) и го чака… Ясно е кой е по-добрият вариант.

Настаняване

В XXI век сме. Booking.com и Airbnb работят за вас и ще ви предложат добри цени (е, вероятно не колкото на агенцията, но все пак и тя си слага печалба, така че нещата обикновено са на кантар). Но когато сами организирате нещата, имате практически неограничен избор дали да спите на спален чувал или в 5-звезден хотел, докато във варианта с туристическа агенция просто се съгласявате с техния избор. Който обикновено е най-изгодната оферта за хотел, разбирайте с не особено добър рейтинг в Booking.com. И разбирайте, на 40 км от центъра на града, който посещавате… Още една точка за самостоятелното пътуване.

Храна

С храната положението е абсолютно същото. Вместо да решавате къде и кога да спрете да похапнете, обикновено агенцията решава това вместо вас: по пътя очаквайте предимно бензиностанции, а в самата туристическа дестинация – каквото има наблизо (точно ТОЗИ ресторант, имате 35 мин. до тръгването на групата). Имайки предвид и по принцип ограничения бюджет на българските туристи, агенциите се ориентират към по-евтини заведения със съмнителна репутация (а понякога – и качество на храната). Съвсем различно е когато можеш да решиш дали ще вземеш хот-дог на крак или ще останеш 2 часа в луксозен ресторант с три звезди от Мишлен. Още една точка за самостоятелната организация.

Градски транспорт

В някои градове градският транспорт може да се окаже сериозно перо в бюджета. Не са рядкост случаите, когато за уикенд в някоя от западноевропейските столици се налага да дадем 50-60 EUR само за градски транспорт, при това без да броим трансфера от и до летището. С група отпадат както разходът, така и неудобството да проучите всичките тарифни зони, в каква зона с какъв билет се пътува, колко багаж можете да пренасяте и как точно се таксуват децата. Качвате се на автобуса с групата и всичко е точно. Определено точка за туристическите агенции.

Предварителна информация за посещаваните места

Може би четете доста преди да посетите дадено туристическо място. Ние го правим, но невинаги – понякога е предварително, понякога е „следварително“. Хубавото на туристическите агенции е, че екскурзоводите са подготвени. И ако слушате, ще разберете например, че легендата за знамето на Австрия (червено-бяло-червено) е след като Леополд V свалил пояса от окървавената си риза и отдолу светнало бялото на ризата му. Или, че австрийският кроасан (kipferl) има форма на полумесец, за да символизира надмощието на австрийската империя над османците, след като се опитват да прокопаят тунел под крепостните стени на Виена, но местните хлебари ги чуват и осуетяват плана им. И такива неща, които вероятно няма да научите, ако пътувате сами. Още една точка за туристическата агенция.

Информация на място

Всичко зависи от екскурзовода… Ние имахме случай, в който, пътувайки с автобуса чухме реплики като „вдясно можете да видите парк и пътища, които служат за отдих и придвижване на населението“… Благодарим за важната информация, нямаше да се сетим… От друга страна, гледайки паметника на Моцарт е интересно да ти разкажат, че всъщност е бил голям комарджия и реално някои от най-великите му произведения дължим на хазарта – просто, задлъжнявайки от това, Моцарт е трябвало да заработва с яко писане на музикални произведения. Та именно заради това даваме допълнителна точка на туристическите агенции, макар че, повтаряме – всичко зависи от екскурзовода.

Възможност за запознанства

Ако новите запознанства и приятелства са част от нещата, които бихте искали да се случат по време на вашата екскурзия, определено с група шансът да го постигнете е доста по-голям. Често хора, които тръгват като напълно непознати, се разделят като близки приятели – все пак, нали тях ще помолите за допълнителна батерия, да ви снимат пред някоя забележителност или просто ще ги почерпите с фъстъци, например. Точка за груповото пътуване, с което туристическата агенция повежда.

Свободно време

Повежда, повежда, ама само докато стане въпрос за свободното време. С група изобщо не разполагате с времето си и това за нас е голям недостатък. Пример: за двореца Белведере и коледния пазар пред него ни дадоха само 40 минути. А за сувенирното магазинче с дрънкулките на някакъв индиец, когото екскурзоводката уж познавала и уж давал по-ниски цени специално за нас (знаем ги ние тия договорки) дадоха цял час!? Ще се направим, че историята, в която целия автобус отби за 30 мин., че да може екскурзоводката да си купи боб, никога не се е случвала… Накратко, с група просто няма как вие да си решите къде колко време ще прекарате. И така – резултатът отново е равен!

Шопинг

Като следствие от горното, ако сте решили да си направите шопинг с групата, ще сте доста ограничени както от време, така и от локации. Освен, ако не си падате по сувенирни магазинчета на индийци и шопинг на бобови култури, разбира се, но в общия случай точката отива при самостоятелното организиране.

Комфорт

Тук не говорим за душевния комфорт, че всичко ви е организирано от някой друг – вече дадохме точка за това в предишна категория. Говорим за неща като това да надуете музиката на макс в колата, да си протегнете краката, да спите до 10 на следващата сутрин (вместо „утре 6:00 цялата група пред автобуса“, след което чакаме някой оспал се до 7:30)… Свободата е едно нещо, но комфортът като следствие от нея също заслужава точка и разликата става още по-значителна.

Усещане на атмосферата на дестинацията

И още по-значителна, ако добавим атмосферата. Когато човек пообиколи тук-там, в един момент му писва от това да се снима пред основните забележителности и иска да усети духа на мястото, как живеят местните, какво ядат, къде се събират вечер, как прекарват уикендите си и т. н. С групата просто няма как да го усетите по същия начин. Точка за самостоятелното организиране.

Непредвидени разходи

Самостоятелното пътуване води до доста непредвидени моменти, което е хубаво, за да усетите атмосферата. Но не винаги изненадите са приятни: объркан влак, например, може да ви докара глоба и в същото време да ви прати далеч от мястото, където трябва да отидете. От тази гледна точка, шансът подобно нещо да ви се случи с агенция е по-малък, съответно даваме точка на агенцията.

Бюджет като цяло

Колкото до цялостния бюджет, всичко зависи от конкретната ситуация и офертите… Понякога агенциите предлагат по-изгоден вариант, понякога излиза по-изгодно, ако сами си организирате нещата. Всичко е въпрос на проучване и обстойно изследване на различните варианти, така че не можем да излъчим победител в тази категория и резултатът се запазва.

Краен резултат

В крайна сметка, всеки сам си решава. Лично за нас преценихме, че нашият начин е да си организираме нещата сами, защото ценното за нас е именно свободата, комфортът и да усетим атмосферата на мястото. Така излиза и от резултата в крайното класиране. Но ако се чувствате несигурни в чужда държава и комуникирайки на чужд език, ако смятате, че ще се чувствате по-добре, ако сте с група и желаете някой друг ви нарежда програмата и да ви обяснява всичко – ползвайте услугите на туристическата агенция. Но пътувайте! Защото, както казва Августин Блажени, „светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница“…

Материалът На екскурзия: сами или с организирана група е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Цюрих. Мъж влиза в швейцарска банка, с огромен черен сак, приближава се до касиера и прошепва:
– Нося два милиона долара в брой и искам да ги внеса.
– Господине, няма нужда да шептите – бедността не е нещо срамно в Швейцария.

Не е особено смешен виц, докато не отидеш в Цюрих. Там пък вече съвсем не ти е смешен… Има градска легенда, че името Zürich идва от Zu reich (прекалено богат)… В класацията на UBS за 2018 г. Цюрих е най-скъпият град в света, следван плътно от Женева, Ню Йорк, Осло и Копенхаген. Говорим за хора, които имат 5 CHF (~8,70 лв.) на монета!

Основната забележителност на Цюрих са цените – към началото на 2019 г. хляб в супермаркета струва между 4 и 8 лв., кофичка кисело мляко е около 6 лв., билет за трамвая – 8 лв., а дамска прическа върви в диапазона между 180 и 250 лв. Видяхме и часовник, който струва повече от апартамента ни…

За първи път в туристически сайтове ни препоръчват летището като едно от местата с най-изгодни цени за шопинг (!!!)… В крайна сметка, пазаруването в центъра на Цюрих трудно може да е „на далавера“. Колкото да оцелеете на тези цени – за хапване вижте промоциите в супермаркетите (Coop, Migros), а за дрехи – вериги като H&M и C&A (държат горе-долу същите цени като в останалата част на Европа)…

Защо ви е да ходите в Швейцария изобщо? Е, ние имахме служебен ангажимент в Цюрих, та затова. Но все пак успяхме да си направим една бърза разходка из града и определено първото ни посещение в Швейцария ни хареса. Швейцария е едно скъпо, чисто, спокойно и уредено място. А и знамето си е голям плюс, както и да го погледнеш.

Настаняване

При швейцарските цени, това, което ще изядете на закуска е горе-долу цялото следване в университет в някои страни… Затова – задължително изберете хотел с включена закуска, по възможност в центъра.  Нощувките в такъв хотел започват от 300-350 лв./вечер и бързо могат да достигнат четирицифрена сума. Ние си избрахме Best Western Plus Hotel Zürcherhof (на 5 мин. пеш от гарата и суперцентъра) – малки, компактни стаи (познаваме хора с по-големи хладилници), но пък си има всичко необходимо.

От София до Цюрих

Bulgaria Air имат директен полет до Цюрих горе-долу през ден. Austrian, Swiss и Lufthansa обслужват редовни полети от София до Цюрих с прикачване в Мюнхен или Виена. Опция е и да кацнете в Милано, Меминген, Мюнхен или Франкфурт и от там да хванете влак.

От летището до центъра

Веднъж стигнали, имате поне четири варианта за придвижване от летището до центъра и обратно, като влакът е най-добър (можете да си вземете и карти за 24 часа или повече, но ако сте в центъра, реално всичко е на пешеходно разстояние):

• Влак – 12 мин., 6.80 CHF
• Трамвай No. 10 – 36 мин., 6.80 CHF
• Shuttle автобус – 30-40 мин., 25 CHF
• Taxi – 15-20 мин., 60-70 CHF

Както сами се досещате, влакът е най-ефективният транспорт. Швейцарците също си обичат железниците, където всичко тръгва и пристига на секундата. Качихме се във влака, електрическите врати се затвориха безшумно, след което влакът потегли толкова тихо, че можеш да чуеш собствените си мисли. 12 минути и 4 секунди по-късно бяхме в центъра на Цюрих.

Забележителности

Центърът и основните забележителности на Цюрих се разглеждат за по-малко от ден, но с музеите, историята и време за спокойно обикаляне, ще ви трябва уикенд, като общо взето маршрутът е такъв:

Още от гарата можете да посетите Швейцарския национален музей (Landesmuseum Zürich) или Музея на дизайна (Museum für Gestaltung), след което (минавайки покрай обсерваторията) да се пуснете по Bahnhofstrasse – главната търговска улица.

Не пропускайте най-скъпия площад в Цюрих – Paradeplatz, но след като се нацъкате, подобно на швейцарски часовник, гледайки скъпите витрини, продължете надолу до кея и Bürkliplatz, откъдето можете да се разходите с корабче из Цюрихското езеро на сравнително добра цена. Ако имате карта за транспорт, възможно е тя да покрива разходката с корабче. Обръщаме внимание, че дори с най-краткия маршрут на корабчето можете да посетите фабриката за шоколад Lindt & Sprüngli, която се намира на предпоследната спирка от круиза. Ние бяхме посещавали тази в Кьолн, така че пропуснахме.

След като се върнете обратно на Bürkliplatz, където често има фермерски пазари, можете да тръгнете на север, покрай реката. От западната страна ще видите първо обществените бани, които съществуват още от римски времена. След женската баня е църквата Fraumunster, чиято история започва още от 853 г., а през вековете църквата е достроявана и реформирана, като вътре ще откриете интересни орган, стъклопис и крипта (вход: 5 CHF). Следващата интересна сграда е църквата St. Peter, построена върху някогашния римски храм на Юпитер. Това е най-голямата часовникова кула по размер на циферблата в Европа – 8.7 m диаметър (за сравнение, Биг Бен е с диаметър 7 m).

С малко катерене, точно до църквата „Св. Петър“ ще се озовете на Lindenhof, площадка върху хълм в сърцето на града. Това е най-старата част на Цюрих, където в древността римляните построяват митница и така възниква селището Турицум (първото име на Цюрих). На площада днес има 90 липи, под чиито сенки гражданите и посетителите на Цюрих прекарват свободното си време през слънчевите и топли дни, а децата се радват на голямата детска площадка. Останете за известно време тук и се насладете на прекрасната гледка към реката:

От Линденхоф, спускайки се към реката, ще излезете край хотел Storchen, с красива щъркелова статуя на един от ъглите. Джон Ървинг увековечава хотела в романите си “Вдовица за една година” и “Синът на цирка”…  Ако сте готови да дадете над 1000 лв. за нощувка, можете да си направите резервация и тук. От тази страна на реката са и градската управа, женската баня и десетки магазини.

И ако западния бряг на р. Лимат е по-скоро обсипан с магазини и подходящ за шопинг, на източния са ресторантите и местенцата за купон. Точно край брега е „плаващата“ църква Wasserkirche, огромната катедрала Grossmunster („Голямата катедрала“), чието строителство отнема над 100 години, а двете ѝ кули достигат височина 62 метра. Там са и кметството (Rathaus), техническият университет, църквата Predigerkirche, библиотеката, операта и китайската градина. И ако това не ви стигне, в града са още и зоопаркът, музеят на FIFA, ботаническата градина и върхът Уетлинберг, от който се вижда цялата околност.

В заключение

Всяко кътче тук е забележителност, с богата история, но и с типичната за швейцарците дискретност и старомодност. В града официално се говорят четири езика, а името му също толкова официално се изписва по шест различни начина: Zurich (френски и английски), Zurigo (италиански), Turitg (романски), Zürich (немски), Zuerich (пак немски, ако нямате умлаут) и Züri (швейцарски немски)… И въпреки, че е пълен с толкова много хора, поне на пръв поглед се спогаждат чудесно. Или по-скоро не си обръщат никакво внимание, не можем да определим точно това тотално безразличие. Автопаркът в Цюрих е един от най-впечатляващите, но никой не парадира с автомобила си за 200 000, или с часовника си за 100 000, или раницата си за 1 000… Тук никой не се интересува какво става в съседното жилище и уважава пространстовто на другия – може би и заради това швейцарците са едни от най-щастливите хора на света. А може би защото имат най-много референдуми, навсякъде е чисто, хапват си страхотно сирене и кашкавал, а и стотици видове шоколад… Лош швейцарски шоколад няма, хора!

Швейцарците определено знаят и как да пазят и съхраняват – не само що се отнася до културни ценности (препоръчваме ви да посетите Швейцарския национален музей), но и особено когато говорим за природни блага… Бърз пример: в града има над 1200 фонтана с питейна вода, Цюрих е разположен сред река и езеро, не е като да нямат вода (както бе в Дубай например). Но въпреки това когато пуснеш казанчето на тоалетната, се разнася воня на канал – швейцарците просто използват отходни води за това, вместо да хабят чиста…

И макар че някои улични лампи са сякаш направени от злато, швейцарците всъщност са изключително пестеливи – главната улица с лъскави магазини дори няма плочки, а е покрита с най-обикновен асфалт… Чудесните кафенета стоят напълно празни през 95% от времето – туристите се спират от цените, а за местните сякаш е непривично и недискретно да се наслаждават на чаша кафе близо до площада. Чисто, старомодно, тихо и прекалено спокойно – някак скучно, без грам живец и глъчка, типични за големите градове. Трамваите минават тихо и сякаш за момент ти се приисква да изскърцат по релсите. Или някой минувач да се провикне. Или поне някоя чайка да изкряка, че нещо не е наред и я дразни. Но не – тук дори чайките са тихи, щастливи и дискретни…

Интересен град е Цюрих. Прилича на скъпо швейцарско ножче – стои кротко в джоба ти, но ти вдъхва спокойствие и сигурност. Старомодно е, но ти напомня за огромно разнообразие. И знаеш, че можеш да откриеш всичко, което ти е необходимо, стига да бръкнеш по-дълбоко в джоба си…

Материалът $къпи мой Цюрих е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Покрай нашата екскурзия в Южна Италия, доста близки и познати се вдъхновиха да се поразходят из „токчето на ботуша“. Едно от интересните градчета в района е Локоротондо, за което се твърди, че било единственото населено място с пет букви в името и дори е вписано в Книгата на Гинес.

Да, ама не. Има стотици населени места, състоящи се от повече от една думи, отговарящи на условието. Но дори да гледаме населени места, чието име е само една дума, пак можем да дадем контра-пример:

Дорогомилово (Русия) 

Може би ще кажете, че става въпрос за населено място, което е от една дума и има само и единствено гласни букви „о“ в името? Е, отново имаме контра-пример:

Oconomowoc, United States, Wisconsin

Между другото, проверихме и в сайта на Книгата на Гинес – няма такъв рекорд, всичко е за по-добра реклама на туристическите агенции. А ако се чудите как намерихме тази информация – има списък на всички населени места в света. А за да намериш място с 5 букви „о“, ти трябва регулярен израз. Повече за тях можете да научите от лекцията ми на HackConf 2017:

Материалът Локоротондо не е единственото населено място с пет букви „о“ в името! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Съвети за напреднали пътешественици за това как да направите самолетните си пътувания по-изгодни

Много от нашите приятели ни питат – как успявате да намерите евтини самолетни билети… Сега ще се опитаме да обясним нещата лесно, ясно и с картинки. За да са по-опростени нещата, ще говорим само за полети, но имайте предвид, че с наземен и воден транспорт възможностите стават много повече. Излишно е да казваме, че всички цени по-долу се променят във времето и са били такива към момента на писане на тази публикация. И тъй…

Полет от А до В

Най-често, когато пътуваме от точка А до точка В, директният полет е най-логичен, най-кратък, но не и непременно най-евтин…

Полет от А до В през Х

Напълно е възможно, минавайки през трето място, полетът ви да е на много по-ниска цена. Да кажем, че искате да пътувате до Киев на 2 юли и да се върнете обратно в София на 6 юли. Най-бързо ще е да ползвате директен полет с украинската авиокомпания Dniproavia, който обаче би струвал 363 EUR. Ако се прекачите през Виена на същите дати и ползвате Австрийските авиолинии, ще платите 151 EUR по-малко, т.е. само 212 EUR двупосочно:

Освен цената, този подход има и друго предимство – ако сте туристически настроени и си оставите 8+ часа престой (ден-два е още по-добре), ще разгледате още един град…

Throwaway Ticketing

Оказва се, че много авиолинии пускат двупосочните си билети по-евтино от еднопосочните… Няма никаква реална логика в това – все едно да отидете в магазина и да видите, че едно кенче бира струва 1 EUR, но пакет от две кенчета е 0,80 EUR = 0,40 EUR/кенче. Дори да хвърлите второто кенче на боклука, първото пак ви излиза много по-евтино. Ето един пример от Lufthansa за полет София-Варшава, в който билетът в едната посока струва 648.17 лв., а билети в двете посоки – 358.51 лв.:

Ето така се появява т. нар. throwaway ticketing, т.е. закупувате си двупосочен билет с ясната мисъл, че няма да го използвате изцяло:

Много компании никак не харесват тази практика, като пишат в правилата си, че да се отказвате нарочно от полет не е редно. В ситните букви на договора ви за превоз вероятно пише едно или повече от следните неща:

• ще ви премахнат от програмите си за лоялност;
• ще ви забранят да ползвате услугите им при редовни нарушения;
• ще ви задължат да платите разликата в цената между еднопосочния и двупосочния билет;
• ще ви съдят.

Или, в примера с кенчето, продават ви кенчето за 0,40 EUR и ви казват, че ако не си изпиете бирата и просто го хвърлите, цената става 1,00 EUR. Истината обаче е, че за 1-2 пропуснати полета на никой няма да му направи впечатление. А ако започнете да го правите редовно, има случаи, в които наистина компаниите са прилагали подобни мерки, но досега никой не е успявал да осъди клиент. Но съм длъжен да предупредя!

Другата, по-важна за мен истина е, че в крайна сметка компаниите сами си го правят. Ако еднопосочният билет струва „хикс“ пари, логично е двупосочният да струва между „хикс“ и „2 пъти хикс“ пари. Защо ли? Ако е повече от „2 пъти хикс“, всеки би си взимал два отделни еднопосочни билета. А ако е по-малко от „хикс“ (както в случая по-горе)? Очевидно ценообразуването им е направено така, че да не губят от двупосочните билети – значи всъщност надуват два-три и повече пъти цените на еднопосочните! И не би следвало да се сърдят, ако ние се възползваме от тази огромна и нелогична разлика. Реално те нямат загуби от това дали ще се качите или не. Напротив – пропуснал полета пътник може да има така или иначе, а ако не се качите, това означава по-лек самолет и по-малко разход на гориво, една свободна седалка (която иначе биха могли да продадат с по-разумна ценова политика), повече място за ръчен багаж на останалите пътници, не плащат летищни такси за вас и др. Ето защо считам, че покупката на самолетен билет би трябвало да дава на притежателя му правото, но не и задължението да пътува. Което си е добър повод да се промени и законодателството в тази посока.

Hidden City

Говорейки са за цени, ето и трикът, наречен „Hidden City“. Да речем, че много ви се ходи в Париж. Тъй като полетите София-Милано са доста и има голяма конкуренция, за да може и Air France да са в играта, предлагат полет София-Милано през Париж на обща цена от 98.82 EUR. Ползвайки същият полет само до Париж обаче, цената е цели 172,40 EUR:

Добре, как да си спестите разликата от 73,58 EUR? Ами правите т. нар. skiplagging или в случая Милано е „hidden city“ – нямате никакво намерение да ходите в Милано, но си взимате полет София-Милано през Париж. Слизате в Париж, оставате си там и се радвате на Айфеловата кула и френската лучена супа:

Много важно е да се споменат следните неща:

• Можете да направите този трик единствено и само, ако сте само с ръчен багаж. Чекираният ви багаж ще си отиде в Милано. Съществува минимален риск да ви накарат да чекирате ръчния си багаж при натоварени полети.
• Съществува и минимален риск полетът ви да бъде отказан или пренасочен. В този случай задължението на авиокомпанията е да ви закара в Милано и тя може да ви „метне“ на полет на друга компания от същия алианс (напр. Alitalia през Рим) и въобще да не стигнете до Париж.
• В общия случай не може да направите трика на места, където се изисква виза, за да останете (например София-Москва-Рига).
• Можете да пропуснете само последния полет. Ако пропуснете първия полет, целият билет изгаря и не можете да ползвате втория…

Трикът Hidden City има и вариант, от който можете да се възползвате предимно в големите градове, където има летища-хъбове. Схемата е тази:

Това е най-сложната в тази публикация схема, така че веднага даваме пример. Да приемем, че живеете в Лондон и много ви се ходи в Токио.

British Airways са решили да конкурират компаниите във Франкфурт и изведнъж се оказва, че двупосочен билет Лондон-Токио е по-скъп от двупосочен билет Франкфурт-Токио. С други думи, за двупосочния билет Лондон-Токио-Лондон ще дадете 1207.44 EUR (=1074.32 GBP), а за целия маршрут Франкфурт-Лондон-Токио-Лондон-Франкфурт – едва 942.79 EUR, т.е. разлика от 264.65 EUR.

Тъй като ако пропуснете Франкфурт-Лондон, целият ви билет ще изгори, се налага да вземете и евтин билет Лондон-Франкфурт (с друга компания). За щастие, Ryanair летят предишния ден от Лондон до Франкфурт само за 32.92 EUR:

Така реално правите 4 от 5-те закупени полета (Лондон-Франкфурт-Лондон-Токио-Лондон и пропускате Лондон-Франкфурт) вместо логичните два (Лондон-Токио-Лондон), но си спестявате едни 231.73 EUR. Ограниченията, за които казах, важат и тук.

Сами се досещате колко неоптимално е това от гледна точка на разходи за наземно обслужване, гориво, поддръжка на самолетите и опазване на околната среда. Нищо не може да ни убеди, че четири полета излизат на компанията по-евтино от два… но когато ценовата политика на авиокомпаниите е такава, това е положението.

Back-to-Back

Ето нещо, с което нямате никакъв проблем, ако ви се налага да пътувате поне два пъти до дадена дестинация двупосочно – не противоречи на ничии правила.

Да приемем, че трябва да отидем някъде след три дни, да се върнем за следващия уикенд и знаем, че ще ходим там пак за няколко дни след два месеца, с други думи имаме полети в следния хронологичен ред:

• Полет 1: от А до В;
• Полет 2: от В до А;
• Полет 3: от А до В;
• Полет 4: от В до А.

Логично е да си вземем два двупосочни билета А-В-А: един за полети 1 и 2 плюс още един за полети 3 и 4. Но може да се окаже, че е по-изгодно да вземем двупосочен билет А-В-А за полети 1 и 4 и двупосочен билет В-А-В за полети 2 и 3:

При това може да използваме както една и съща, така и различни компании за всеки от двупосочните билети.

Ето един пример – искаме да отидем до Мюнхен на 5 юли, да се върнем на 8 юли, пак да отидем на 12 юли и да се върнем в София на 15 юли (уточнение: приемаме, че летище Меминген си е Мюнхен). Ако вземем първите два полета с Lufthansa, а вторите два – с Ryanair, билетите ще ни струват 799 лева, заради скъпия полет на 15 юли. Ако направим обаче двупосочния полет с Lufthansa да е 8 и 15 юли, а с Ryanair вземем Мюнхен-София-Мюнхен на 8 и 12 юли, цената става 555 лв., или спестявате 244 лева!

Back-to-Back с Throwaway Ticketing

Можем да станем и по-брутални и да съчетаем двата трика – да приемем, че цената при отиване е много добра, когато си вземем двупосочен билет. Но добавим ли датата на връщане (напр. по празници като Великден или Коледа), става много скъпо. Тогава взимаме двупосочен билет за евтина дата на връщане (без да ползваме връщането) и си взимаме по-евтин еднопосочен полет с друга авиокомпания за връщане – на датата, която ни трябва.

Или, още по-брутално, но и изключително рядко срещано като цени: едната компания предлага евтини двупосочни полети за едни дати, другата – за други. Правим комбинация от два двупосочни билета, за да реализираме само едно двупосочно пътуване:

Още няколко съвета

Искаме да ви споделим и още няколко ценни съвета, които сме открили във времето:

Идеалният момент да резервирате евтини самолетни билети е късно вечер!

Никой не резервира билети в три през нощта… Добре, де, почти никой. Но ако вие го направите, почти сигурно е, че цените в полунощ, когато всички спят, ще са същите и в четири сутринта… Така че това е доста добър момент да проучвате вариантите и да направите резервация, особено ако е през различни авиокомпании.

Проверете всички варианти!

Добавете близките летища – например, ако летите от София, помислете дали може да включите Пловдив и Бургас, а защо не Ниш и Солун. Ако летите до Мюнхен, кацайки в Меминген, Аугсбург, Инголщад или Залцбург може да ви спести значителни средства. Можете ли да промените плановете си с 2-3 дни? Можете ли да пътувате през трета точка и да останете там 1-2 дни? Еднопосочно или двупосочно е по-изгодно? Проучването на тези опции отнема доста време, но пък си струва…

Ако ще правите throwaway ticketing или hidden city, не използвайте картите си за лоялност!

Картите за лоялност дават възможност на авиокомпаниите по-лесно да проследят поведението ви и ако не са доволни от това, което правите, да ви премахнат от програмата си за лоялност.

Също така препоръчваме да ползвате kiwi.com – те предлагат да си запазите полет, като имат гаранция при свързващи полети на две различни компании, а ако ползвате throwaway ticketing или hidden city, предлагат и безплатна правна защита, в случай, че авиокомпаниите ви направят проблем.

Резервирайте в правилния момент!

Има голямо значение кога точно ще си закупите билет. Основното правило е „колкото по-рано, толкова по-добре“, но невинаги е точно така – всичко е въпрос на това каква разлика се е е получила между прогнозните и реалните покупки. Една от най-добрите услуги, даващи прогнози за цени на полети е тази на hopper.com, която освен, че дава календар с цените, прави доста сполучливи прогнози какво ще се случи в бъдеще:

Може би ще ви е интересно и че основната част от енджинът на Hopper се прави в България…

Проверете на няколко различни сайта!

Различните сайтове имат различни алгоритми, обновяват се по различно време и в различен интервал, използват различни енджини, така че е възможно да ви генерират различни възможности за полети. Изпробвайте всичките:

• kiwi.com – любимият ни сайт, който дава възможности за полети с hidden city и throwaway ticketing, може да се застраховате при свързващи полети на различни компании, а има и nomad-режим, с който посочвате много дестинации и услугата намира най-добрия маршрут – скролирайте до края на страницата, за да видите най-добрите оферти от тях към момента;
• Skyscanner – известният консолидатор (не предлага директна резервация, а ви препраща към такива сайтове), сред чиито предимства е търсене на автомобил под наем и много други гъвкави опции… а, да – техният енджин също се разработва в България;
• Google Flights – Google си е Google, връща резултатите изключително бързо, цените са в реално време, има абонамент за проследяване на цени и пълна интеграция с Google-акаунта ви. Подобно на hopper, Google Flights казват кога е добър момент да си купите билет, но си мълчат, ако очакванията са цената на билета да падне.
• Kayak – много добър енджин за намиране на изгодни „далавери“ (функцията се нарича Kayak EXPLORE). Интегрира се чудесно с GMail и може да направи план на пътуването ви, дори да не book-нете с тях. И често показва на кой гейт е полетът и дали закъснява преди да го обявят по таблата на летището! Предлага и пакети с наем на автомобил, хотел и дори корабен круиз. Препоръчваме ви KAYAK с две ръце.
• Expedia – много са известни, но досега не ни се е случвало да си вземем билет през тях, нито пък да ни дадат по-евтин полет от останалите.

Разбира се, има още стотици, дори хиляди подобни сайтове. Ако някой ни впечатли, ще го добавим в този списък във времето. А ако пък вие сте се впечатлили, напишете ни в коментар от какво и защо…

Вижте пакетните цени!

Много вероятно е да ви бъдат предложени по-добри условия, ако си вземете полети, хотел и автомобил от едно и също място – агенция или посредник, отколкото когато резервирате поотделно. Проучете пакетните оферти!

По възможност пътувайте само с ръчен багаж!

Това ще ви даде много възможности за бърз и лесен трансфер, както и напълно да се възползвате от споменатите по-горе трикове. Полетите само с ръчен багаж са и много по-евтини!

Осигурете си достатъчно време за трансфер!

Полетите закъсняват, по летищата стават забавяния, особено ако трябва да се прехвърляте от един огромен и непознат терминал на друг, още по-огромен и непознат терминал… Препоръчваме да си осигурите поне 60 минути за трансфер между полетите, а ако са с различни авиокомпании – 90 минути и повече!

Прочетете останалите ни съвети!

Ето и още няколко неща, които ще Ви бъдат от полза, ако решите да пътувате:

• Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети?
• На екскурзия с деца: 12 съвета за по-приятно прекарване
• На екскурзия: сами или с организирана група
• Седем неща, които е добре да вземем по време на екскурзия
• От София до Белгия и Нидерландия и обратно за 37 EUR! Бюджетният маршрут Шарлероа-Брюксел-Антверпен-Айндховен
• Кола под наем? 10 съвета при наемане на автомобил
• Багаж за пътуване – какъв куфар да вземем?
• Кога да вземете отпуск

Дано сме ви били полезни! До нови срещи (и дестинации)!

Материалът Евтини самолетни билети: варианти и трикове, за които авиокомпаниите не искат да знаете е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Видях подобна картинка със Статуята на свободата в Ню Йорк, вдъхнових се, хванах Photoshop и 30 мин. по-късно се получи ето това

Материалът София при 25° и 30°C е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

И тази година ходих до Берлин, и тази година бях на IFA – най-голямото изложение в Европа за потребителска електроника… Тази година акцентът беше върху 5G телефоните, асистентите с изкуствен интелект като Alexa, както и популярните вече и у нас електрически скутери… Но аз няма да ви разказвам за това – можете да го прочетете на всеки друг сайт. Ето 19 неща, които ме впечатлиха на тазгодишното издание:

1. Умна бяла дъска на Samsung

Samsung Flip е идеално решение за всеки офис или класна стая. На големия дисплей можете да пишете, избирайки дебелината и цвета на писеца, а умната дъска „усеща“ кога прокарвате ръка и изтрива това, което сте написали. Може и да извлечете например сайт, показан на вашия монитор и набързо да „надраскате“ отгоре какво искате да се промени. И най-хубавото – всички важни неща, които сте изписали, могат да бъдат изпратени директно по email, да се метнат на смартфона ви или да бъдат качени на флашка… Цена: $2700

2. Закривени ултрашироки монитори

Друга приятна иновация бяха широките, закривени монитори – удобни както за геймъри, така и за всеки, който иска по-широк обзор над нещата. Този на снимката е от щанда на Samsung, но реално крив QLED монитор в съотношение 32:9 видях на поне още три други щанда… Ако продължават така, през 2030 година мониторът просто ще представлява една „поничка“, в средата на която човек пъха главата си… Цена: около 1700 лв.

3. Геймърски компютърни кутии с LED осветление и странен дизайн

Някога се радвахме, ако компютърът въобще има кутия… Познавам поне трима души, които просто си държаха платки на бюрото… Днес обаче компютърните кутии са geek мода: кутията трябва да е прозрачна, да има много LED-подсветки и вътре да се виждат гига-ултра-яките платки и компоненти. И наистина има изключително впечатляващи кутии, но Z-Tower E-ATX кутията, направена от алуминий е уникално произведение на изкуството.  Дизайнът ѝ позволява оптимално проветряване, поставяне на две видео-карти и дори има гравиран уникален сериен номер, като на редките бутилки уиски или специалните серии автомобили. Е, това, че кутията тежи 42 кг без компонентите си е важна подробност, нo поне ще можете след време да я предадете за цветни метали и така да намалите цената. А тя е $5500.

4. Компютър с размер на визитна картичка

Ако сте минималисти и не ви трябва ултра-бърз и мощен компютър, ZOTAC предлагат нелош компютър с размера на… визитка! ZBOX PI225 pico Gemini Lake идва с преинсталиран 64-битов Windows 10 и има Wi-Fi, два USB-C 3.0 порта и стига да имате монитор, клавиатура и мишка, към които да го вържете, спокойно можете да го разнасяте в портфейла си. Цена: около $230

5. Гейминг столът Acer Predator Thronos Air

Не знам дали е изгъзица или просто професионално оборудване за геймъри, които ходят на световно по е-спортове, но определено не бих имал нищо против да имам един такъв стол в офиса или вкъщи. Acer Predator Thronos се накланя до 140 градуса, поддържа три монитора, има удобна масичка, специални хъбове за разпределение на кабелите, подвижни поставки за клавиатура и мишка, подложка за крака, а в модификацията Air са махнали моторизацията и са добавили масаж на стола… Цената е $14000, но не включва периферията (монитори, клавиатури, мишки, компютърна кутия).

6. Телевизор с диагонал 219″ 

Ако се впечатлявате от телевизори с големи екрани, трябва поне да знаете за The Wall – 219″. Луксозният ѝ вариант (The Wall Luxury) може да постигне до 8К резолюция, като диагоналът е 292″ и използва технологията MicroLED. Цена: още не е уточнена, но ще е поне $100 000. Като алтернатива на десет пъти по-ниска цена, технологията на HiSense също изглежда доста обещаваща – проектор с три лазера (RGB), който прави чудесни изображения – 100L7T 4K Smart TriChroma Laser TV (не е TV, а проектор, не знам защо така го наричат) също беше представен на IFA.

7. Домашен IMAX

Една от интересните новини на IFA бе обявяването на IMAX Enhanced – възможност да се насладите на качеството на IMAX в дома си, предоставяйки специално съдържание, с по-качественa 4K HDR картина и многоканален звук. Но като оставим настрана гръмкото име, 3D-то липсва в цялостната картинка, а репликацията на 12-канален звук през 5.1 колонки не е особено впечатляваща, така че имам известни съмнения за това колко ще се наложи…

8. 3D холографски дисплей

//www.youtube.com/watch?v=NBLBHZ9W4K0

ASKA3D е холографски дисплей, видим само фронтално… Изображенията не са оптически илюзии, а истински изображения проектирани във въздуха… Напомня ми на Star Wars. Дисплеите са ориентирани към бизнеса и цената зависи от количеството – не се споменава, но обещават да е ниска в сравнение с други подобни технологии…

9. Светеща раница

Ето един много бърз начин да впечатлите – с раница pix. Ако обичате pixel art, или просто ви кефи да имате огромни светещи картинки на гърба – това е вашето нещо. Цената е $229 в момента, но в познатите ви китайски сайтове като AliExpress има подобни на 5-6 пъти по-ниски цени.

10. Смарт-колан

Все повече обикновени вещи „поумняват“. Взимаш часовник, добавяш му свързаност с телефона и става „умен“ часовник. Взимаш термостат, добавяш му свързаност с телефона и става „умен“ термостат, след което го продаваш на Google за $3.2 млрд.). Взимаш чушкопек, свързваш го към телефона и става „умен“ чушкопек… Поредният добър пример за това е коланът Welt – Kickstarter-проект, подкрепен от Samsung, който вгражда няколко сензора в катарамата на колана. Така следи движения, температура на тялото, обиколка на талията, поза и движения. Ако стоите седнал повече от час или преядете, коланът може да ви предупреди за това. Цена: $99

11. Подгряващи ръкавици

Ако сте моторист, скиор или просто обичате да ви е топло на ръцете, хвърлете едно око на полската компания Glovii, производители на облекло с подгряване. Цена: от 25 до 170 EUR според модела

12. Каска с фарове, стопове и bluetooth

Babaali са китайска компания, лидер в производството на каски за велосипеди и ски. Каските са оборудвани с фарове, стопове, мигачи, Blietooth, MP3 плейьр и видео-камера (различните модификации имат различен набор от опции). Хубавото е, че имат защита Mips и покриват редица стандарти за безопасност, т.е. са хубави каски и без лампичките и другите джаджи. Цена:  $129-189 според екстрите.

13. Комбинация между VR и фитнес-уред

Виртуалната реалност навлиза и във фитнес-уредите… С Icaros „летите“ и дори не осъзнавате, че сте на фитнес… Това, което дамата вижда с очилата, е показано на лаптопа отзад – накратко, летите през полянки, минавате през обръчи и правите мускули… Цена: 2400 EUR за базовата версия, без VR очилата и контролера…

14. Преносимо караоке

Ако обичате караоке като мен, може би ще ви допадне iDance – ултрапортативно караоке, побиращо се в кабинен багаж на low-cost авиокомпания… тонколона и дисплей в едно, за домашно караоке или ултра-мобилност на KJ като Иван Матев, които могат да спретнат „амбулантно“ караоке с подобна джаджа… Джаджата още не е на пазара, но очакваната цена (по неофициални данни) е около 120-150 EUR.

15. Гимбал за DSLR

Ако още не сте чували хубавата българска дума „гимбал“, това е триосов стабилизатор за изключително плавно заснемане… На снимката виждате Ronin-S на DJI, с Bluetooth 4 и USB-C, работещ с Win7, MacOS X, iOS 9 и Android 5 (или по-нови), тежи под 1.5 kg и издържа апарат с тегло до 3.6 kg. Има 360-градусово завъртане по едната ос (pan), наклон от -115 до 205 градуса (tilt) и въртене от -90 до +230 градуса (roll). Това са доста добри характеристики, но такава е и цената: 350 EUR.

16. Гладещо-проветряващо-дезинфекциращ гардероб (и скрит климатик)

Едно от интересните неща на IFA 2019 беше future-super-ultra-smart-home щандът на LG. Модернистичният им гардероб LG Styler дезинфекцира, глади, проветрява, ароматизира и унищожава 99% от гъбичките и бактериите по дрехите, а вратата може да изглади панталона ви – изключително подходящо решение за мързеливи астматици, ходили в задимена дискотека с костюми… Разработката е направена още през 2015 г. в САЩ, но навлиза в Европа през 2018 г. Цена: 1448 EUR. Между другото, ако погледнете картината над гардероба, ще видите друга иновация – LG Art Cool, тоест картината всъщност е вътрешното тяло на климатик. Цена на LG Art Cool: 745 EUR.

17. Абсорбатор вграден в котлона

Grundig представиха GIEH 824470 X – абсорбатор, вграден в котлон. Хубавото е, че абсорбаторът сам усеща кога котлонът работи, за да се включи в подходящия момент, на подходящи обороти, като максималният капацитет е 590 куб. метра изпомпан въздух на час – това е целият въздух в стая с размери 18х12 метра. Котлонът разполага с 4 индукционни зони, всяка от които се контролира на 9 степени, има автоматични програми, профил от неръждаема стомана, керамичен филтър и, за съжаление, цена от 2295 EUR.

18. Хладилник-гардероб

Реших да ви представя и този малък, компактен хладилник от Liebherr, подходящ за стая в студентско общежитие… Всъщност, Liebherr Monolith е модулна система, така че спокойно можете да си добавите още крила, комбинации от хладилна и фризерна част, диспенсъри за вода и лед, отделни витрини за бяло и червено вино, още една за пури и т. н. Ето защо и цената е… „модулна“.

19. Хранене на домашния любимец

Ако имате голям хладилник, можете да го напълните с храна за седмица и да оцелеете, без да излизате от дома. Но при домашните любимци не е така и всеки, който е трябвало да остави любимото куче или коте, знае за какво говорим. Varram е робот с колелца, който забавлява домашния ви любимец и му пуска толкова гранулки, колкото трябва… Идеално решение за случаите, в които се налага да оставите животинчето вкъщи за няколко дни и искате хем да има достатъчно храна, хем да не изяде всичко още първия ден, хем и някой да го забавлява… Цена в момента: $94

Следващата IFA: 4-9 септември 2020 г.

Ако искате и вие да изживеете емоцията на IFA, съветвам ви просто да посетите изложението в Берлин… До нови срещи!

Материалът 19 неща, които ме впечатлиха на IFA’19 е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Покрай 10-годишнината от сватбата ни решихме да се разходим с децата из Бавария. До 30 септември обаче летището в Меминген е затворено за ремонт, така че полетите на WizzAir кацат в Фридрихсхафен –  зад трудното за произнасяне име стои петдесетхилядно китно градче в съседната провинция Баден-Вюртемберг. Фридрихсхафен е разположен на брега на Бодензее, известно още като Боденско езеро, езеро Констанц или (любимото ни) Швабско море, през което преминава известната река Рейн. От летището за 12 минути с влак сте във Фридрихсхафен, като има редовни връзки до Мюнхен, Цюрих, Щутгард, Меминген, Равенсбург и Улм с влак и автобус (повечето – почти на всеки час), така че решихме да вземем по-късен Flixbus (доста евтин транспорт, ако резервирате навреме) и да останем за няколко часа в Фридрихсхафен… Между другото, с удобните немски железници можете да стигнете до всяка точка на Германия, Австрия и Швейцария в рамките на максимум няколко часа, има директни полети и до Скопие, Ниш, Тузла, Лондон, Палма де Майорка, Анталия и Истанбул.

Още с кацането си усещането наистина е сякаш сте на брега на море, с тази разлика, че на хоризонта се виждат планините на Швейцария и Австрия, има доволен брой заведения с хефевайз и безгрижието на Южна Европа е съчетано със спокойствието на немски пенсионери, които се шашкат единствено от чайките, които пък от своя страна се шашкат от викащите ни „по балкански“ деца…

Фридрихсхафен е известен като града на цепелините – онези красиви дирижабли с твърда носеща конструкция от алуминиеви ребра… Във Фридрихсхафен се намира Mузеят на цепелините, така че ако имате повече от два часа в града, непременно посетете експозицията.

Цепелините носят името си от граф Фердинанд фон Цепелин, който първи построява такива и достигат апогея си с цепелина „Хинденбург“ през 1936 г.  Музеят е направен така, че посетителите му да имат усещането, че влизат в истински цепелин „Хинденбург“.

Размерите му са впечатляващи – цепелинът е голям, колкото круизен кораб: 245 метра дължина, 41 метра диаметър, можете да надникнете в спалните помещения, където има легла и душ-кабини.

На борда има дори малък ресторант с кухня и салон за пътуващите със стая за наблюдение в дългите часове чакане цепелинът да прелети 15000 км с максимална скорост (при попътен вятър) 150 км/ч. За една година „Хинденбург“ извършва 37 полета над Атлантическия океан, всеки от тях продължил над 43 часа, превозвайки общо 3000 пътници…

Световните войни, множеството рискове и особено катастрофата през 1937 г. (да, същата, която е изобразена и на дебютния албум на Led Zeppelin), ниската скорост на придвижване, както и забраната да се използва водород заради опасността от експлозии след това (хелият е скъп!), правят цепелините икономически неизгодни спрямо самолетите. Така славата им отшумява…

Музеят работи от 9 до 17 ч. през лятната и от 10 до 17 ч. през зимната половина на годината. Трябва ви поне час, за да го разгледате (дори отгоре-отгоре), така че най-късно в 16 ч. трябва да сте там.

Във Фридрихсхафен дори детските площадки са с формата на цепелин (е, поне тази пред музея)… Имате възможност и самите вие да полетите с истински цепелин, разбира се, доста по-малък от 245-метровия „Хинденбург“. Има редовни полети, но цените едва ли ще ви зарадват: цепелините са икономически неизгодни и днес. 30-минутните полети започват от 255 EUR, 50-минутен полет до Мюнхен или Дюселдорф ще ви струва 395 EUR, а ако можете да си го позволите, може да си организирате дори сватба на цепелина. Вижте https://zeppelin-nt.de/ за повече информация… А ако сте здраво стъпили на земята, насладете се на града…

Фридрихсхафен определено има какво да ви предложи, спокойно можете и да нощувате край езерото – като цяло нощувките са малко по-изгодни от тези в Мюнхен – според AirBnb, средната цена на нощувка във Фридрихсхафен е 98 EUR, а в Мюнхен – 129 EUR… Въздухът е чист и ухае на морски бриз с алпийска хладина и направо си иска един голям, потен Allgäuer Hefeweizen, с кнедли, картофки или

Дано сме ви били полезни и този път…

Материалът Фридрихсхафен: Няколко часа в града на цепелините е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Инголщад е 135-хиляден град в Бавария, намиращ се от двете страни на река Дунав. Три неща произлизат от Инголщад – Франкенщайн (от романа на Мери Шели), илюминатите и Ауди!

Предложението ми за брак към Биляна започна със свещи. Много свещи. И решихме, че непременно трябва да продължи с аромата на стотици свещи… запалителни… в завода на Ауди! И след като го посетихме, смея да твърдя, че беше по-добра идея от Франкенщайн и илюминатите, а и в Ауди-форума вече ни наричат „хаджии“…

1. Ако трябва да избирате между музея и фабриката, изберете фабриката!

Има две неща, свързани с Audi, които вероятно бихте искали да посетите – автомобилният музей на Ауди и фабриката на Ауди. В музея, разбира се, има какво да се научи и види, особено за историята на марката, какво представляват четирите кръгчета, а ако сте фенове на конкретни стари модели – в музея са в изобилие! Но определено фабриката е далеч по-вълнуващото нещо: в нея ще видите как се ражда едно Audi до най-малката подробност – направата на шасито и каросерията и тяхното спояване по-късно; роботите, които изрязват дупки според модела и екстрите, след което заваряват отделните елементи; боядисването на автомобилите, поставянето на кокпита и окабеляването, поставянето на врати, прозорци и седалки… На цялото семейство (включително и на децата) ни беше изключително интересно – все пак не са много местата, където можеш да бъдеш допуснат толкова близко до производствения процес… Но ако сте решили да посетите фабриката в Инголщад, добре е да го планирате отрано – ние го направихме три месеца предварително и въпреки това разходките на английски език бяха изчерпани, та се наложи да Langendeutschenverbenumgangverständnis-ваме…

Цената за Factory Tour е символична – 7 EUR. Линкът за резервация на английски език е този: https://www.audi-forms.de/ingolstadt/english/

2. Обадете се ден-два след резервацията, ако те не ви се обадят.

Ако не получите отговор по email, че имате резервация, обадете се и проверете нещата. Телефонът е +49 841 89-37575, говорят английски и немски език и ако не бях звъннал навреме, щяхме да останем и без немската резервация…

3. Вземете си Bayern-Ticket, валиден в цяла Бавария

Ако пътувате от друг град или пък имате намерение да обикаляте из Бавария (и особено ако сте повече от един човек), най-изгодният ви вариант е да си купите Bayern-Ticket. С тази карта можете да ползвате всички регионални влакове (без IC/ICE и няколко други влака), автобуси, метро и трамваи в цяла Бавария в рамките на деня (от 9:00 ч в работни дни и от 0:00 ч в почивни, чак до 3:00 ч през нощта на следващия ден).

Например, ако сте в Мюнхен и в рамките на един ден искате да пътувате с градския транспорт (смяна на два автобуса и метро, да кажем), след което да пътувате от Мюнхен до Инголщад с регионален влак, да пътувате целия ден с автобусите из Инголщад, а в края на деня да се придвижите отново с регионален влак и да нощувате в Улм, за всичко това ви трябва само този билет, който е 25 EUR за един човек, но за всеки следващ пътник е едва 7 EUR допълнително. Деца до 14 години пътуват безплатно с родителите си. Тоест, на цялото семейство (2 възрастни и 2 деца), ни излезе едва 32 EUR за цял ден и спокойствието да си пием баварска биричка навсякъде. Повече информация – тук: https://www.bahn.de/en/view/offers/regional/regional-day-ticket-for-bavaria.shtml

4. Инголщад има чудесен градски транспорт

Нямате никакъв проблем да стигнете с автобус точно пред Ауди-форума. За съжаление, обаче, транспортът (поне към момента на писане на този пост) го няма публикуван в Google Maps. Ето защо, ако цъкнате в Google Maps локацията на Audi Forum, или ще бъдете накарани да ходите дълго пеш, или приложението ще ви каже, че няма вариант за обществен транспорт. Затова – разгледайте картите или най-добре си свалете app-a от официалния сайт на инголщадския градски транспорт – https://www.invg.de/.

5. Пристигнете в Audi Forum поне 30 минути по-рано.

Мястото е голямо, сградите са много, ще ви трябва известно време, за да се ориентирате в обстановката. В чакалнята са изложени най-новите модели на Ауди, в които можете да влезете, да ги усетите и изпробвате… Струва си да сте там по-рано. Планирайте го и ако се наложи, дори нощувайте в Инголщад предната вечер – ако изберете този вариант, препоръчвам ви хотел InterCity – получавате много като цена/качество, хотелът е непосредствено до ж.п. гарата и получавате безплатен билет за градски транспорт в Инголщад.

6. В изложбения салон, не оставяйте малките деца на шофьорското място…

От челен опит можем да ви кажем, че все някога ще открият клаксона. А той работи и ехти доста в лъскавите, футуристични сгради. И шашка доста хора!!!

7. Приемете го психически: снимането в завода е забранено!

Няма да можете да снимате производствения процес. Той е много интересен, определено има какво да се щракне (освен ако гледката на знойни руси баварки, които с леко отегчение монтират двигател с 527 к.с.  V8 Biturbo в новата S6 не ви впечатлява)… но, за съжаление, фотоапаратите остават в шкафчетата.

8. Ще походите доста! Вземете си удобни обувки.

Да говорим с цифри: 10063 крачки / 7.6 км в нашия случай. Фабриката на Ауди е 2,7 милиона квадратни метра, в която работят над 40000 души, а между отделните халета посетителите се возят с автобус. Халетата обаче са толкова дълги, че в повечето често си трябват 10-тина минути нон-стоп ходене от единия до другия край. Всички бяхме супер изморени в края на тура. Имайте го предвид!

9. Вижте и посетителския център към музея!

Той е на два етажа, като на първия има бар, ресторант с тематичен детски кът, специализиран музеен магазин, а на втория – кафене, зимна градина, още един ресторант и голям магазин с аксесоари на Audi.

10. Инголщад не е само Audi!

Тръгнахме си от Инголщад с нежелание – искахме да останем още поне няколко дни, за да видим повече от този прекрасен град. И докато ние си чакахме влака на гарата, видяхме, че стотици хора си чакат аудитата…

Градът има старинна част, с типичната баварска средновековна архитектура, прекрасни катедрали, приятни баварски сладкарници, бирарии и кафенета, паркове (препоръчваме Klenzepark и Wildpark am Baggersee), музей на Баварската армия, музей на Баварската полиция, градски музей и прекрасна шопинг-зона с красиви търговски улици (препоръчваме Лудвигщрасе и Терезиенщрасе). Така че определено си струва да планирате от няколко часа до няколко дни повече за Инголщад!

Материалът Инголщад: 10 съвета как по-лесно да станете Audi-хаджии е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.