Доста често става дума за това колко са ни скъпи винетките… Днес го чух за пореден път и затова реших да направя едно бързо сравнение с другите държави в Европа, които ползват винетки – това са Австрия, Молдова, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чехия и Швейцария. С България – точно девет държави.

Започваме с най-често срещаната винетка сред пътешествениците – седмичната, която е 10-дневна в повечето държави. Румъния предлага най-евтините винетки, на цена от 3 EUR. В Молдова те също са на много ниска цена – едва 4 EUR. С двойно по-скъпи винетки (8 EUR) България се нарежда на трето място. Почти същата е цената на винетката в Австрия (9 EUR), а най-скъпите винетки са в Унгария (13 EUR), Чехия (13 EUR) и Словения (15 EUR). В Швейцария няма как да закупиш винетка, различна от годишна, така че цената дори за еднократно преминаване е 37 EUR.

Да приемем, че ще ползвате месечна винетка… Румънците отново предлагат най-ниска цена (7 EUR), следвани от Словакия (14 EUR). България се нарежда на трето място, a Молдова – на четвърто, с по 1 EUR по-високи цени. В Унгария и Чехия ще се наложи да платите по 18 EUR за лекия си автомобил, а в Австрия цената е 28 EUR, но винетката е двумесечна. В Словения цената на месечната винетка си е доста висока (30 EUR), а за Швейцария вече знаете:

Тримесечната винетка е най-евтина отново в Румъния (13 EUR), но след това е тази в България (28 EUR). Годишната швейцарска винетка заема трето място, тъй като цената ѝ е едва 37 EUR. Всички останали държави се движат в диапазона 40-55 EUR, като в Австрия ще се наложи да вземете две двумесечни винетки, така че там сумата е 56 EUR. И изключението е Словения, където тримесечна винетка просто няма, така че взимате три месечни и се оръсвате 90 EUR…

А ако ще карате цяла година в съответната страна? Най-евтино е (вече се досещате) в Румъния – едва 28 EUR. Швейцарската годишна винетка също е по-евтина от българската и словашката (по 50 EUR). В Чехия е с 10 EUR по-скъпа – 60 EUR. В Австрия е 91 EUR, а в останалите три държави – Словения, Унгария и Молдова годишните винетки са над 100 EUR – съответно 110, 130 и 180 EUR.

Интересно е и за какво си даваме парите… няма как да се оцени лесно качеството на настилката, но можем да кажем това:

България е в средата по брой получени километри магистрала за всяко евро от годишната винетка. Най-много магистрали спрямо цената на винетката има в Швейцария (38 км/EUR), Румъния (23) и Австрия (18). Ние сме в средата, заедно с Унгария (13) и Чехия (12). Словакия (8) и Словения (7) предлагат сравнително малко на брой километри магистрала, а в Молдова първият метър магистрала беше построен през тази година…

По количество асфалтиран път (общо магистрали, първокласни, второкласни, третокласни и други пътища) Румъния ви дава 3075 км/EUR, което отново я нарежда на първо място в това колко получавате за винетка. Швейцария (1932 км/EUR) разменя мястото си с Румъния, а Унгария (1563) – с Австрия (1363). България обаче значително изостава от Чехия (926) и Словакия (762) с 394 км път за всяко евро от годишната винетка. След нас са единствено Словения (353) и Молдова (едва 71):

Тези изчисления нямат претенции за абсолютна точност, тъй като източниците за километри са от различни периоди (2014-2019 г.) и са различни – Wikipedia, национални статистики и др. Все пак, мисля, че дават ясна представа къде сме.

За финал, още малко полезни изчисления – при колко седмични винетки си струва човек да вземе винетка за по-дълъг период. Както вече споменахме, в Швейцария нямате избор.

В България си струва да си вземете месечна винетка, ако ще карате поне 2 отделни седмици, тримесечна – при 4 отделни седмици и годишна – при поне 7 отделни седмици в годината на пътя:

Ето как стоят нещата и в другите държави: ако карате поне 2 седмици в Чехия, Словакия, Унгария и у нас, по-добре си вземете месечна винетка. За да сте на сметка в Румъния, трябва да карате поне 3 отделни седмици, а в Австрия и Молдова сметката практически не излиза, тъй като трябва да карате поне 4 отделни седмици.

Тримесечна винетка има смисъл, ако карате поне 5 седмици в Чехия, Словакия, Румъния и Унгария. За Словения ви трябват поне 6 отделни седмици, за Австрия – поне 7, а за Молдова – цели 12! От тази гледна точка българската тримесечна винетка е доста изгодна – само 4 седмици.

Годишната винетка абсолютно си струва в Чехия и Словакия – избивате я на петата седмица! В България – на седмата. За Словения трябва да карате поне 8 отделни седмици, в Румъния и Унгария – поне 10, в Австрия – 11. За Молдова обаче ще трябва да шофирате цели 45 седмици в годината!!! Имайки предвид, че годината има 52 седмици, реално трябва да шофирате практически ежедневно, за да я избиете (ако само 7 седмици в годината не шофирате, седмичната винетка в Молдова е по-изгодна)… освен това 4 тримесечни винетки са точно на същата цена като годишната.

Изводът е, че в България може и да нямаме най-евтините винетки, но със сигурност нямаме и най-скъпите…

Материалът Винетките в България – наистина ли са толкова скъпи? (сравнение с другите страни в Европа) е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Днешното интервю е с нашата приятелка Весислава. Редовните ни читатели вече я познават от преживяванията ни в Абу Даби. Весислава Тодорова е родена в Пловдив и от ранна детска възраст се занимава с виолончело. Завършила е музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив и Националната музикална академия в София, в класа на Христо Танев. Печелила е редица конкурси в Европа, живяла е в Делхи, Дубай, Бахрейн, Катар и на още редица интересни места, а в момента е в прекрасния крайбрежен град Абу Даби… YouTube каналът ѝ има над 8,5 млн. гледания и над 50 хиляди абонирани. Но вместо да ви я хвалим, направо започваме с интервюто… Пуснете си клипчето долу за настроение като фонова музика и се наслаждавайте!

Здрасти, Веси!

Здравейте, Биби и Пепи! Благодаря ви за поканата и също така благодаря на читателите за отделеното време!

Знаем, че си музикант още от ранна детска възраст. Какво точно те „отключи“ за музиката?

Предполагам, че музиката винаги е била част от мен. Не мога да си спомня определен момент от живота ми, който да ме е отключил към това изкуство, но знам, че без подкрепата на родителите ми не бих стигнала далеч… Човекът, който първи откри моите заложби, беше майка ми. Тя ми е разказвала, че като дете съм била много музикална и съм обичала да пея сутрин на съседите ни на двора. До каква степен пеенето ми е било приятно за слушане обаче – не мога да кажа… Още в първи клас, на 7 години, тя ме записа в музикална паралелка и след това в Националното музикално училище в Пловдив – НУМТИ “Добрин Петков”. 

Защо избра да станеш точно челист?

Изборът на инструмент беше основно на майка ми. Спомням си, че тя ме попита дали имам интерес да свиря на виолончело, но, честно казано, на седем години аз не знаех точно каква е разликата между виолончело и контрабас. Бих казала, че тя е направила правилния избор. Виолончелото е прекрасен инструмент!

О, много възрастни хора също не знаят разликата… Буквално преведено от италиански, „виолончело“ означава „малка голяма виола“. Така ли е наистина и по какво се различава виолончелото от останалите инструменти в класическия струнен квартет?

В класическия струнен квартет обикновено виолончелото заема позиция на най-нисък регистър или басов инструмент, подобно на бас китарата в рок бандите. В днешно време обаче виолончелото може да се използва за много повече от поддържаща басова линия. В класическата литература има много примери за пиеси и концерти, написани за соло чело и оркестър. В съвременната музика, с примери като The Piano Guys и 2Cellos, челото би могло да изпълнява и много по-съвременна музика.

А вярно ли е, че челистките винаги са най-секси?

Да. Напълно вярно! Всеки 4 от 5 учени са съгласни със становището, че челистките са най-секси… (смее се)

Как ще накараш едно дете, което слуша само „100 кила“, Криско и компания, да заобича класическата музика?

Според мен няма нищо лошо в това да се слушат различни стилове музика. Музиката е не само песен, която слушаш и харесваш. Музиката е цяло едно общество от други хора, в което можеш да навлезеш и дори да създадеш приятелство. Нормално е младите хора да искат да бъдат част от тренда или от популярното за тяхното време. Ако като родители искаме да обърнем децата ни към нещо по-инструментално или класическо, лично аз бих се насочила към артист, който създава кавър-версии на популярните парчета, но в класически или джаз вариант… 

Нашите деца много обичат твоите кавъри на саундтраци от популярни анимационни филмчета, всъщност. А ти от какво се вдъхновяваш?

За мен вдъхновението идва от други артисти. Слушайки музиката на други, мога да си представя как създавам нещо мое. Бих казала на всеки артист да не си поставя граници, ако става дума за стил. Аз слушам всякаква музика на всякакви езици и във всеки стил…

Имена? Искаме имена!

The Piano Guys, Lindsey Stirling, Ed Sheeran, Hans Zimmer… А, и Yanni! Той също е голям пичага.

Била си в Дубай, Абу Даби, Бахрейн, Доха, Делхи, Мумбай и още куп градове с хотели-дворци като от „1001 нощ“… Разкажи ни за Азия и пустинния, арабски свят!

Арабският свят е много различен от това, което си представях преди да пристигна тук. Подобно на познатите ни съседи в Турция, арабите са много топли и гостоприемни. Културата им е пъстра и изпълнена с различни ритми, а също така и музикални инструменти, които често дори не сме виждали преди. В много отношения арабската култура не е толкова различна от българската. Ние сме си доста „ориент“ в нашата държава, дори и да не го осъзнаваме – арабската кухня е доста близка до турската, гръцката и българската. А ако става въпрос за взаимоотношения между хората, те са подобни на тези в Европа…

Особено ако си жена?

Да бъдеш жена в арабска държава има своите плюсове и своите минуси. Еманципацията на жените тук е по-назад, отколкото тази в Европа, но пък аз работя в развлекателната сфера на шоу и музика, в която да бъдеш жена е за предпочитане…

А и можеш да получиш предложение за брак от богат арабски шейх?

Предложение за брак от богат саудитски шейх съм получавала само веднъж – преди около три години работех като музикант в един от известните палати на Емира, който в днешно време е хотел. Там се запознах с влиятелен шейх от Саудитска Арабия, който беше собственик на един от магазините за бижута. Покани ме на по кафе в неговия магазин и не след дълго ми предложи да бъда неговата втора съпруга. Разбира се, за европейските разбирания това би било някакси смешно, но в арабския свят това е доста приемлив ход… Та така… Сега съм арабска царица и всъщност пиша от палата ми в Джеда… шегувам се , шегувам се-е-е…

Като оставим въпросния случай настрана, имаш ли много фенове от мъжки пол?

Повечето ми зрители в Ютуб са жени, но най-върлите ми фенове са основно мъже. Благодаря на всеки един от тях за вниманието и любовта, с която ме засипват всекидневно!

Получавала ли си неприлични предложения?

Неприлични предложения съм получавала, но не от фенове, а по-скоро от хора, които случайно се ме открили на някоя социална платформа и са ми писали съобщение. Бих казала, че никога не съм получавала неприлично предложение или съобщение от истинските ми фенове.

Знаем, че си свирила при Гордън Рамзи? Какво ще ни кажеш за него?

В началото на годината прекарах невероятни четири месеца в Доха. В хотела, където свирех всеки ден, Гордън Рамзи има собствен ресторант. В този ресторант съм свирила на различни събития. Лично никога не съм виждала Гордън Рамзи и ако трябва да бъда честна, не съм и гледала много от неговите предавания. Но от това, което съм виждала – много ядосан изглежда този човек, бих му предложила малко мента, глог и валериан.

Добре, де, при толкова богати и красиви градове, в които си била, Пловдив ли си остава най-якият град, майна? (въпрос от Биби, естествено)

Пловдив е толкова красив град! България обаче е пълна с много красиви местности. А и Европа! Ако можех да избирам къде да живея и ако можех да направя така, че всичките ми приятели и семейството ми да са близо до мен, може би бих избрала някой малък град в Рила или Родопите… Колкото до Пловдив, привързана съм към него не защото е най-красив от всички други градове, а защото семейството ми е там. Където са те, там е домът!

Кой е най-хубавият гиг в живота ти?

(„Гиг“ музикантите наричат представления на живо, звукозаписни сесии и всякакви подобни ангажименти)

Най-хубавият беше преди четири години в хотел „Емирейтс Палас“. Бях наета от един влюбен господин, който плануваше как да предложи на приятелката си да се омъжи за него. Ситуирах се на плажа на хотела и зачаках. Той беше поканил младата дама на разходка из градините на „Емирейтс Палас“. Неусетно се оказаха на пясъка пред мен. Аз свирех романтична музика. В този момент той падна на колене и й предложи брак. Не можах да сдържа сълзите си, толкова беше романтично! Всички предложения за брак досега са ме карали да се разчувствам, но това беше върхът!

(И благодарение на YouTube и съвременните технологии за видео и звукозапис, можете и вие да се насладите на този страхотен момент и тази невероятна локация)

Разкажи ни и за най-ужасния си гиг?

Най-ужасният ми гиг… Няма да го забравя! Наеха ме да свиря на частно парти в апартамента на шотландски милиардер в Дубай. Човекът беше истински любител на класичеката музика, но за това коледно парти беше решил да събере приятелите си и да си поръчат поп-музика. По време на шоуто, моята озвучителна система започна да прекъсва. По това време работех със стара и евтина безжична аудио-система. Знаех, че трябва да я сменя с нещо ново и по-добро, но нямах финансите. Накратко, след това ужасно преживяване събрах пари и веднага си купих нова! Тези хора обаче сигурно до края на живота си ще си спомнят за това ужасно представяне…

Как минава един твой ден?

В различните дни от седмицата имам различни задачи. В повечето случаи започвам седмицата с аранжимент на песента, която ще записвам. Понякога аранжиментът става за няколко часа, понякога обаче са ми нужни няколко дни… Следва денят, в който записвам и обработвам аудио файловете. След това заснемам и обработвам видеото – подобно на аудио-записът, в някои случаи видеата са лесни и процесът е бърз. В други случаи – доста по-сложни и изискват повече време. В общи линии моите дни, когато не съм навън на участие, са основно прекарани пред лаптопа ми. 

Ха! И при нас е горе-долу така, прекарваме доста време пред лаптопите си… В тази връзка – какво за теб означава здравословен начин на живот?

Здравословен начин на живот за мен е да не се взимаме толкова на сериозно и да го караме малко „по-яваш-яваш“… И да хапваме по повечко салатки и по-малко „Макдоналдс“… Което ми напомня… (започва шеговито да говори сама на себе си) Веси, спомняш ли си миналата неделя? Айде сега да не казваме на читателите, колко бургера омаха…

Кифла ли си или кроасан?

Кроасан всеки ден вкъщи. Кифла, когато ходим на бар!

И все пак, обичаш ли да ходиш по молове?

В Арабските Емирства за жалост няма много друго какво да се прави, освен ходенето по моловете, особено през лятото, когато градусите са ле-е-еко завишени… Но в България не съм голям фен на моловете, предпочитам си разходка по “стъргалото”… Но то и там има магазини, та вероятно също се води нещо като „мол с отворен покрив“…

Коя е най-лошата покупка, която си правила?

Преди три години си купих система за озвучаване на събития. Платих 2500 дирхама (около 1200 лева). Оказа се, че реалната цена е доста по-ниска. Опитвам се да я продам от година вече. Никой не я иска. Някой да си търси система за озвучаване?

Е, ти като каза, че реалната цена е доста по-ниска, най-вероятно никой няма да иска да я купи, освен ако не прибегнем до рекламни трикове… Уважаеми читатели, уникална система за озвучаване! Лично избрана, закупена и използвана от известната челистка Весислава Тодорова. На половин цена – само 12 000 000 лева… Сега – обратно към интервюто:

Какви скрити таланти имаш, за които другите не знаят?

Десничар съм, но мия чинии с лявата ръка. Татко ми казва, че това било странно… Интересувам се много от здравословен начин на живот и диети, но, както вече споменах, невинаги ги практикувам… Мога да си свия езика на две! Мога да си вдигам веждата като Скалата от WWF… И, като съм на шведска маса, имам невероятния талант да ям пет пъти повече, отколкото е нормално за моите килограми. Много се гордея с този, последния талант… (смее се)

Вярваш ли в магии?

В магии – не. Във врачки – също не. В хора със заострено усещане към по-фините неща в живота – да! Но не вярвам, че те предлагат тези услуги по телевизията, по телефона или тем подобни. Вярвам в магията на музиката. Затова и кръстих първия си сингъл “Black Magic“…

Голяма част от клиповете и снимките ти изглеждат много професионално. Разкажи ни за опита си като модел…

По-голяма част от клиповете ми в интернет са домашно производство. Аз записвам музиката, заснемам видеото и обработвам файловете в крайния им вариант. Обработването на собствените ми видеа ми дава възможността да работя над актьорската си игра. Не бих казала, че съм професионалист в позирането или заснемането на определени кадри, но се смятам за любител…

Ако не беше толкова талантлива във виолончелото, с какво щеше да се занимаваш? 

Може би щях да съм йога-инструктор. Или комедиант. Или артист в някой комедиен филм. Или йога-инструктор на артист в някой комедиен филм… А може би просто саудитско-арабска принцеса… (смее се)

Как се виждаш след година?

След една година се виждам с първия си албум зад мен и над 100 000 последователи в YouTube. Надявам се това да ми се случи скоро! Доста чакане пада досега.

А после? Какви са бъдещите ти творчески планове?

Бъдещите ми творчески мечти са да пиша повече оригинална музика, да имам възможността да бъда по-близко до семейството си и да поставям концерти там, където хората знаят за мен и искат да ме видят на живо. Мечтая да съм поставила първата си шоу-програма с оригинална музика и да обикалям света, представяйки себе си и моята музика. Също така се надявам дотогава да съм се върнала в Европа.

За какво си благодарна?

Най-вече съм благодарна на родителите ми. Без техните напътствия и помощ не бих постигнала нищо от това, което съм днес. Благодаря ти мамо, благодаря ти, татко!

Има ли някакъв скрит смисъл в музиката ти?

Изкуството е субективен начин на изразяване, следователно всеки би открил различно нещо в една и съща творба. Самата аз понякога преоткривам собствените си песни, така че скрит смисъл няма, всичко е изказано в музиката, но различните хора биха интерпретирали по различен начин.

Ако трябва да си част от някоя приказка, коя ще е тя и в коя роля ще си ти?

Вместо приказка, бих избрала сериал… Сериалът би бил „Rick and Morty“, а ролята, разбира се, би била тази на Рик. Той е луд учен, който заедно с внука си обикаля галактиката и участва в различни приключения. Би било готино да съм Rick C-137. Вторият вариант би бил Пумба от “Цар Лъв”. Това прасенце знае как да живее безгрижно!

Какъв съвет би дала на човек, който е решил да се занимава професионално с музика? 

На всеки човек, който е решил професионално да се занимава с музика, бих пожелала много успехи, но бих го и предупредила, че музикалната кариера изисква много часове всекидневна работа. Никой не би трябвало да разчита основно на таланта си. Да имаш талант е супер, но това не означава, че часовете работа ще са по-малко!

Много ти благодарим за това интервю. Какво би пожелала на читателите ни за финал?

Направо ще се обърна към тях… Благодаря ви за вниманието, надявам се че ви е било интересно и се надявам да ви видя скоро в моя канал в YouTube. Нямам много зрители от България, така че много ще се радвам да видя повече българска реч сред коментарите, заповядайте! Желая ви прекрасен ден!

Можете да научите повече за Весислава и от официалния ѝ сайт www.vesislava.com, както и на страниците ѝ във Facebook, Twitter и Instagram. Също така може да слушате музиката ѝ в Spotify.

Материалът Весислава Тодорова: Да имаш талант е супер, но това не означава, че часовете работа ще са по-малко! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вилнюс е малко бижу в Североизточна Европа, което на пръв поглед изглежда е останало отделено от купища туристи и забързани минувачи. И макар в литовската столица да живеят хора от над 150 националности, Вилнюс се усеща като малко, спокойно градче с приятна атмосфера и безгрижни хора. През есента на 2019 г. покрай една голяма конференция за тестване на софтуер, на която Петър беше лектор, имахме възможността да прекараме почти седмица във Вилнюс, заедно с приятна компания QA специалисти от цял свят, включително и 7-членна групичка от България.

Ето защо, ако литовската атмосфера, култура, история, храна и напитки са ви интересни, четете по-надолу…

Полети

Към момента на писане на статията, няма директни полети до Вилнюс.

Най-изгодните варианти от София са с Wizzair през Милано (Италия) или с комбинация на Wizzair и Ryanair през Париж-Бове (Франция). Вариант (особено за живеещите близо до Русе) е Wizzair от Букурещ през Билюнд (Дания). От редовните компании, най-добрият вариант е с полските авиолинии през Варшава, но имайте предвид, че времето за смяна понякога са кошмарните 35 минути, включващи излизане от гейта, проверка на ръчен багаж и намиране на другия гейт на противоположния край на летището… Толкова „на косъм“ отдавна не бяхме хващали полет – влязохме, затвориха вратата зад нас и излетяхме!

Вилнюс

Признаваме си, че Вилнюс е от онези столици, за които не знаехме много, преди да посетим града, както и за Литва като цяло. Знаехме, че Литва е първата страна, която се откъсва от СССР и че е най-голямата от трите балтийски страни. Също знаехме, че са много добри на баскетбол и националите им се нареждат сред първите три най-големи сили в този спорт… Но не очаквахме още от летището да ни посрещнат с баскетболни кошове!

От летището до центъра – градски транспорт

Сградата на летището във Вилнюс е нещо средно между стара ж.п. гара без влакове и оперна зала. Акустиката от дамски токчета и колелцата на куфари се чуваха в главния салон за известно време и после стана изключително тихо. Ние двамата бяхме само с ръчен багаж, но част от колегите ни бяха и с чекиран, който, разбира се, не беше прехвърлен в рамките на 35 минути и пристигна на следващия ден – имайте предвид, че това се случва с почти всички авиокомпании, почти навсякъде, когато времето за връзка е по-малко от час.

След като поиграхме малко „летищен баскетбол“ и дадохме адреса на хотела, за да докарат багажа на колегите ни, си купихме електронни карти за транспорт (1,50 EUR), които се зареждат с кредит. Неограничени пътувания за ден струват 5 EUR, за 3 дни – 8 EUR, за 10 дни – 15 EUR. Истината е, че ако останете само в центъра на Вилнюс, той е доста компактен и градски транспорт реално няма да ви е нужен. Имайте предвид и че можете да си закупите еднократно пътуване за 0,90 EUR на електронната карта или за 1 EUR директно от шофьора.

Ако сте фенове на Spark, имаме добра новина – компанията е литовска и приложението работи и във Вилнюс… И още нещо любопитно – регистрационните номера на всички електрически автомобили в Литва започват с EV (Electric Vehicle).

Но, да се върнем на градския транспорт – Вилнюс разчита изцяло на автобуси и тролейбуси, които са сравнително редовни. Ако смятате да прекарате повече дни в града, препоръчваме да си вземете хотел близо до Стария град или до реката. Ако сте само за ден-два или пък възнамерявате да пътувате из Литва повече, вземете си хотел близо до гарата.

Самите превозни средства варират от стари тролейбуси от времето на СССР до миниатюрни автобусчета с размер, малко по-голям от този на автомобил…

Компактна столица, компактен център, компактни автобуси – време е нашата „компактна“ разходка из столицата на Литва да започне…

Основни забележителности

Може би най-централното място във Вилнюс е площадът около Католическата катедрала „Св. Станислав и Св. Владислав“ в класически римски стил, реновирана през 2008 г. Статуите над лицевата част на храма са: на Св. Елена, носеща кръста, в средата; вляво от нея е Св. Станислав, а отдясно – Св. Казимир.

Точно до катедралата се извисява и 57-метрова камбанария, която преди повече от 600 години е била крепостна наблюдателница. През XVII век на кулата са поставени часовник и две камбани – голяма, която бие на всеки кръгъл час и малка – на всеки четвърт час. Можете да се качите на камбанарията и да видите Вилнюс отвисоко.

Площадът между катедралата и камбанарията е покрит с гранитни плочи, една от които е по-различна – тя е керемиденочервена и на нея пише „Stebuklas“ („чудо“ на литовски език). Зад нея стои изключително интересна история – на 23 август 1989 г. около 2 000 000 души от Литва, Латвия и Естония правят най-дългата човешка верига – един от най-мирните, но и впечатляващи протести във връзка с 50-годишнината от пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г.

Снимка: Laimonis Stīpnieks

Човешката верига, известна като „Балтийският път“ започва от Талин (Естония), преминава през Рига (Латвия) и свършва точно на тази плочка във Вилнюс (Литва), покривайки над 675 километра „жива“ верига от хора, хванати за ръце!

Днес плочката е туристическа атракция и ако сте суеверни или просто искате да забавлявате хората наоколо, ето какво трябва да направите:  стъпете на плочката, завъртете се три пъти по посока на часовниковата стрелка, подскочете, плеснете с ръце веднъж и си пожелайте нещо хубаво и от сърце! И кой знае – чудото може да заработи и за вас!

В близост до катедралния площад е Литовският национален музей, основан през 1952 г. – исторически музей с много документи и археологически находки, етнографски експонати и изложби за иконография и нумизматика. Пред музея е издигнат паметник на Миндовг (или Миндаугас), първият известен литовски владетел, коронован на 6 юли 1253 година. Ето защо 6 юли е и националният празник на Литва. Миндовг покръства Литва през 1251 г., но две години след коронацията си по-късно отново се връща към езичеството. Така Литва е една от последните държави, които приемат християнството – едва през 1386 г.

От другата страна на катедралата се намира статуята на Гедиминас (известен още като Гедимин или Джедиминас), върху пиедестал от червен гранит (запомнете това и четете по-надолу!). Гедиминас е една от най-значимите исторически фигури в историята на Литва и основател на Вилнюс, като според легендата, докато бил на лов през 1322 г., сънувал огромен железен вълк, със страшен вой и бронирано тяло, недосегаемо от стрелите.

Местният жрец разтълкувал, че на мястото, където е сънувал вълка, Гедиминас трябва да издигне непревземаем замък и така се появил Вилнюс.

Замъкът се извисява и до ден днешен на хълма – там, където пъргавата, малка река Вилня се среща с голямата, пълноводна река Нерис. А железният вълк е символ на Вилнюс.

От катедралния площад вероятно ще продължите по павираната пешеходна улица Пилес (Pilies gatvė), която може да се нарече и „стъргалото“ на Вилнюс – някога главен път от замъка на Вилнюс към Полша и Русия (споменава се в летописи още от 1530 г.), днес улицата е богато украсена, с много места за разходки на туристи, кафенета и ресторанти… По улицата и нейните разклонения в радиус 150 метра ще видите и много църкви – баптистката Св. Йоан, готическата Св. Анна (на снимката долу), бароковата Св. Петър и Павел, доминиканската Църква на Светия дух, източноправославните Св. Параскева и Св. Троица, Църквата на Божията милост, ортодоксална катедрала, руската Св. Николай, както и много други.

Така постепенно ще стигнете и до Градския площад, където се намира Кметството (Vilniaus rotušė),  арт-музей и Музей на кехлибара, за който ще споменем малко по-надолу.

Организаторите на конференцията бяха предвидили специална вечерна туристическа разходка за лекторите, откъдето научихме още любопитни факти… Уличните лампи се запалиха и под тях научихме, че площадът пред кметството, където днес хората се разхождат, паркират Поршетата си и се събират за концерти и панаири, някога е бил място за публични екзекуции…

Малките улички западно от площада били еврейско гето до Втората световна война, след което 95% от еврейското население бива избито от нацистите… Разбрахме, че мирните и спокойни улици дълги години са били обект на апетити от страна на Полша, СССР и Германия, били са окупирани от Червената армия и армията на Наполеон… Между другото, в града се намира и друг интересен музей, който, за съжаление, не успяхме да посетим – Музей на окупацията и борбата за свобода, поместен в сградата на бившето литовско КГБ.

По време на среднощната ни разходка видяхме и сградата на Литовското президенство (Lietuvos Respublikos prezidentūra), което е частично отворено за посетители през деня. Функционираща като резиденция още от 1543 г., сградата многократно е разширявана, а в нея са отсядали редица литовски и полски владетели, както и генерал-губернатор Михаил Кутузов, Наполеон Бонапарт и руският цар Александър I… Интересен факт е, че от 1824 до 1832 г., дворецът е реконструиран от Карол Подчашински по идея на известния руски архитект Василий Стасов, който дори веднъж не отишъл да го погледне на място, а просто начертал проекта… Разширението на сградата буквално излизало на улицата, поради което се наложило и част от околните университетски сгради да бъдат съборени… Ясно можете да видите как сградата навлиза в улицата и нейната „чупка“ в лявата част на снимката по-долу:

Върнахме се обратно до Катедралния площад и научихме любопитен факт и за статуята на Гедиминaс. Била е построена сравнително скоро – открита е официално през 1996 година…

Не, не това е любопитният факт, който имаме предвид. Помните ли пиедестала на статуята, направен от червен гранит? Е, гранитът бил добит от район в близост до Чернобил. Научихме, че статуята е радиоактивна – нямахме Гайгер-Мюлеров брояч под ръка, за да проверим точно колко, но се надяваме, че е извън опасните за човека стойности… Но има още нещо, което свързва Вилнюс с Чернобил – голяма част от сцените в сериала „Чернобил“ от 2019 г. на HBO са снимани именно във Вилнюс. Кадрите от Припят всъщност са заснети в спокойния квартал Fabijoniškės на литовската столица.

Точно зад Катедралата се намира Долната крепост, известна и като Дворецът на великите херцози. Сградата служила четири века като резиденция за владетелите на Полско-литовската държава (Жечпосполѝта). По-късно е превърната в ренесансова резиденция, след което придобива и барокови черти. След това става владение на шведския крал Йохан III, чиято съпруга с полско-италиански корени Катерина Ягелонина изключително повлиява на културния живот във Вилнюс. С южната си кръв и бурен темперамент тя значително променя сравнително консервативните литовци, ставайки инициатор на приеми, балове, валсови вечери, както и на първата опера в Литва, изпълнена именно в Долната крепост. Катерина била и голям поддръжник на католицизма. Това е причината източното крило на двореца (единственото оцеляло до днес и работещо като музей) да е на броени метри от катедралата – било планирано изграждането на топла връзка, но това така и не се случило, а дворецът (с изключение на тази сграда) бил почти напълно разрушен от Руската империя, а строителните материали – продадени.

Оказа се, че макар и много компактен като разстояние, историческият център на Вилнюс крие много тайни и ще ви оставим да откриете част от тях сами… Всички сме наясно, че след културната част идва… масовата! В продължение на почти седмица имахме възможност да посетим една голяма част от заведенията във Вилнюс и е време за малко

Ядене и пиене

Ако сте гладни или слюноотделянето застрашава хора и предмети около вас, спрете да четете веднага! Или, четете, но не гледайте снимките… Предупредихме ви! Е, добре, още първата вечер Вилнюс ни посрещна с обилен есенен дъжд, така че бързо се барикадирахме в една бирария, известна като Beer House & Craft Kitchen.

Атмосферата във въпросната бирария е много приятна, тъй като се намира в подземна галерия, като всяка от стаите е направена в различен стил – чешка пивоварна, германска бирария, английска библиотека, ирландски пъб… Първи впечатления от храната (които се потвърдиха по-късно) – литовците залагат на простички блюда. Но нямате представа колко вкусни могат да бъдат парченца хляб, натъркани с чесънче и поръсени с настърган кашкавал, или прости лучени кръгчета, или пържени картофки с чеснов майонезен сос, или дори пуканки… А за свинските ребърца, при които месцето само си пада от костта, дори няма да говорим… Колко бира изпива всичко това! Като споменахме „бира“, литовците много обичат да слагат по нещо червеничко в храната и напитките си – цвекло, боровинки, чушчици… Та, ако не сте пробвали боровинкова бира, пробвайте я!

От следващия ден нататък ходихме предимно в ресторанти с национална кухня – след щателно проучване, препоръчваме ви два такива – Berneliai Užeiga и Etno Dvaras…

Логично, литовската национална кухня определено е силно повлияна от руската – тяхната „селёдка под шубой“ е „облечена херинга“ (Silkė pataluose):

Макар и с Балтийски привкус на лучен сос, техните пелмени не се различават особено от руските:

Но може би най-много се впечатлихме от литовския „таратор“ с цвекло и варени яйца (Šaltibarščiai):

А накрая „затапихме“ с няколко такива табли шотчета от домашна боровинкова водка тип „клюковка“ (kabliukas), с цяла боровинка във всяко шотче, поръчани, забележете, от момичетата…

С третата табла шотчета, сервитьорът директно ни попита:

– Много се извинявам, виждам, че си поръчвате като славяни, говорите на славянски език, обаче не мога да хвана – не е нито руски, нито полски, нито украински…

– От България сме… – и поръчахме още една табла.

Колкото до десертите, има изобилие от кафенета, които ще ви допаднат… Например, на главната улица има кафене със стая, направена изцяло от шоколад:

Но любимото ни място (бяхме там от първия до последния ден!), е една уютна и изискана сладкарница, наречена Sugamour (адрес: Vokiečių g. 11).

Освен невероятното лате, ароматното еспресо и разнообразието от чай, просто ще ахнете пред фино изработените десерти… (след като ги опитате няма да ах-кате, защото са толкова вкусни, че ще си държите устата и очите затворени, докато извлечете целия букет от вкусове, които небцето ви може да улови)…

5 EUR за малко десертче може и да изглеждат много и наистина са на фона на останалите цени в Литва (цените във Вилнюс почти във всяко отношение са като тези в София), но си струват всяка стотинка, пардон, евроцент… А в менюто е описана подробно точната визия и структура на всяко сладко изкушение. Вярвате или не, обсъждахме дали да не дойдем още веднъж до Вилнюс само заради тези десерти…

И за финал – в случай, че обичате котета, може да пийнете кафе, галейки котета в специалното Cat Cafe.

Шопинг и кехлибар

Добре, ходихме на мол. Но си имаме важна причина за това – конференцията беше там, а кино-залите в мола бяха превърнати в конферентни… Дори изгледахме премиерата на „Gemini Man“ с Уил Смит, в който се разказва за Хенри Броган, най-добрият и прецизен наемен убиец в света, чийто работодател е правителството на САЩ, а той през целия си живот убива когото му кажат и вярва, че това винаги са хора, застрашаващи националната сигурност, но да не се отплесваме… филмът бива!

А молът се казва „Ozas“ (всички го четем като „ожас!“) и е далеч от центъра на Вилнюс. Има доста популярни марки, но те не са много по-различни от тези в останалата част на Европа, а цените определено са завишени.

Ето защо ви препоръчваме да разгледате малките магазинчета в центъра – ул. Gedimino е едно добро начало!

Знаехме си, че ако искаме да си вземем сувенир за спомен от Литва, със сигурност ще е кехлибар… Балтийският район е най-голямото находище на кехлибар в света, част от който на над 40 млн. години! От малките сергийки по улиците до Музея на кехлибара в близост до кметството, можете да си купите всякакъв кехлибар, във всякакво количество и качество, включително и „пластмасов“, така че бъдете внимателни…

Има много легенди за произхода на кехлибара – от твърдението, че кехлибарът е вид мънисто, което плува в морето, през това, че е замръзнала урина от рис, до поетични легенди за сълзите на сестрите Фаетон, превърнали се в дървета след смъртта му…

Много хора смятат, че кехлибарът е камък, но всъщност представлява вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета и дори след като е претърпял процес на вкаменяване, в него продължават да се съдържат активни съединения…

А във Вилнюс наистина ще останете с виснала долна челюст, впечатлени от майсторството на местните бижутери, които могат да направят всичко от кехлибар – бижута, чаши, кораби и дори музикални инструменти!

А ето и още нещо типично, което можете да си отнесете вкъщи – шакотис:

Шакотисът (šakotis) означава буквално преведено „клончест сладкиш“ и се прави от само пет съставки: яйца, масло, брашно, захар и сметана. Готви се като „коминче“ на въртящ се прът във фурна или върху огън. Сладкишът става популярен по време на Полско-литовската държава (1569–1791 г.)  и остава такъв до ден днешен…

Вилнюс като цяло

Вилнюс е от онези места, които смяташ, че можеш да разгледаш за половин ден и след това дни, дори седмици наред не спираш да се изненадваш отново и отново. Литва е независима държава от едва 1991 г. и се усеща как столицата ѝ претърпява промени и добива собствен облик с изключителна скорост – строят се нови сгради, оправят се паркове и градинки… Наричат Вилнюс „северната Кападокия“, „литовския Йерусалим“, „сърцето на Балтика“ и „града на Божията милост“, но истината е, че литовската столица расте и хубавее по свой собствен начин с всеки изминал ден, така че ако имате възможност да се разходите под жълто-зелено-червените трибагреници, или просто ви се прииска да поиграете баскетбол, да похапнете таратор с цвекло или вкусни сладкиши, или просто да се повозите в балон с горещ въздух, не се колебайте!

Материалът Вилнюс – бароковото сърце на Литва е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Ако следите редовно блога ни, знаете, че наскоро писахме за едноседмичния си престой в столицата на Литва – Вилнюс. Успяхме да отскочим за ден и до втория по големина град в Литва – Кау̀нас. Пуснахме един „тегел“ в рамките на няколко часа, за които ще ви разкажем…

От Вилнюс до Каунас

Разстоянието между Вилнюс и Каунас е 100-тина километра, като има редовен автобусен и железопътен транспорт. За наше съжаление, точно по време на посещението се извършваше сериозен ремонт на ж.п. инфраструктурата, но вие непременно проучете варианта с влак от официалния сайт на литовските железници.

Колкото до автобусния транспорт, автобуси има на всеки 15-20 минути. „Супер“, казахме си, след което се насочихме към сектора „Vilnius-Kaunas Expresas“…

Вече бяхме свикнали с малките автобуси от градския транспорт във Вилнюс. Но не очаквахме, че автобус, свързващ двата най-големи града в Литва, ще е по-малък от автомобила на едни наши приятели. Както се досещате, малките автобуси обикновено имат и малки салони, с малки седалки, малко въздух между тях…

Поетът Френсис Куорлс има известен цитат, който гласи: „Не виждам добродетел там, където не подушвам пот…“ Е, в това малко автобусче се усещаше „добродетел“ навред – от нас и от пътниците преди нас. След малко повече от час върху миниатюрните седалки, „експресът“ влезе в Каунас и ни стовари на централната автогара.

Първи впечатления от Каунас

Поемаме си дълбоко глътка въздух и тръгваме по тротоарите на каунските улици (сигурни сме, че читателите ни от Хасково и Димитровград ще разберат това по друг начин). Първо впечатление – Каунас се усеща като по-голям град от Вилнюс. Не е така нито по площ, нито по население, но усещането е такова. Може би защото е бил столица на едноименното губернаторство (1843-1915 г.), или защото е служил като временна столица на Литва, когато Вилнюс е бил част от Полша (1920-1939 г.), или просто защото е по-равнинен…

Ако се поровим в историята, ще видим, че докато е бил столица, Каунас се прочува с богатия си културен и академичен живот, модата, сградите в арт деко, литовския национален романтизъм, интериорния дизайн и широко разпространената кафе-култура…

Нашият маршрут

Вероятно и вашата разходка ще започне или от ж.п. гарата, или от автогарата, които са доста близко една до друга. Ако разполагате само с няколко часа, съветваме ви да следвате нашия маршрут – от гарата покрай мола и Коменданството до църквата „Св. Архангел Михаил“, след което свивате наляво и хващате дългата главна улица, преминавате през стария град, парка и завършвате край замъка:

„Хора и улици, град като град…“, се пееше в една песен. И ние тръгваме някъде (до тоалетната на ж.п. гарата, но да не изпадаме в подробности), после назад…

Ако сте решили да пазарувате, със сигурност молът Akropolis и магазинът Maxima XXX са чудесен избор. Ние обаче се запътваме към главната улица, минавайки край красиви исторически сгради и скоро достигаме началото на главната улица.

Градската архитектура в Каунас се счита за един от най-добрите образци на европейското арт деко. Каунас е и първият град в Централна и Източна Европа, определен като Град на дизайна от ЮНЕСКО. Каунас е избран и за Европейска столица на културата през 2022 г. Може би именно заради това видяхме редица ремонти и реновации на сгради, улици и градинки.

Църквата „Св. Архангел Михаил“

Бързо стигаме до красивата църква „Св. Архангел Михаил“, или „Гарнизонната църква“. Интересно за нея е, че е издигната в неовизантийски стил като източноправославен храм. Проектирана е като руска „гарнизонна“ или „военна“ катедрала (често срещана практика по онова време). Построяват я между 1891 и 1895 г., но след падането на крепостта Каунас по време на Първата световна война германците отсичат църковните камбани и ги пренасят в Германия.

Църквата остава затворена до 1919 г. В междувоенния период се превръща в римокатолическа църква, а немалко граждани настояват за събарянето ѝ, тъй като символизира по-скоро имперската власт на руското правителство, отколкото присъствието на православни християни в района. По време на Съветския съюз е използвана като художествена галерия, а днес отново служи като римокатолическа църква. Другото популярно име на църквата е Соборас. От нея започва и

Главната улица

Ако обичате да се разхождате по „стъргалото“, имаме добра новина за вас – в Каунас основната търговска улица е над 2 км. Laisvės alėja (Liberty Avenue) е обградена с липи и красиви градинки, заведения и паметници… В средата ѝ и леко на север са Университетът и Музеят на войната, в който гори вечен огън. В края ѝ са Зоологическият музей, църквата „Св. Гертруда“ и Президентският дворец.

Минаваме по улиците и ни прави впечатление как някои заведения изглеждат невзрачни като селски хоремаг, а други са „лъснати“ и биха им завидели дори в най-туристическите райони на Париж, Барселона или Лондон. Така е и с магазините – някои витрини са толкова добре украсени, че те карат да преминеш от отсрещния край на улицата, а други приличат на гаражна железария, в която се продават и някой-друг чифт дрехи втора употреба. Когато минете по улицата и се обърнете назад, ще видите катедралата далеч-далеч на хоризонта…

Старият град на Каунас

След като стигнете края на главната улица и се отклоните леко вляво, равните плочки бързо се превръщат в павета и дори стар калдъръм. Вече сте в Стария град, с характерни сгради, красиви статуи и все повече и все по-китни магазинчета, привличащи минувачите…

Разглеждаме десетките туристически и търговски обекти и научаваме още един контраст –  „салон за красота“ на литовски звучи почти като обратното – „grožio salonas“...

Каунас е един от най-старите градове, пълен с великолепни сгради от различни архитектурни стилове, датиращи от XIV до XVIII век. Ако имате час-два на разположение, позволете си да се полутате из уличките на Стария град, да поогледате прекрасните сувенири в магазинчетата и… да похапнете, разбира се! Тъй като ние си падаме по традиционната литовска кухня, избрахме ресторант Bernelių užeiga. За храната в Литва вече разказахме в публикацията си за Вилнюс…

Старият град Каунас е едно от най-красивите места в цяла Литва и един ярък пример е

Кметството

На средноголемия площад пред сградата, в средновековния Каунас са се провеждали базари, фестивали и публични екзекуции. Първоначално Кметството било построено от дърво, но след многобройни пожари през 1542 г., сградата (както и много други в Каунас) била издигната върху каменна основа. Но дори така била отново опожарена, така че днешната е построена изцяло от камък и завършена през 1780 г. Днес тя е място за редица културни събития, обреден дом за сватби, в нея се помещава и Музеят на керамиката. Наоколо ще откриете и Къщата на Перкунас, Амфитеатърът на Даугирдас, стария кей и новопостроената Къща на баскетбола. Накъдето и да продължите, стига да не се връщате назад, в крайна сметка ще излезете край

Парка, при който реките се вливат

Както вече знаете, литовците обичат да разполагат градовете си там, където се вливат реки. А Каунас е разположен точно при вливането на двете най-големи литовски реки – р. Немунас и р. Нерис. Освен това Каунас е близо и до едноименния резерват Каунас, най-голeмият воден басейн в цяла Литва. Разходката край парка е наистина много приятна – катерички, патици, лебеди, чайки, пеперуди и влюбени двойки ще обикалят около вас почти през цялото време…

Покрай алеите има удобни пейки, интересни статуи, места за пикник, спортни игрища и въобще – стандартните неща, които очаквате да видите в един хубав европейски парк. Е, има и по-нестандартни, като човекът-шишарка, например.

След като „завъртяхме“ през парка, достигнахме и

Замъка на Каунас

Някога (по-точно през XIV век) стените на замъка достигали височина от 14 метра, с укрепления, трибучети и тайни подземия. Днес е запазена едва около 1/3 от някогашното величествено укрепление, като през 2011 г. е направена основна реконструкция.

През 2018 г. до замъка е издигната 7-метрова статуя на бронзов конник върху пиедестал от гранит. Оказва се, че това е триизмерен вариант на Погон (Vytis), гербът на Литва, представляващ червен щит, върху който е изобразен ездач на бял кон. В лявата ръка конникът държи щит, а дясната е вдигната над главата и държи меч.

За финал

Следващото изречение отново е специален поздрав за читателите ни от Хасково и Димитровград… Каунското слънце се скри зад каунския небосвод и нашата каунска екскурзия приключи край каунския замък, след което си хванахме един каунски тролейбус и той ни метна обратно до каунската автогара. Каунас и околностите му имат да ви предложат много повече от това, което написахме – например, резерватът или манастирът Pažaislis, както и музея на дявола, музея на историята на латвийската медицина. Но се надяваме, че и тази кратка разходка ви е била полезна и интересна… А, и още нещо – на връщане автобусът си беше с нормални размери и приятна миризма!

Материалът Един ден в Каунас е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Материалът Бърз тест по руски език е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Покрай нашето пътуване до Литва бяхме приятно изненадани от техния специалитет Kepta Duona. Е, решихме да ви дадем рецептата за това простичко, но невероятно вкусно бирено мезе в малко по-интересен формат. Трябват ви само хляб, кашкавал, чесън, олио и майонеза…

Материалът Литовският специалитет Kepta Duona или какво би станало, ако Петър участваше в MasterChef Bulgaria е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Много хора са изключително привързани към автомобилите си, защото в тях се чувстват като у дома си… И както домът ни има нужда от мебели и обзавеждане, така е добре да имаме и определени неща в колите си. Законът ни задължава (за някои неща българският, a за други – европейският) да имаме редица неща: аптечка по БДС, прахов проверен и маркиран пожарогасител (1кг), 2 бр. триъгълници, светлоотразителна жилетка, въже за теглене, резервни крушки, резервна гума с комплект за смяна (или ремонтен комлект за гуми) и др.

Освен всичко това обаче, има куп „второстепенни“ неща, които е добре да имате в автомобила си. Затова решихме да направим един Топ 10 на именно тези допълнителни аксесоари и ето какво се получи:

1. Инструменти и крепежи

Да, живеем в XXI век и ремонтите на пътя отдавна са рядко срещано явление. Може би тук е мястото да кажем, че е добре да имате и една карта за пътна помощ от СБА. Но е важно винаги да имате основни инструменти в автомобила си – не е казано, че ще поправяте автомобила. Друго си е да знаете, че инструментите са ви подръка и на вилата, на къмпинга, на гости при приятели…

Лично ние си държим в колата:

• • малък чук;
  • нож за рязане – точният му вид оставяме на вас;
  • отвертка с различни накрайници (кръстата, плоска, шестоъгълна звезда и др.);
  • френски гаечен ключ (или комплект ключове);
  • комплект шестограми;
  • ремонтна самозалепяща лента;
  • свински опашки;
  • ръкавици (за да не се цапате или нараните);
  • фенерче (за да работите по тъмно)

Най-добро място да ги държите: под шофьорската седалка, в нишите на багажника или отделно сандъче, така че да не се налага при натоварен автомобил да махнете всичко от багажника, за да стигнете до отвертката.

2. Допълнителни течности

Автомобилът ви ползва най-различни течности. Не очакваме да имате хидравлична течност или масло за скоростна кутия, но това, което е добре да имате с вас на път, е:

• • 1 л. бутилка масло за доливане;
  • 1 л. дестилирана вода (може да се ползва за охладителна течност, течност за чистачки и за миене, може да си ги вземете и поотделно);

Ако имате дизел, препоръчваме да ползвате (и съответно – да държите в колата си) и добавка за почистване на дюзи. Ние сме доволни от Bardahl BDC.

Най-добро място да ги държите: в страничните ниши или отделения на багажника, важно е бутилките да стоят с гърлото нагоре и да не могат лесно да се катурнат и да омазнят всичко. Добре е да ги сложите в найлонова торбичка за всеки случай.

3. Кабели за ток

Никой не знае кога ще забрави някой фар или лампа в купето, дали автомобилът му няма да остане дълго време незапален и кога акумулаторът му ще „сдаде багажа“… Както и дали всичко това няма да се наложи на някой негов колега-шофьор. Давали сме ток много пъти, а и сме взимали неколкократно. За целта ви трябват кабели. Вземете си дебели такива, поне 25 кв.мм и 600A, а за удобство е добре да са поне с 2,50 метра дължина. Тези кабели са доста скъпи, но ако това е проблем за вас, спокойно можете да си направите такива. Не забравяйте и правилото на свързване: плюсът на изправния автомобил се свързва към плюсът на изтощения, а след това минусът на изправният автомобил се замасява към метална част от корпуса на изтощения.

Най-добро място да ги държите: на най-затънтеното място, не се ползват всеки ден, но е важно да ги имате.

4. Компресор за въздух

Ако проверявате нивото на гумите си често, ще си спестите много главоболия с преждевременно износване или спукване и ще намалите разхода си на гориво. Поради това покупката на портативен компресор се изплаща в рамките на няколко години и определено си струва.

Най-добро място да го държите: близо до резервната гума или в централната ниша на багажника.

5. Пособия за почистване

Автомобилът има редица места, които могат да ви оцапат (предимно двигател и ходова част), както и редица места, които вие може да му изцапате (стъкла, тапицерия, кокпит). Какви препарати за почистване да ползвате и държите в колата си, решавате вие. Но от гледна точка на пособия за почистване, добре е да имате поне:

• • Микрофибърна кърпа за стъкла
  • Мокри кърпички, най-добре малък пакет с възможност за издърпване.
  • Сухи кърпички (салфетки)
  • Парцали „за цапане“ (идеално е да нарежете парчета от старо памучно бельо)

Най-добро място да го държите: под ръка – парцалите „за цапане“ може да сложите в някой ниша покрай двигателя, а останалите неща – в нишите на вратите.

6. Слънчеви очила и слънцезащитен крем.

Когато слънцето ви напече в очите, независимо дали е зима или лято, слънчевите очила са абсолютно задължителни. Много е важно да са със UV400 защита, макар че повечето автомобили имат UV-защита на стъклата си така или иначе. Ако шофирате продължително в слънчево време с къс ръкав, добре е да се намажете и със слънцезащитен крем, за да не хванете „шофьорски тен“.

Най-добро място да ги държите: повечето съвременни автомобили си имат специална жабка за слънчеви очила близо до волана или огледалото за обратно виждане. Малко флаконче слънцезащитен крем също се побира вътре.

7. Чанти за пазаруване

Почти винаги сериозното пазаруване се прави от супермаркетите. Вместо десетки найлонови торбички, просто дръжте 3-4 големи чанти, каквито продават на ИКЕА и Метро. Пренасянето е много по-удобно. И един жокер: за по-обемисти покупки, например стек бутилки или консерви, просто си ги вземете в празни кашони от магазина.

Най-добро място да ги държите: в някоя от нишите на багажника

8. Аптечка с нормални лекарства

Кажете честно, отваряли ли сте си автоаптечката? Там обикновено ще намерите бинтове, марли, пластири и като цяло превръзки за сериозни наранявания при катастрофа.

Но истината е, че в ежедневието ще имате нужда от съвсем различен комплект лекарства и медикаменти:

• • Температуропонижаващи и при простуда – Парацетамол, Ибупрофен;
  • Болкоуспокояващи – Нурофен;
    • При главоболие – Беналгин, Аналгин, Аспирин;
    • При стомашни и менструални болки – Спазмалгон, Но-Шпа;
    • При болки в ушите – Отипакс, Отирелакс;
  • Успокояващи кашлица – Strepsils, Трахизан, Тантум верде;
  • Против обезводняване (при диария и повръщане) – Хидратин алфа, Рехидрато;
  • Против диария – пробиотик (Ентерол, Лактофлор);
  • При запек – Дуфалак, Микролакс;
  • Против повръщане – натриев цитрат;
  • Противоалергични – Алергозан, Урбазон;
  • При кожни наранявания и раздразнения – ЦиКатридина спрей, крем с цинк (Здраве, Бочко), Йодасепт;
  • При изгаряния и ужилвания/ухапвания – Дефламол, Финистил Гел;
  • При натравяне и употреба на алкохол – активен въглен;
  • Презервативи, тампони и дамски превръзки – може да ги държите в аптечката или на друго, удобно и дискретно място;
  • Други лекарства според вашето състояние и това на редовните ви спътници.

Важно е да отбележим, че няма нужда да се презапасявате с лекарства – идеята не е да носите половин болница в автомобила си, а да имате по 2-3 таблетки от всичко, ако ви се наложи. Ето защо можете просто да отрежете част от блистера на домашната си аптечка. Отбележете си и дати (два пъти годишно), на които да правите ревизия на аптечката за лекарства с изтекъл срок на годност. Може да си принтирате и едно листче с табличка кое лекарство за какво се ползва и докога е годно.

Най-добро място да ги държите: на възможно най-сухо и хладно място в автомобила. Обикновено това са нишите на багажника. Можете да ги сложите в отделна аптечка или да ги набутате в съществуващата автоаптечка. Ако купувате отделна кутия, добре е тя да е максимално термоизолирана.

9. Храна и напитки

Разбира се, можете да държите всичко в автомобила си, но е важно да не оставате без:

• • • 2 л. вода – вие решавате дали да са в една голяма или четири малки бутилки, но чистата вода е много важно нещо за човека… а в краен случай може да я използвате за охладителна течност, течност за чистачки, за измиване или за компрес.
    • пакет солети – компактни, засищат и може да ги изядете сами или да ги разделите на 4-5 души;
    • ментови бонбони – защото след една шкембе-чорба е добре да имате пакетче Mentos, Tic-Tac или Mентина;
    • енергийна напитка – една кутийка има добра трайност и може да ви помогне, в случай, че ви падне кръвното, кръвната захар или ви се доспи.

Най-добро място да ги държите: в жабката или в съответните холдъри, на една ръка разстояние

10. Одеяло, възглавничка и маска за очи

При по-дълги пътувания, комфортът е много важен. Препоръчваме три неща:

• • Одеяло – често пада на земята, така че е добре да не е в бял или цветен плат, както и да е компактно при сгъване. Има специални автомобилни одеяла с подгрев, дали имате нужда от подгрев оставяме на вас;
  • U-образна възглавничка за опора около врата – осигурява комфортно пътуване, без да получите схващане във врата след това, често си взимаме нашите с нас и в самолет…
  • Маска за очи за сън – ако сте пътували нощно време и сте се будили от фаровете на насрещните автомобили,

Най-добро място да ги държите: под седалката на пътника до шофьора за одеялото и възглавничката, жабката или отделението за слънчеви очила за маската.

Bonus: Зарядни, карти за отстъпки и игри

Сигурно има десетки други неща, които са супер удобни, но има още няколко неща, които слагаме в раздел „Бонус“:

• • Карти за отстъпки – вместо в портфейла ви, голяма част от картите за отстъпки могат да стоят в автомобила ви. Такива са картите за отстъпки от бензиностанции, хипермаркети (там, където обикновено пазарувате с кола), отдалечени и крайпътни заведения (там, където отново ходите само с автомобил), карта за пътна помощ и др. Добавяме и „100-те национални туристически обекта„, за да не се ядосвате всеки път, че не си носите картата, когато случайно сте на интересно място в България.
  • Топка – ако сте с малки деца (или се чувствате като дете), една футболна топка в багажника не заема много място, но може да донесе много радост и забавления, ако е с вас. Дори обикновена надуваема топка би свършила работа.
  • Зарядни и стойки за телефон – особено полезно, ако сте на дълъг път и ви трябва навигация, а такава липсва в автомобила ви…
  • Игри за из път – има много различни видове игри с карти, кръстословици, судоку и какво ли не, с които да се занимавате, докато пътувате… Може пък някой път да напишем специална статия само по тази тема.

Е, надяваме се, че отново сме били полезни. А вие какво държите във вашите автомобили?

Материалът 10 неща, които не са задължителни по закон, но е добре да имате в автомобила си е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Измина повече от година без интервю в блога ни, но ето, че е време да възобновим добрата традиция и да представяме готини наши близки и приятели. Правим го не с кого да е, а с Данаил Йотов. Той е роден в София, зодия лъв, левскар, женен, със син. Занимава се с редица неща, сред които програмиране, футбол, настолни игри, книги-игри, шах, патриотизъм, компютърни игри, водил е в ТВ предаване и дори преподава бази данни… Четете по-надолу за да научите повече за Дани, къде е учил, за особеностите на Германия, защо е избрал България, любопитни неща за книгите-игри и не само…

Здравей, Дани! Как си?

Отлично!

Разкажи ни малко за себе си?

Роден съм в София, учил съм в Първо СОУ, после завърших Немската гимназия, а след това и Техническия университет – все в София. От близо 10 години работя като програмист. В момента съм на 32 години, щастливо женен с един син… засега!

Добре, да започнем отначало – кажи ни нещо за Първо СОУ?

Ами в Първо учих от първи до седми клас и интересното за това училище е, че е толкова голямо, че самото училище обгражда двора изцяло и като ритахме топка, тя никога не излизаше на улицата, за да я гоним. Освен това се влизаше с изпит преди първи клас – рисувахме снежен човек, трябваше да разпознаваме триъгълници и други геометрични фигури…

Доста иновативно за времето си!

Мотото на училището е много готино – “Като Първо няма второ!!!”.

Разкажи ни за Немската…

Води се най-елитното училище в България, но ако това е най-елитното, ме е страх да си помисля какви са другите… Там срещнах много приятели, научих много неща. И хубави, и лоши. Профилирах математика и информатика.

Какъв беше гимназистът Дани?

В началото ученето на езика е изключително много и съответно в началото водeх доста затворен начин на живот. Баща ми, също завършил немската, ми помагаше с езика. Но ученето ми дойде в повече. В 11-ти и 12-ти клас си наваксах с излизания и вече не си давах много зор с уроците. Освен по математика, разбира се… Там благодарение на майка ми съм нямал никакви проблеми. Искам да поздравя всички мои учители от 91 НЕГ, и по-специално – Нено Юруков, Ласка Йорданова и култовия Грегъри (Григор Димитров). Интересен факт е, че успяхме да вкараме Нено в класацията “Великите Българи” на БНТ през 2007. От общо 100 велики български личности, нашият учител по физика (и класен ръководител) завърши на 26то място!

Какво се случи с теб после?

Взех “Sprachdiplom” след завършването – диплома, която се дава след изпит в 12-ти клас за доста високо ниво на немски и ти позволява да кандидатстваш в който и да е университет в Германия. Аз пробвах в двата най-добри за Информационни технологии…

Приеха те, нали?

Да, и на двете места.

И?

Реших да остана в България. Едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота ми.

А защо не отиде да учиш в Германия като студент? Все пак, завършил си Немската, а и знаем, че висшето образование в Германия е безплатно…

Беше наистина много труден избор. Даже бях получил вече куфари като подарък и всичко беше подготвено да замина. Бях се явил на приемни изпити и в България – приеха ме в УНСС, ТУ София и СУ. Мислих много и реших да остана. Сега даже не мога да проумея защо съм се чудил през 2008 година… Ако успееш да се реализираш в България и да си докарваш прилични пари, за мен животът тук и в чужбина е несравним – дори без да включвам в уравнението приятелите и роднините, които трябва да оставиш, ако емигрираш…

Къде отиде да учиш в крайна сметка?

Завърших бакалавър в ТУ „Компютърни системи и технологии“ на немски език, а след това станах и магистър по Индустриален мениджмънт – пак на немски. Получих и немска диплома. Станах инженер, но, честно казано, в нашата сфера не смятам, че университетът дава подходящо образование. Просто технологиите се сменят доста динамично и човек трябва сам да учи новите неща. Все пак е важно да кажа, че от личния ми опит колегите ми от ФМИ са получили по-релеватни знания…

Ако зависеше от теб, какво щеше да се учи и какво – нямаше, за да има един студент нужните знания от практиката?

Според мен, би било много по-сполучливо бизнесът да кооперира с университети много по-свързано. Така всички страни ще са доволни – фирмите ще инвестират време в бъдещи кадри, университетите ще печелят популярност, а студентите – възможност за професионална реализация и старт в кариерата. Например фирмите може да пускат кадри да изнасят лекции или упражнения, а защо не и да бъдат част от жури на дипломни и курсови работи…

Колкото до Германия – знаем, че все пак си бил там – разкажи ни някоя интересна случка?

Бяхме на почивка при един приятел в Мюнхен през 2015 година и после през 2019 – на ежегодното световно изложение (и най-голямо в световен мащаб) на настолни игри в Есен. Интересна случка беше, когато ходихме до Therme Erding (Термална баня) до Мюнхен. Това е един огромен аквапарк със сауни, пързалки, парни бани и всякакво водно забавление, което можеш да се сетиш. Разделено е на три зони и в едната е задължително хората да са голи. Да точно така! Чисто голи! Не се позволява да си по бански, за да не притесняваш другите. В началото е малко странно, но после се свиква и си изкарахме супер. Пак бих отишъл!

Какво мислиш за немските автомобили?

Карам немска кола и колкото и да е стара, грам не искам да я сменям… Нямат грешка. В последно време на пазара по-вървежни са колите от Япония и Корея, но все пак си оставам традиционалист. Като марка съм фен на Ауди, въпреки че Мерцедесите са най-високият масов клас.

Би ли емигрирал – без значение дали в Германия или другаде?

Категорично НЕ. Никога. За мен родината е семейство. Просто по-голямо семейство. Да емигрирам би означавало да избягам от семейството си. И както човек е длъжен да се грижи за семейството си, така трябва да се грижи и за родината си. Много хора ще питат какво им е дала България, че да са ѝ длъжни… 

Какво ти е дала България, че да си ѝ длъжен?

Ами среда, култура, език, сигурност, възможности, традиции…. Ако всички избягат, на какво обричаме останалите тук?

Това би било чудесно, ако всички мислеха като теб. Но много хора не усещат държавата като семейство, а и като се сетим за някои случки, хич не ги виним… Какво би казал на тези хора?

Аз твърдо смятам, че годините на комунистическа диктатура дотолкова са повлияли на манталитета на хората тук, че още дълго ще има последствия. Основният проблем, разбира се, е че все още ни управляват хора, които (както и моите родители) са възпитавани с думите: “Учи, за да не работиш”. Има една много точна приказка – “Добрите хора създават добри времена, добрите времена създават лоши хора, лошите хора създават лоши времена, а лошите времена създават добри хора.” Тази цикличност важи за България и нашето поколение сме “добрите хора”, които са възпитани в гладните години на прохождащата демокрация (лошите времена) и сега остава да създадем добрите времена. А повечето такива случки, които визирате, са благодарение на хората, възпитани в “доброто време” от близкото ни минало, когато всички са били равни, но някои са били „по-равни“ от други…

И все пак, говори се, че в Западна Европа, САЩ, Канада, се живее значително по-добре…

Повечето ни сънародници са с грешна представа за живота и стандарта в другите държави. Навсякъде има проблеми. Ние сме най-добри в това да се оплакваме. Реално България е в икономически растеж, а Германия например в момента има най-голям ръст на безработица в Европейския съюз. А дори няма нужда да сравнявам държавата ни със страни от други континенти.

Тогава как можем да живеем по-добре тук?

Аз лично съм решил за себе си, че ако нещо не ми харесва тук, ще правя всичко възможно да го променя към по-добро по законен начин и чрез личен пример – тоест вместо да се оплаквам от „манталитета на Ганьо“, които си хвърля боклуците на улицата или псува каруцарски пред семейството си, аз почиствам някоя градинка или паметник и се държа джентълменски към близките си… Отдавам почит на героите, които са се жертвали за нас и помня техните подвизи. И така ще възпитавам децата си.

Всичко това вече сме го забелязвали у теб и то още от първите дни, в които те познаваме!

Това е най-малкото, което може един българин да направи. Съвременният човек има изключително много удобства и лесно може да загуби идентичност, да забрави героите и предците си, които са дали всичко за Родината. Народ без минало няма бъдеще.

Васил Левски ли е причината да си върл фен на ПФК „Левски“ или причината е друга?

Всичко при мен започна още в детска възраст със зодията – и аз като Пешо съм лъв. Като разбрах, че в гербът ни е с лъвове, че контурите на държавата са ни във формата на лъв, че лъвът е царят на животните (благороден, справедлив и могъщ), че най-големият ни герой – Васил Левски е с такъв псевдоним, заради лъвски скок, че дори валутата ни е “лев”, нямаше как да не стана фен и на Левски! Освен това синият цвят, великата история, успехите и огромната фенска маса само засилиха любовта ми към клуба. Просто велик клуб, създаден в едни времена, когато в България хората са били водени главно от любов към нацията и нашите герои. А и самото име на отбора… Колко други отбори са кръстени с името на историческа личност/герой? Освен българските Ботев и Левски, аз се сещам за холандския Аякс!

Хммм… “Спартак”! И не знаем брои ли се “Манчестър Юнайтед”, един фен се беше кръстил така! Но нека поговорим и за професията ти – не е тайна, че с Петър сте работили заедно и светът на спортните залагания крие доста технически предизвикателства… 

IT секторът не спира да се развива. Във повечето компании постоянно се отварят нови позиции. Какво по-интересно от това да работиш с много различни хора – тамън ги опознаеш и вече имаш 20 нови колеги!

Занимавал си се и с обучаване на такива колеги…

Да, преподавам бази данни на няколко места, напоследък не толкова често. Освен това, откакто съм на лидерска позиция съм провел доста интервюта – наскоро ги смятах, средно по едно на седмица за последните 5 години…

Това са над 250 интервюта! Кои са трите най-важни неща, които човек, занимаващ се с програмиране и ИТ (или поне такъв, който иска да се занимава) трябва да знае?

1. Логическото мислене е най-важно – човек не се ражда с него, то се развива (тук помага и математиката).
2. За всеки проблем има няколко решения, но трябва да се открие най-подходящото.
3. Всяко едно нещо, за да се научи на достатъчно добро ниво, трябва практика.

Знаем, че обожаваш настолни игри, книги-игри, компютърни игри, escape стаи – направо се чудим откъде да почнем…

Да, имам доста хобита… Имам към стотина настолни игри у нас, почти всички книги-игри, които са излизали на български език (те повечето в световен мащаб са български).

Вярно? Искаш да кажеш, че Майкъл Майндкрайм, Колин Уолъмбъри, Ейдриън Уейн и Робърт Блонд са българи?

Точно така! Това са четиримата най-известни автори в жанра от старата вълна (книгите-игри бяха спрени през 2002, чак до към 2011 година, затова има стара и нова вълна). Истинските им имена са: Димитър Дафовски, Любомир Николов, Александър Султанов и Богдан Русев. Причината да са с такива псевдоними е, че през 90-те години на миналия век да пробиеш като автор с българско име е било много трудно, докато точно обратното – английско звучащо име се е продавало без проблем, заради недостига на западна литература преди това.

Познаваш ли лично някой от авторите на книги-игри?

Да, познавам няколко, познавам и няколко от новите – хубавото е, че жанрът се възроди с пълна сила! Тук е моментът да поздравя всички участници в “Сдружение книги-игри”, които възродиха жанра и по-специално тези, които познавам лично – Роската, Ал Торо, Гален. Също човекът, който направи книжарница със старите книги, освен, че е и автор: Ейдриън Уейн – https://game-books.info/bg/. Както и, разбира се, Роджър Уилко (Пенко Живанов).

Кажи ни 2-3 любими заглавия (и защо са ти любими)?

• “Вампирите на Флавия: Ловците” на Робърт Блонд – уникална история за вампири с изключителна система за водене на битки. Първо събираш ловна дружина (уникални герои с различни оръжия и качества), после ловиш обикновени вампири и накрая водиш епични битки с могъщи архвампири.
• “Златният оракул” на Майкъл Майндкрайм – велико пиратско приключение, в което купуваш кораб, оръдия, наемаш екипаж и изживяваш много морски битки.
• “Джонатан Харпър и четиримата конника на апокалипсиса” на Робърт Блонд – книга за Втората Световна Война, в която ти обикаляш света, за да събереш важни артефакти, променящи историята – в стил „Индиана Джоунс“.

Вярно ли е, че самият ти си прототип на герой в една от книгите-игри?

Да! Книгата е “Т.О.Р.Н.А.Д.О 6” на Майкъл Майндкрайм и Ал Торо (Александър Торофиев), излязла през 2020 година.

Освен книгите игри, имаш и стотина настолни игри у вас. Няма да те питаме къде ги съхраняваш, но ще попитаме какво играеш най-често?

За цялото ми съществуване най-много съм играл шах. Изключвайки го, като цяло гледам да разнообразявам, най-любимата ми настолна игра е “Цивилизация”. Падам си по по-тежките (отнемащи над 2-3 часа време за игра), но играя всевъзможни игри и имам късмета да тествам неща, които още не са пуснати в продажба на българския пазар. Александър и Леда Герови – благодаря! Те са собственици на издателство за настолни игри и освен, че са най-големите вносители на настолни игри в България, създадоха няколко собствени игри и имат страхотен магазин – BigBag, онлайн магазина на Фантасмагория.

А мислил ли си да създадеш собствена настолна игра?

Да, от доста време, но съвсем наскоро вече предприех конкретни действия за осъществяването на тази моя мечта! През 2022 година се надявам да съм готов.

Уауу! Издай ни мъничко…

Мога да кажа, че темата ще е свързана с българската история. Освен това се опитвам да вкарам нови механики, които досега не са ползвани. Смятам, че ще се получи добре!

Непременно ще я тестваме, когато е готова. А кое е най-важното, за да е интересна една такава игра?

Различните хора търсят различни неща, но за настолните игри най-важното е интеракцията с другите играчи – социалният елемент, който липсва при повечето компютърни игри, например. Да изживееш реакцията на някое твое действие от опонент или съотборник е безценно.

Водил си и телевизионно предаване за настолни игри, нали?

Участвах в един сегмент в online телевизията на GPlay. Направих десетина ревюта на настолни игри.

А за компютърните игри – какво играеш?

От както се помня играя Dota (вече Dota 2). Имало е периоди, в които не съм бил супер активен, но никога не съм спирал. Другите неща, които играя, са стратегии (Age of Mythology, Age of Empires 2), тактически като Heroes 5 и картови – Gwent, Hearthstone. Преди време участвах в някои турнири и имам няколко награди.

А какво не играеш?

RPG-та, този жанр в компютърните игри така и не успя да ме грабне… Липсва ми състезателният елемент там.

Имаш и още една страст – ескейп стаи!

Минал съм 80% от ескейп стаите в София от началото им. 

Успя ли да излезеш от всички навреме?

От повечето успях, имаше и няколко “костеливи ореха”!

Коя ти беше най-лесна, най-трудна, най-забавна?

Най-забавна със сигурност “Room 66” –  (силно я препоръчвам), за нея Пешо може да потвърди, изиграхме я заедно! Най-лесна може би беше “Железният трон”, а най-трудна… имаше една… мисля, че беше “Килия 45”, от която дори не успяхме да излезем.. За жалост вече я няма, иначе пак бих я пробвал, след като вече съм забравил всички загадки.

Има много хора, които вероятно не са фенове нито на настолни, нито на компютърни игри, нито на книги-игри, нито на ескейп стаи… Какво би им казал?

Има един много хубав цитат написан на националния ни стадион по футбол “Васил Левски”:

„Човекът е напълно човек, само когато играе!“
Фридрих Шилер

Няма по-точни думи. В природата на хората е съревнованието и стремежа да изпревариш, победиш. Затова и човешката раса е най-развитата. В природата ни е да играем!

Занимаваш се и със спорт…

О, да! 

Практикувам: футбол, тенис на маса, шах, плуване.

Гледам: футбол, Формула-1, тенис на корт, бокс.

Тренирал съм: шах, баскетбол, футбол, тенис на корт, карате, джудо, кикбокс.

И в същото време си прекрасен съпруг и баща! Как намираш време за всичко това с малко дете?

Ами трудно е, но сега пък ценя още повече тези моменти, в които намирам време за някое хоби или просто да се видя с приятели с или без повод. В крайна сметка, когато човек има желание, има и начин! Мечтата ми е с малкия скоро заедно да се радваме на игрите! Тук е много важно да благодаря на прекрасната ми жена, която ме подкрепя във всичко!

А как се запознахте с нея?

С Нани се запознахме благодарение на нейната сестра, с която бяхме колеги в университета. Т.е. срещнах жената, с която ще прекарам остатъка от живота си, благодарение на това, че останах тук, а не заминах да следвам в Германия. Интересното е, че се запознахме през 2009 година, но чак през 2011 станахме гаджета, без да сме се виждали през останалото време. От там нататък връзката ни се разви перфектно – в края на 2012 г. заживяхме заедно, през 2015 г. се сгодихме, 2016 г. се оженихме, 2017 г. забременя, 2018 г. роди прекрасния ни син Петър…

Супер! Ще направим още едно интервю през 2032 г. например, за да видим докъде сте я докарали… Разкажи ни за някой любим момент?

Любимият ми момент е, когато ѝ предложих брак. Бяхме на традиционното празненство по случай рождения ден на баща ѝ – ставаше на 72 години. Аз се бях подготвил със скъпа колекционерска ракия и ѝ поисках ръката от него. Пръстенът дойде в следващия момент закачен за каишката на любимото ѝ куче – Хари.

(На Биби и стана романтично) А с кое, постигнато в живота си досега се гордееш най-много – в професионален и в личен план?

В професионален – че не спрях да се развивам и извървях пътя от стажант до ръководител на пет екипа с програмисти и QA само в 2 фирми за 9 години. В личен план се гордея с моя с прекрасен син – Петър.

(Въпрос от Биби, на която все още ѝ е романтично) Когато човек те види за първи път, вижда един силен, едър мъж… Има ли нещо, от което се страхуваш?

Има доста неща, от които се страхувам.. Например от високо. Страхувам се и какво ще стане с държавата ни в бъдещето…

А какво те кара да се усмихваш?

На първо място – синът ми! Както и да е минал денят ми, в момента, в който той ми се зарадва като се върна вкъщи, забравям всичко друго и една „мазна“ усмивка се лепва на лицето ми!!!

Къде би искал да отидеш сам?

Няма такова място!

А къде – със семейството си?

Искам да обиколим много места по света, засега не ни остава достатъчно време – все изниква нещо, а сега пандемията усложнява нещата още повече…

Пет неща (не хора!), които непременно бе взел със себе си, когато ходиш някъде…

Предполагам, някъде за ден или повече, а не когато просто излизам до магазина…

Точно така… Да кажем – за месец?

1. Кръстчето от баба ми. Всъщност него не го махам никога от врата си, откакто се помня. Подарено ми е, когато съм бил кръстен – на 17.09.1989 г. (бил съм на 40 дни). Махал съм го няколко пъти през живота ми, само да му сменя каишката.
2. Книга (поне една)
3. Лаптоп
4. Къси панталони (дори и да е зима, в хотелите и вилите винаги е топло)
5. Хигиенните неща (дезодорант, четка и паста за зъби, гребен и т.н.)

Каква суперсила би искал да имаш?

Да давам здраве на близките ми.

И за финал – какво ще пожелаеш на читателите ни?

Благоденствие!

Вижте и другите интервюта с наши приятели.

Материалът Данаил Йотов: Както човек се грижи за семейството си, така трябва да го прави и за родината си! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

В средата на Средиземно море… Звучи доста централно, нали? На картата прилича на едва забележимо мъничко камъче пред „италианския ботуш“, но всъщност на 316 кв. км площ Малта е събрала хилядолетия история и десетки култури… Малта мирише на жасмин и прясна риба, на хумус от грах и на влажен пясък… Усеща се хем средиземноморски южняшка като Южна Италия (каменни сгради, тесни улички, морска храна с балсамико и зехтинче, поздравяващи се хора и навиращи се в трафика коли и мотоциклети), хем аристократична и строга като Великобритания (била е британска колония, движението е отляво, пощенските кутии и телефонните кабини са лондонски червени, а сградите имат типични британски тесни входове и малки дворчета с градини), хем арабско-африканска (малтийският език, откритите пазари, занаятчиите и пекарите, сградите и лодките в ярки цветове, типичните арабски банички и хумуса от грах)…

И няма как да е иначе – когато си важен остров насред Средиземно море между Италия, Либия и Тунис; когато толкова цивилизации са оставили по нещо след себе си – финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, французи, арагонци, нормандци, отоманци, британци… и като добавим факта, че почти всички тук са градили повече, отколкото са рушили, става ясно защо Малта е толкова шарена, а малтийците са едни от най-щастливите хора в света…

Признаваме си, че преди да посетим Малта, знаехме твърде малко за тази държава, а съдейки по близки и приятели, на които разказваме, се оказа, че Малта не е особено известна сред българите. Имайки предвид, че към момента има две low-cost компании с директни полети, да стигнете до Малта и да се върнете може да ви излезе дори по-евтино, отколкото двупосочно пътуване София-Варна…

Кратка география

Държавата Малта се състои от два големи острова (Малта и Гозо), както и от няколко съвсем малки, повечето от които са необитаеми. По площ остров Малта е колкото София, а остров Гозо – колкото Перник:

Населението на цяла Малта е 516 000 души, т.е. по-малко от Пловдив. Но няма да го усетите така, защото над 1 600 000 туристи всяка година посещават страната и особено през лятото е истинско гъмжило!

Транспорт

Начините да стигнете до Малта са два: по вода и по въздух. По вода основният вариант е да плавате от о. Сицилия (Италия), така че най-вероятно ще летите – летище Малта е доста голямо (колко държави в света могат да се похвалят, че над 1% от територията им е заета от летища, а?) и добре организирано – преди COVID обслужва над 7 млн. пътници годишно!

Веднъж пристигнали, имате няколко опции:

Опция 1: градски транспорт, който се изразява само в автобуси (плюс няколко ферибота, но за тях по-нататък). Проблемът е, че е много бавен и малтийските автобусни шофьори не могат да карат плавно – газ, спирачка, газ, спирачка, газ, спирачка, докато ви се повдигне! Случи ни се два пъти и не бихме потретили, освен ако не зависи човешки живот от това. Може да се плаща директно в автобуса, включително с карта, но наистина не ви препоръчваме автобусите. Това вероятно обяснява и защо малтийците са толкова привързани към автомобилите си – 400 хил. автомобила на 500 хил. души население.

Опция 2: такси, 15-20 EUR фиксирана цена от летището, според района, в който отивате. И макар цената на таксито да е доста висока за 5-6-7 километра разстояние, силно го препоръчваме, особено, ако сте по-голяма група хора като нас. Най-лесно ще е да помолите да ви организират таксито от хотела, в който сте настанени.

Опция 3: автомобил под наем, стига да не ви притесняват шофирането с десен волан, южняшкият манталитет на шофьорите и трудното паркиране.

Кратка история на Малта

Трудно е да напишеш „кратка“ история на Малта – има доказателства за човешко присъствие от Неолита (5200 г. пр. Хр.), като островът попада под властта на Картаген (400 г. пр. Хр.) и Римската империя (218 г. пр. Хр.). Важно събитие е, че Св. Павел претърпява корабокрушение през 60 г. сл. Хр. и заливът, където това се е случило носи неговото име.

През 870 г. Малта е завладяна от арабите и те оставят своя отпечатък върху малтийските култура и език. Следват норманците (1091 г.), с което се затвърждава Християнството. Интересно е, че малтийците и днес се кръстят и казват „алла акбар“ („Бог е велик!“). Днес в Малта има 365 църкви.

През 1530 г., за да предпази Рим от инвазията на мюсюлманите, Карл V предава Малта на Ордена на хоспиталиерите. Османската империя все пак нахлува, покорява остров Гозо и всички местни жители са откарани в Либия, но за остров Малта нещата не стоят така – през 1565 г. рицарите хоспиталиери успяват да отблъснат османските нашественици с велика победа, начело с Великият магистър Жан Паризо дьо ла Валет, на когото е кръстена и столицата Валета.

От 1798 до 1800 г. само за три години Малта преминава от малтийския орден към френския император Наполеон (1798 г.), от там – към руския император Павел I (1799 г.) и британския сър Александър Бол (1800 г.), като през 1814 г. Малта официално става част от Британската империя и едно от най-ключовите пристанища на Британската флота. Изминава повече от век, в който малтийците всъщност си живеят доста добре и щастливо като британски поданици. Все пак, Малта получава самоуправление през 1921 г., следват двете Световни войни, в които Малта изиграва важна роля, а през 1964 г. Малта става независима държава след референдум. Последните британски сили обаче напускат Малта едва през 1979 г. Важното за вас като туристи обаче е, че все още се ползват британски тип електрически контакти – повечето хотели имат и европейския тип, но ви съветваме да си вземете преходник за всеки случай… Бюджетно също може да се подготвите за цени като в Англия – и нощувките, и ресторантите, и транспортът като цяло са на цени, близки до английските.

Малта става пълноправен член на Европейския съюз през 2004 г., така че няма да имате проблеми с роуминга, а официалната валута е еврото. И така – да започваме!

Ден 0: Кацане

Кацаме почти в полунощ. Следва кратка проверка от двама полицаи, които и на височина, и на ширина заедно трудно ще стигнат размерите на Петър… Мятаме се на таксито, минаваме в тунел под самолетната писта (уау!) и се настаняваме в хотела – рецепционистът ни е от Непал, на следващия ден имаше сърбин, след това – българка, след това – македонец… общо взето планински персонал

Лягаме си веднага, защото се подготвяме за натоварен ден.

Ден 1: Панорамна обиколка на Малта

Ранно утро е. Градът още спи, а ние сме първите, закусили в хотела. Чака ни голямо обикаляне, което няма как да се случи без професионален екскурзовод.

Силно ви препоръчваме нашия екскурзовод Йордан, с когото разгледахме и научихме толкова много неща само за един ден, колкото не бихме могли и за седмица сами в Малта. Уверяваме ви, че всяко евро си струва, така че не се колебайте и започнете с него, може да ви помогне и с десетки препоръки за заведения, транспорт и дестинации, които да посетите…

За контакти: Йордан Илиев, тел. +35699448178

И така, качваме се в електромобила на Данчо и докато ни разкаже накратко за Малта, вече сме в

Градините Сан Антон

Любимо място за разходка са градините Сан Антон. Дворецът към градините е бил замислен като лятна вила за Антоан де Пол, рицар от Ордена на св. Йоан. С времето вилата и градините около нея се разрастват и от 1882 г. насам са обществено достъпни.

Всеки държавен глава на посещение в Малта носи по някое растение от собствената си страна, така че ако отделите време за разходка ще можете да видите цветя и дървета от цял свят, включително огромни фикуси, красиви рози, екзотични палми и храсти, с които и професионален ботаник ще се затрудни. И всичко това – сред статуи, фонтани, колониална архитектура, както и пауни, костенурки, патици и други представители на фауната, повечето от които се разхождат свободно край вас…

След приятната разходка в градините продължаваме към

Селцето на майсторите-занаятчии

Отбиваме се за кратко в занаятчийницaтa Valetta Glass, където ръчно се изработвят различни сувенири от стъкло. И в околните занаятчийници правят красиви малтийски сувенири, изделия от сребро, местни бродирани дантели, керамични и стъклени съдове и какво ли не още. Към почти всяка работилница, разбира се, има и магазинче, откъдето да си закупите произведенията им… Лошата новина – скъпи са. Добрата новина – почти няма китайски боклуци.

Качваме се обратно в електромобила на Данчо (след като Симеон така и не откри ауспуха му) и продължаваме по китен път, обграден от полски цветя и кактуси към

Мдина – малтийският „Царевец“

Мдина е средновековен град с крепост, разположена на върха на хълм в централната част на острова. Градът е старата столица на Малта и е наистина стар – бил е населен още през VIII в. пр. Хр., когато финикийците колонизират Малта.

Навсякъде в Малта впечатляват паметниците, където на арабски с латински букви е обяснено нещо – буквите разбираме, но смисълът – не. Все едно българин да чете монголски!  И така, ето ни горе на крепостта сред файтони и дебели стени. Ако имахме време, Мдина и Рабат са си за цял ден – тук са снимани десетки филми, тук са и Катедралата Св. Павел, дворецът Вилхена, Палацо Фалсон, църквите Св. Агата и Св. Николас, Малтийският природонаучен музей, затворът, църквата и манастирът на Кармелитите, Бенедиктинският манастир и площадът Бастион…

За съжаление нямаме време да разгледаме всичко толкова подробно, затова минаваме „по диагоналната система“ Мдина и предградието на крепостта – Рабат, където и днес живеят около 11 500 души. На всяка крачка виждаме преплитането на различни културни и архитектурни особености от Италия, Великобритания и арабския свят…

Следваща спирка:

Синята пещера

За да стигнем до нея, трябва да прекосим почти половината държава, което в този случай е към 15-20 минути, но „дългото“ пътуване си струва – гледката е наистина впечатляваща, особено на живо!

Височината на скалите е около 30 метра, т.е. като на 10-етажна сграда, а ароматът на морски бриз и билки е неописуем!

Бризът си е бриз, гледките са си гледки, но когато децата кажат „гладни сме“, трябва да се действа в тази посока! Хубавото е, че в случая можем да го съчетаем с друга прекрасна гледка, а именно

Рибарското селище Марсашлок

Селцето Марсашлок е разположено в югоизточната част на остров Малта. Още от древни времена това място е било използвано от картагенците, а след това и от римляните като главно пристанище на Малта. И днес то е една от големите атракции на Малта с ярко украсените рибарски лодки на жителите на града, пазара за прясна морска храна и сувенири, както и десетки заведения… Разбира се – и най-добрата и прясна риба на острова се сервира и продава тук.

Сядаме и поръчваме вкусна средиземноморска храна. Персоналът в заведенията се състои предимно от представители на бивша Югославия – македонци, сърби, босненци. Честно казано, дори парче хляб с оцет балсамико и зехтин е невероятно вкусно, да не говорим за прекрасните чинии с морски дарове! С нови сили се насочваме на север към

Трите града

Само в рамките на четвърт час пейзажът около нас на няколко пъти се променя от селски на градски. Малта не е голяма, но си има почти всичко – градове, селца, полета, лозя, къщи, блокове, фабрики и занаятчийници. Единствено реки и езера няма, което обяснява и защо прясната вода в Малта липсва. Решили са си проблема с десалинизиране (обезсоляване) на морска вода и събиране на дъждовна такава…

Неусетно пейзажът става трайно градски и скоро навлизаме в трите старинни укрепени града. Те са познати като Биргу, Л-исла и Бормла – имена, използвани преди Голямата обсада на острова от отоманската флота през 1565 г. След голямата победа на Малта, те са преименувани на Виториоза („Победоносен“), Коспикуа („Забележителен“) и Синглеа (или Сенглеа, на името на Клод де ла Сенгле, велик магистър на Малта).

Първата ни спирка са градините Гарджола върху впечатляващите укрепления на Сенглеа. В самия край на бастиона се извисява шестоъгълна наблюдателна кула, върху която може да се видят око и ухо – символ на това, че всичко се вижда и чува от там. И наистина – има гледка към целия залив.

Вторият град (Виториоза) е най-старият, бил е заселен още от финикийците, а през 1530 г. рицарите от Ордена на Св. Йоан се установяват и подсилват крепостните стени, изграждайки нова столица в защитения форт Сант Анджело. Именно тук рицарите хоспиталиери удържали обсадата, а след края ѝ преместили административната си столица в построената отсреща още по-мощна крепост, като я нарекли на името на великия си магистър, Ла Валета.

Третият град Коспикуа (Бормла) първоначално възниква като предградие на Виториоза, но бързо става най-големият от трите. Разхождаме се и благодарение на екскурзовода ни Йордан откриваме много тайни за Малта, но сме сигурни, че десетки пъти повече остават неразкрити…

Слънцето още не е залязло, когато се сбогуваме и Данчо ни оставя пред хотела. Още с прибирането в стаите надушваме чаршафите. Легнахме, заспахме и се събудихме на сутринта – дори не вечеряхме!

Ден 2: Аквариума

Колко е хубаво да излезеш сутрин на терасата и да видиш морето – пиеш ароматно кафе, а децата си разглеждат книжки и брошурки на хотела. Как да се досетиш, че в един момент ще те сепнат и ще кажат:

— Мамо, тате, искаме на аквариума!

— Какъв аквариум? В Малта има ли аквариум?

— Има! И има скат.

— Ама вие вече сте ходили на толкова аквариуми…

— Нищо, искаме на аквариума!

И така, зарязваме плановете за Попай вилидж, Гозо и всичко останало и хващаме градски транспорт за Северна Малта. Тук е мястото да припомним, че сме големи фенове на градския транспорт, но в Малта го препоръчваме само в краен случай… В над половината случаи ни возеха филипинци с ехидни усмивки, които са решили, че автобусите от градския транспорт са влакчета на ужасите, които могат да взимат завоите на по две гуми, а газ-спирачка-газ-спирачка-газ-спирачка без видима причина е изключително забавно нещо!

В крайна сметка – стигнахме до Бугиба – районът с аквариума. С пътя в двете посоки и любопитните ни деца посещението си отне буквално целия ден. Но децата всъщност направиха чудесен избор – аквариумът показва много средиземноморски видове (например акула, ципура, лаврак, кефал, групер и риба-скорпион), както и сладководни и соленоводни видове от цял свят – над 175! Видяхме и ската, заради когото специално дойдохме, дори се снимахме с него…

Оказа се, че в аквариума се помещава и голям терариум с интересни видове гущери, жаби, тарантули, змии, рептили и всякакви други твари, като е направен така, че можете да ги видите буквално над главата си…

Ако решите да го посетите, съветваме ви да си купите онлайн билет с отстъпка от официалния им сайт.

Искахме да посетим и Музея на ретро-автомобилите, който е само на няколкостотин метра от аквариума, но времето просто не стигна и го изпуснахме. Върнахме се обратно в хотела ни в

Слима

Слима е град, намиращ се точно срещу Валета и основен жилищен и търговски район. Това е и най-гъсто населеният град в Малта. Ходихме за бърз шопинг – молът в Слима не е good deal – няма хубави промоции и повечето цени на известни марки са почти двойни на българските. Това не са го наследили от Англия…

Вечерта обаче си прекарахме с колонизаторска бира в колонизаторски пъб близо до хотела ни – едно от големите предимства да си бивша британска колония е класическият вкус на наливна Guiness, Brown Ale, Pale Ale и Stout. Наздраве!

Интересното е, че тротоарът минава директно през кръчмите! Няма как да се опише просто в снимка, така че се включваме с видео от мястото на събитието…

Ден 3: Валета

Ферибот Слима-Валета

Две фериботни линии – между Слима и Валета, както и между Валета и Трите града превозват пътници всеки ден от 06:45 сутринта до полунощ (19 ч. през зимата). Всъщност, движат се и през нощта, но по-рядко – подробности има на официалния им сайт.

Хубавото е, че само за 15 минути сме от Слима във Валета, където още на пристанището ни посрещат три котки, досущ като нашия Карамел. Тук е мястото да кажем и няколко думи за

Котките в Малта

Бързо ще откриете, че цяла Малта е пълна с котки – в къщите и дворовете на хората, по улиците, в парковете, край брега и по дебелите крепостни стени се разхождат добре угоени улични и домашни котчици. Малта е може би най-доброто място да бъдеш улична котка – местните ги хранят, правят им креватчета пред входните си врати, слагат кутии за дарения по магазините и дори има цял Остров на котките.

Ние обаче продължаваме по нашия път. Изкачваме крепостните стени, минаваме край катедралата „Св. Павел“, прекосяваме няколко малки улички и се озоваваме на

Площад „Св. Георги“

Това е главен площад, на който се намират сгради в бароков и неокласически стил. Най-известната от тях е

Дворецът на Великия Магистър и Дворцовата оръжейна

Един от големите музеи в Ла Валета е Дворецът на Великия магистър, в който се съхраняват многобройни произведения на изкуството, включително уникална колекция от гоблени и фрески, пресъздаващи Голямата обсада през 1565 г. За съжаление, по времето, когато го посетихме, всичко беше в ремонт, с изключение на Дворцовата оръжейна (която Симеон упорито продължава да нарича „оранжерия“).

Оръжейната палата на двореца е отворена като музей от 1860 г. и съхранява колекция от брони, доспехи и оръжия – както на редови войници, така и на велики магистри. Това е основният арсенал на Ордена на Св. Йоан през XVII и XVIII в. и като такъв е последният арсенал, създаден от военен орден на кръстоносците. Впечатляващо е колко богато украсени са били броните – в италиански стил, включващи изображения на рицар на Свети Йоан, цветни лилии, малтийски кръстове и други военни и флорални мотиви (като тази на Алоф дьо Винякур – на снимката).

Ако има едно нещо, което трябва да посетите в Малта, това е

Катедралата „Св. Йоан Кръстител“

Като цяло не сме от най-големите богопоклоници, а и да си бъдем честни – катедралата с нищо не впечатлява отвън, за да искате да дадете 15 EUR за вход.

Била е построена сравнително бързо – между 1573 и 1578 г., но влезете ли вътре, наистина ще се впечатлите от изяществото и орнаментите в храма, картините, стенописите, статуите и олтара, отнели на художници и скулптори над 100 години труд!

Всички знаем символа на малтийския кръст, състоящ се от четири вдлъбнати четириъгълника с форма на симетрични „V“, събиращи се в централен връх под прав ъгъл. Символът има богата история, като се предполага, че всеки от осемте върха символизира по един ланг на рицарите хоспиталиери, т.е. езиците на Оверн, на Франция, на Прованс, на Арагон, на Италия, на Германия (включително цялата Свещена Римска империя, както и Скандинавия, Унгария и Полша) и на Англия (включително Шотландия и Ирландия).

През XVI век всеки ланг на Малтийския орден получил свой параклис в катедралата, който да украси според традициите на своите език и държава. Всеки от рицарите искал неговият параклис да е най-впечатляващият и благодарение на съревнованието между тях Малта днес има това ценно културно наследство.

Ако въобще смъкнете очите си до пода, ще откриете, че буквално ходите по надгробните плочи на рицари, изрисувани в многоцветни мрамори. Тук е погребан и Великият магистър на Ордена, създателят на столицата – Жан дьо ла Валет!

В катедралата може да се видят и две велики произведения на Микеланджело – „Обезглавяването на св. Йоан Кръстител“ и „Писание на св. Йероним“. Интересен факт е, че през 1608 г. Караваджо участва в сбиване, в което са ранени няколко рицари. Той е арестуван, но не дочаква процеса, а избягва от Малта, а рицарите го изхвърлят завинаги от Ордена. В самата църква можете да видите творбите, както и да изгледате кратък филм по темата, в YouTube има трейлър:

Излизаме от катедралата, правим един „тегел“ по главната ул. Република и стигаме до укрепленията на Св. Елмо, откъдето пък се насочваме към

Градините „Барака“ и празничните топовни изстрели

Lower Barrakka започват край фортификационния форт Св. Елмо, където е и Музеят на Войната.

Тук ще видите красиви тераси, арки и фонтани, с прекрасна гледка към трите града.

Вместо финал

Малта е малка, сладка и шарена. Като мед, откъдето идва и името ѝ. Култури, вкусове, цветове и елементи, които поколения наред, подобно на пчели, местните са събирали, за да създадат този прекрасен микс!

Със сигурност искаме още от този микс – не видяхме подробно Мдина, целия остров Гозо, Попай вилидж, Пачевил (малтийския Слънчак), остров Комино и Синята лагуна (не я бъркайте със Синята пещера), заливът Saint Julian, подземния храм Хал Сафлиени и вероятно още десетки интересни места… Но пък видяхме повече, отколкото очаквахме! И от това, което видяхме, смело добавяме Малта в любимите ни туристически места!

Материалът Малта – пристанище и цитадела на десетки култури е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Говорим си за населени места и откриваме, че има Ново село край Русе, но и Ново село край Пловдив. Правим бърза проверка в Интернет – оказва се, че има Ново село и край Велико Търново, Видин, Кюстендил, София и Стара Загора… Общо седем такива!

А кое ли е населеното място с най-много „близнаци“ в България? Вадя статистиката, правя data-магиите и бързо го откривам!

Оказва се, че има две такива имена – и двете с по осем населени места! Първото е Александрово – има го в областите Бургас, Ямбол, Хасково, Стара Загора, Шумен, Търговище, Ловеч и Велико Търново. А ето това е най-краткият маршрут да ги обиколите всичките:

Другото най-популярно име стред населените места е Изгрев. Има го в областите Благоевград, Смолян, Сливен, Плевен, Шумен, Варна, Ямбол и Бургас. Ето как най-бързо ще посетите всички населени места Изгрев в България:

При това не сме включили район Изгрев в София, както и квартали в Пловдив, Варна, Бургас и още десетки по-малки градове! Явно много си падаме по изгревите… Между другото, няма нито едно населено място Залез.

И така, кратко обобщение към ноември 2022 г.:

Материалът „Изгрев“ и „Александрово“ са най-често срещаните имена на населено място е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Италия винаги е добра идея! Но си има особености… След като през годините обиколихме над половината от територията на тази прекрасна страна, определено имаме какво да ви споделим:

1. Научете поне малко италиански!

Италианският е много лесен и приятен за учене език, а местните винаги се радват повече на „Buon giorno!“, отколкото на „Good morning!“

2. Апартаменти и хотели

Хотелът в Италия е нещо наистина скъпо. В доста страни разлика между хотел и апартамент под наем практически няма, но не и в Италия. За сравнение, към момента на писане на статията, нощувка в Милано в двойна стая в хотел е средно 237 EUR на вечер, докато наем на апартамент е средно 133 EUR.

Ето защо, ако не държите на хотел, ви съветваме да преминете директно към апартамент под наем. Почти винаги те са снабдени с оборудвана кухня (печка, котлони, микровълнова фурна, пералня, сушилня, ютия и др.), така че ще си спестите и разходи за храна, след едно кратко посещение в местния супермаркет. А и намираме много интересни дизайнерски идеи в италианските къщи, които няма как да откриете в хотел!

3. Изберете градския транспорт пред автомобила

Кола под наем е изкушаващо нещо, особено имайки предвид, че можете да си наемете автомобил в Италия само за 20-30 EUR на ден. Имайте предвид обаче, че трафикът често е много тежък, уличките са тесни, намирането на място за паркиране е кошмар, навсякъде около теб щъкат мотоциклети и пешеходци, а в центъра не е лесно да разбереш къде можеш и къде не можеш да спреш. Ако уцелиш място, където не можеш – идва глоба. Шансовете за щета по автомобила са големи. А в малките шрифтове на договора за наем има таксички, такси и таксища за почти всичко – включително 50 EUR такса само за да представят информация на полицията за това кой е карал автомобила в даден момент – такса, която взеха три пъти от един познат, докато най-накрая не му се наложи да смени кредитната си карта! Като добавим и това, че като шофьори пропускате да се насладите на вино, просеко, грапа, бира и аперол шприц, изборът за нас е ясен!

4. Билети можете да си закупите от табакерии, автомати или онлайн.

Добре, избираме обществения транспорт. Какво правим с билетите?

Най-добрият начин е да си вземете билет онлайн, стига да можете да си планирате нещата точно по дати, часове и маршрути. А ако импровизирате или нямате точен план?

Като правило, билети се продават в табакериите. От там можете да си купите билети за градски (а и за извънградски) транспорт, пощенски марки, цигари и тютюн, сим-карти за телефон и какво ли още не. Познават се по големите сини или черни табели с буквата „Т“.

По ж.п. гарите има автомати за продажба на билети, както и билетни центрове (много често гараджийското кафене в повечето малки населени места играе ролята и на билетен център).

В някои превозни средства на някои превозни компании можете да си купите и малко по-скъп билет директно от шофьора или от автомат вътре в автобуса/трамвая. За влаковете почти винаги трябва да сте си взели билет предварително.

5. Билетите се валидират

Покупката на билет все още не означава обаче, че имате право да се качите на превозното средство.

Онлайн билетите обикновено се считат за валидирани с датата на точния влак или автобус при покупката. Ако случайно го изпуснете, има възможност да хванете следващ влак в рамките на 2 часа (прочетете си точните условия, варират в отделните компании).

В останалите случаи трябва да си намерите валидатор, където поставяте билета и той отпечатва дата и час. Това трябва да се случи преди да се качите на превозното средство. За съжаление, тези валидатори масово са развалени. Няма да ви казваме колко сме обикаляли из гарите, докато се намери работещ валидатор. Някои компании позволяват да си напишете дата и място на валидиране директно с химикал върху билета. Имахме и един случай, в който се качихме без валидиран билет, защото изпускахме влака – отидохме директно при кондуктора, казахме му, че валидаторите не са работели и нямаше проблем.

6. Забравете за културното чакане на опашка!

Знаете, че в Западна Европа си има ред и хората културно чакат на опашка в редичка. Е, не и в Италия. Ако чакате културно там, винаги ще сте последни… Така е на опашките за кафе, за музеи, за концерти, за фериботи, влакове и автобуси. Затова преглътнете възпитанието и действайте – в Рим като римляните!

Между другото, може би единственото място, където се чака нормално, бе пред Колизеума и Античния форум в Рим.

7. Избягвайте ресторанти, в които ви приканват!

Италия се слави с храната си, а италианските ресторанти (особено по туристическите места) – с това да „обрулят“ туристите възможно най-много.

Това да хапнете или пийнете на централен площад, хубава гледка и бели покривки си идва със съответната надценка. Дотук – нищо необичайно.

Но италианците имат „коперто“, т.е. „такса стол“, отделно може да си начислят 10-15-20% такса сервиз (трябва да е обозначено в менюто!), а някои си очакват и бакшиш. Много е вероятно да ви таксуват за хляб и вода, които са сложили на масата, без да ги поръчвате – питайте или ако решите, просто не ги яжте/пийте.

Препоръчваме и по-невзрачните заведения. Много често на белите покривки с лъскави чаши и прибори храната е с качество на претоплена в микровълнова подметка, а в малки, непретенциозни и почти неразличаващи се от баничарница заведения, храната е божествена! Можете да проверите рейтинг и отзиви в Google Maps преди да седнете.

И още малко споделен опит от не едно и две посещения на заведения…

Лош знак:

• приканват ви да седнете още от улицата или входа на ресторанта;
• не ви носят меню и започват да ви предлагат специалитети;
• отрупват масата ви с бутилки вода и вино, хлебчета и всякакви неща преди да сте поръчали;
• носят ви меню само на английски език;
• носят ви лист хартия и написани с химикал цена, вместо отпечатано меню;
• меню с „фиксирана“ цена (очаквайте 10 EUR за добавка хляб и 15 EUR за салфетки);
• има такса „сервиз“ и голям надпис „tips are not included“;
• пише, че приемат плащане с карта, ама терминалът им не работи (познато?).

Добър знак:

• не разбират английски;
• менюто е на италиански;
• виждате местни хора в ресторанта;
• в началото или края на менюто си пише „коперто“ и цената му е написана.

Ако нещата загрубеят наистина, не се притеснявайте да звъннете на полицията… Обикновено бързо-бързо омекват.

8. Кафето може да има 3-4 цени!

Говорейки си за правила, едно и също кафе в Италия може да има няколко цени – според това дали го взимате за „из път“ (takeaway), дали ще го изпиете веднага на бара (нещо типично за италианците е да си вземат едно ристрето еспресо, да го гаврътнат наведнъж и да отидат на работа), дали ще седнете вътре в заведението, отвън на масичките или на терасата на втория етаж. И това е напълно нормално!

9. За храната и напитките си има правила!

Бързо обобщение:

• • Италианците си обичат регионалната храна! Спагети Болонезе в Пулия е като да си поръчате родопски качамак във Враца – я ви го направят, я – не!
  • Не очаквайте обилна закуска. Типичната италианска закуска е кафе/капучино/лате макиато и кроасан или поничка с пълнеж.
  • Има си ясни часове за отделните хранения – закуска между 8 и 11 ч., обяд – от 12 до 14 ч., вечеря – от 19 до 23 ч. Разбира се, „турист-капаните“ работят винаги, но истинските италиански ресторанти работят така. Ако сте гладни, има си сандвичи!
  • Да поръчате сос/кетчуп към пица или спагети е обида за готвача;
  • Приемете, че пица с ананас е забранена със закон и наказанието е затвор (не е така, но италианците го възприемат така);
  • Пармезан не се слага върху риба или морски дарове! Не е приемливо да искате вие пармезан – ако (по преценка на готвача) пастата или ястието си „плаче“ за пармезан, ще ви бъде донесен…
  • Да си разделите пицата с някого не се възприема добре;
  • Не е прието и да си взимате остатъците от храненето „за вкъщи“.
  • Разделянето на сметката между хората на една маса не се приема добре, както и у нас.
  • Италианците рядко пият, без да ядат. Затова не се учудвайте, ако поръчате биричка или коктейл и ви донесат фъстъчки, хлебче, маслинки или туршийка „за мезе“.
  • Кафе се поръчва след ядене и в никакъв случай не се консумира заедно с храната;
  • Не се гледа добре на мляко към кафето след закуска (т.е. лате макиато, капучино и т. н.);
  • Винаги е подходящ момент за джелато!

10. И италианците си имат „сиеста“!

Със сигурност сте чували за испанската сиеста – кратка дрямка в ранния следобед, често след обедното хранене. Е, изненада – италианците си имат „рипозино“, особено популярно в Южна Италия, обикновено между 12:00 и 16:00 ч. Имайте го предвид, ако сте решили да посетите определен магазин в този период.

11. Носете си празна бутилка за вода!

Почти в цяла Италия е пълно с улични чешми, откъдето можете да си напълните прясна и вкусна вода. Разбира се, никой не ви спира да си давате по 2-3 EUR за Aqua Panna или San Pelegrino, но чешмяната по нищо не им отстъпва! Преди доста време споделихме и един трик с чешмите в Рим, който не всеки знае…

12. Резервирайте си музеите предварително!

Италия е изключително туристическа държава и музеите ѝ са едни от най-посещаваните. Ако искате да посещавате музеи, исторически сгради и обекти, непременно направете планиране и резервирайте онлайн. За някои забележителности (например музеят „Уфици“ във Флоренция или църквата „Санта Мария дела Грацие“ в Милано, където е изложена „Тайната вечеря“)  най-добре е да резервирате месец по-рано. Иначе рискувате да прекарате половин ден в чакане на опашка и нищо да не видите!

13. Не разчитайте на пешеходните пътеки!

И в България невинаги шофьорите спират на пешеходни пътеки, но в Италия трябва да имате не едно, а две наум когато пресичате. Огледайте се! Нищо, че сте на пешеходна пътека и ви свети зелено!

14. Катедралите са чудесно място за почивка!

Без значение дали сте вярващи или не, италианските катедрали са изключително впечатляващи със своята архитектура и вътрешно оформление. Често дори невзрачни отвън, те са прелестни отвътре. Влизането в катедралите е безплатно, а опцията да седнете и да отморите след дълга разходка на хладничко, сенчица и сред красиво оформен интериор не е за изпускане!

15. Кешовицата си е кешовица!

Плащането с карта е възможно на много места в Италия, но кешът си е кеш. Между другото, имахме голям проблем да ни приемат банкнота от 200 EUR, така че по възможност, не ползвайте по-едри от 50 EUR банкноти…

И за финал – наслаждавайте се! Италия е за това. Както казва Марк Твен, сякаш Създателят е направил Италия по проект на Микеланджело!

Материалът 15 съвета за туристите в Италия е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Уестминстърското абатство е старото име на готическата катедрала „Св. Петър“ в централната част на Лондон, Англия. „Абатство“ означава католически манастир, а „Уестминстър“, обозначава западния регион, където се помещава катедралата „Св. Петър“, за да се разграничи от намиращата се на изток катедрала „Св. Павел“.
Съществуват редица легенди за основаването на абатството, но първите официални писмени сведения датират от около 960-970 г., за създадено седалище на монасите от Бенедиктския орден. По онова време мястото, което днес е една от най-централните локации в Лондон, Англия, било малък остров в р. Темза. Между 1042 и 1052 г., Едуард Изповедникът започва да строи абатство и църква в романски архитектурен стил. Сградата е завършена през 1060 г. и осветена на през 1065 г. Първата коронация е направена през 1066 г., а оттогава насам 39 английски и британски монарси са короновани. Очаква се 40-тата да бъде тази на крал Чарлз III, която ще се случи на 6 май 2023 г.
Сградата започва да добива днешния си вид от средата на XIII век, когато крал Хенри III решава да реконструира църквата като готическа катедрала, следвайки тенденциите в цяла Западна Европа. От тогава насам абатството претърпява редица промени: през 1376 г. Ричард II и абат Литлингтън събарят стария кораб на сградата и го дострояват; през 1503 г. Хенри VII построява един от най-красивите параклиси в Европа. През XVI век започва проект за добавяне на две кули към западния край на църквата, но парите, предназначени за кулите на катедралата „Св. Петър“ в Уестминстър са отклонени за строежа на известната катедрала „Св. Павел“ в Ийстминстър. Вероятно от там идва и известният английски израз „да откраднеш от Св. Петър, за да дадеш на Св. Павел“. Кулите на катедралата „Св. Петър“ са довършени едва през 1745 г., завършвайки познатия ѝ днес облик. През 1642 г. избухва Английската гражданска война и абатството претърпява щети; през 1750 г. при земетресение се срутва един от стълбовете на северната страна; през 1914 г. в коронационната зала избухва бомба; сградата пострадва тежко и през 1940-1941 г. по време на Втората световна война. След редица реставрации през годините, абатството е напълно възстановено, а най-новата му част е западната кула, завършена през 2018 г. и съдържаща вита стълба и асансьор, позволяващи достъп до трифориума (средния етаж на църквата).
Днешната форма на сградата е кръстообразна, като сградата е обсипана отвътре и отвън със скулптурна украса, полиран мрамор и сложни корнизи. Сводът на покрива е четиристранен, с ребра на билото и издатини на 31 метра, което го прави един от най-високите църковни сводове във Великобритания. За да се поберат възможно най-много гости, трансептите (перпендикулярните крила) са проектирани да бъдат необичайно дълги и хорът е поставен на изток от кръстовището, а не на запад. Зад главния олтар, в най-свещената част на църквата, се намира светилището и гробницата на Едуард Изповедника. Подредени около него във формата на подкова са поредица от гробници на средновековни крале. В абатството са погребани и редица премиери, поети, учени, военни лидери, включително Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Георг Хендел, Хенри Пърсел, Чарлз Дикенс, Уилям Шекспир, Дейвид Ливингстън, Ръдиърд Киплинг и Стивън Хокинг. Изградени са и десетки по-малки параклиси около самата катедрала.
Поради горепосочените си особености и изключителната си универсална стойност, абатството е обявено за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. и от тогава насам приема приблизително 1,75 милиона посетители годишно.

Училищен проект на Виктория Събева, 6 клас, НГДЕК

Материалът Уестминстърското абатство е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Миналата година за първи път бяхме на корабен круиз. Хареса ни. И тази година повторихме, с друга круизна компания. Не беше лошо, не беше и „уау“, но си беше научен урок. Често, когато разговаряме с приятели става дума за пътувания, почивки, морета и стигне ли се до темата за круизите, разговорът по нея продължава с часове. Решихме да споделим част от най-често задаваните въпроси и да отговорим на тях според нашия опит и възгледи – надяваме се да ви е полезно!

1. Яко ли е?

Накратко – да. Все още смятаме, че най-готината ни семейна почивка беше първият ни круиз по гръцките острови… Ето ви едно видео за вдъхновение:

Накратко – всеки ден си в различен град и обикновено обикаляш няколко държави.  Круизът включва хотел, храна, забавления и транспорт в едно, а мъкненето на багаж е доста по-малко в сравнение с това да обикаляш с куфарите град след град. Сумата не е малка, но понякога излиза дори по-изгодно спрямо това да си правиш отделни екскурзии или road trip!

2. Колко струва?

Това е най-трудният за отговор въпрос, защото всичко зависи от това коя круизна компания използвате, какъв е корабът (размери, години, атракции), какъв тип каюта сте си избрали (вътрешна, външна, балкон…), колко дни продължава, включени ли са храна, напитки, алкохол, интернет в круиза и т. н.

Но, ако искате точни числа, през 2023 г. 7-дневен круиз с Costa (+2 дни и полети от/до Барселона) за 4 души в каюта с балкон излезе около 7000 лв., т.е. по 195 лв. на ден на човек, с всички разходи. Предната година пък 9-дневен круиз (отново в балконска каюта) + още 5 дни във Верона, Венеция и Болоня ни излезе около 9000 лв., т.е. по 160 лв. на ден на човек. В тези суми включваме абсолютно всички разходи по престой и пътуване – от момента на резервацията до магнитчетата за хладилник.

Да, сумите изглеждат големи, но като се разпределят на много дни и хора, нещата не са много по-различни от една голяма почивка в луксозен хотел във Велинград или по Черноморието. Важно е да споменем обаче, че и на двата круиза за децата се заплащаха само пристанищни такси и такси обслужване (такава беше промоцията), т.е. не очаквайте, че ако отидете само двама души, сумите ще са наполовина. Грубо за двама може да сметнете нещо като 70% от тези суми.

3. Има ли скрити такси и „уловки“?

О, да!

Задължително прочетете дребния текст. Приемете, че резервирайки круиз, си плащате за каютата, пристанищните такси, горивото на кораба и донякъде – за храната. Всичко останало ще ви се начисли отделно.

Съветваме ви по възможност да ползвате пакет „All Inclusive“, за да можете да се отпуснете и да си хапвате и пийвате на борда колкото ви душа иска… Защото едно е да дадеш 100 EUR и да знаеш, че имаш неограничена бира за целия круиз – съвсем различно е да преглъщаш всеки път, когато знаеш, че трябва да оставиш 8 EUR за следващата халба… Ако нямате all inclusive пакет, всички напитки – от водата до алкохола се заплащат и цените са като в скъп западноевропейски ресторант. Нямате право да внасяте храна и напитки на кораба, но затова – малко по-късно.

Следващият важен момент са полетите – всички круизни компании предлагат да ви осигурят самолетни полети от и до порта на круиза, включително трансфер на багаж и т. н. Може би е добра оферта за трансатлантическите круизи, но при нас в Европа сметката не излезе и решихме сами да си организираме пътуванията и в двата случая. Имайте предвид при планирането, че полетите може да са по-скъпи от самия круиз: една от причините да се откажем от невероятна оферта за Исландия и Норвегия беше, че полетът София-Рейкявик излизаше повече от целия круиз с всички останали разходи!

Трансферите от и до порта са важен разход не само за началната и крайната точка от круиза, а и на междинните портове. Някои портове (например Сплит, Палермо, Триест) са буквално на метри от централните градски площади. Други (например Атина и Барселона) са леко встрани от центъра, но си имат организиран shuttle. Трети (например Марсилия и Палма де Майорка) са буквално на „майната си“ – там си трябва бая ходене, shuttle, смяна на автобуси или най-добре добрият стар Uber или такси. Круизните компании знаят всички тези проблеми това много добре и предлагат техен „shuttle“ на скромни цени от 10-15-20 EUR на човек. Е, сещате се, че при 80 EUR за 4-членно семейство винаги се намира някой отзивчив таксиджия, който ще ви извози на по-добра цена. Затова – предварително проверете вариантите, доколкото можете, за всеки порт. Ще ви дадем един пример с Марсилия – 19 EUR за shuttle, организиран от Costa Cruises, а само с 300-400 метра ходене пеш се стига до безплатен shuttle, организиран от порта! След вече 15+ различни дестинации по цялото Средиземноморие, нито веднъж не платихме за shuttle от круизната компания – винаги алтернативите бяха по-изгодни.

Да се върнем на друг „капан“ – организираните от круизните компании екскурзии. Да, имате гаранцията, че ако нещо се случи, корабът ще ви изчака, но пък на цени по 50-100-120 EUR на човек, винаги може да намерите някой местен, който да ви разведе и да ви покаже много повече, отколкото ще видите с бабичките и дядовците в автобуса.

Следващ „капан“ от списъка ни със скрити и непредвидени разходи – още с качването на кораба, всеки пасажер получава бордна карта. С тази карта се идентифицирате и можете да се разплащате навсякъде в кораба. Удобно. Но такава бордна карта получават и децата. Сещате се колко е лесно да я изгубят, някой да злоупотреби с нея или просто да получите 200 EUR сметка за аркадни игри. Повечето круизни компании дават възможност тези карти да се ограничат, така че направете го на рецепция възможно най-скоро. И още нещо във връзка с картите – някои пакети (напр. all inclusive) са включени само за възрастните. Ние имахме случай с натурален сок, който начислен към бордната карта на възрастния пасажер е безплатен, а към тази на детето – 5 EUR. Усетихме се навреме и плащахме само с картите на възрастните.

Има и десетки други скрити такси, например интернет. Но там имаме толкова много да кажем, че ще го оставим за по-надолу.

Ще приключим темата с най-важната такса – бакшишите, които по американски стандарт са задължителни. Наричат ги „service charge“, „gratitude“, „gratuite“ и тем подобни – обикновено е твърда сума между 10 и 20 EUR на ден на човек плюс 10-15% от консумацията на напитки, дори да сте на all inclusive. Някои компании дават възможност да намалите или откажете бакшиша, други – не. Например, в Norwegian ние намалихме общия бакшиш наполовина и дадохме отделно суми на хората, от чието обслужване останахме наистина доволни – човекът, който ни оправяше стаята; хората в детския кът; някои особено мили бармани и сервитьори… А вие просто имайте предвид, че 10 дни х 20 EUR x 4 души си стават едни 800 EUR за бакшиши и сервиз, за които е добре да сте подготвени предварително психически и финансово.

Последен съвет от нас – винаги буквайте с агент. Със сигурност може да изкара „от задния джоб“ по-добри оферти и промоции от тези на сайта, да ви даде безплатно някой допълнителен пакет, както и да ъпгрейдне каютата ви на символична цена (при нас с NCL получихме каюта с балкон вместо вътрешна такава само за $11 общо – за целия круиз, за всички!). Дори това да не е вашият случай, най-малко агентът може да ви свърже резервациите, ако сте голяма група, за да бъдете в съседни каюти, заедно на вечери и екскурзии по време на круиза и т. н. Ние също обичаме всичко да е онлайн, но сайтът няма да ви каже че от дясната страна на кораба гледката е по-хубава или че точно над каютата, която сте си харесали, се пада фитнес-залата и ще чувате щанги през целия ден. Затова не разчитайте само на сайта, обадете се на агент и си говорете с него…

4. Какви дестинации и времетраене да избера?

Преди всичко, съобразете ги с полетите. Малко е сложно да гледаш как се сменят цени на полети, хотели и круизи едновременно, но за това вече сме писали Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка.

Планирайте да пристигнете в началната точка поне два дни по-рано, за да можете да разгледате мястото и да реагирате при забавени и отменени полети. По същата причина си оставате ден-два за тръгването от крайната точка, но при всички случаи планирайте тръгването най-рано във вечерта на пристигането на кораба.

Колкото до самия круиз, ако ви е за първи път, определено изберете нещо, което е поне 5 дни. Не ви препоръчваме 2-3-дневните круизи, защото няма да усетите духа на изживяването. Всъщност колкото повече дни, толкова по-добре! Има хора, които живеят на круизни кораби, така че не се плашете от 10- или 15-дневни круизи, няма да ви омръзне! Всеки ден сте на различно място, а и на кораба има много неща за правене.

Колкото до самите дестинации – вие сами решете. Ако е първият ви круиз, ние препоръчваме да е с по-топли места, за да може да се насладите на откритите части на кораба, но изборът е ваш…

Изберете такива дестинации, обаче, в които няма пък чак толкова много за разглеждане. Ако се надявате да разгледате град като Барселона, Истанбул или Амстердам (където ви е нужна седмица!) в рамките на 6-7 часа, просто няма да ви се получи. Опитът ни е показал, че имате време да направите един „тегел“ по главната улица, да пиете едно кафе и в най-добрия случай набързо да минете през някой музей или забележителност. Нямате време за повече – имайте го предвид, когато избирате маршрута. Дори ви препоръчваме да изберете такъв маршрут, при който можете да си останете ден или два изцяло на кораба…

5. Колко голям кораб да избера и какво има на него?

Преди всичко, нека опишем как изглежда типичния круизен кораб. Повечето имат между 10 и 20 етажа, в които се помещава един малък град (Изображението е взето от https://projects.propublica.org/cruises/):

Почти винаги най-долните 3-4 етажа са сервизни и пътниците нямат достъп до тях, освен за качване и слизане и, недай Боже, ако се наложи да ползват медицинския център.

Обикновено първото обитаемо ниво се води етаж 4 или 5, където се намира и долната палуба. Лесно се разпознава отвън, тъй като се намира точно под спасителните лодки и открита площ с маси на носа и кърмата (любимо място при отплаване).

Отвътре на това ниво обикновено са ресторанти, пиано-барове, джаз-клубове, театри, кина, корабен музей, зала за бордови игри, казино, фото-студио и др. големи помещения, които играят ролят и на сборни пунктове при авария.

Следват няколко скучни етажа само с каюти, които могат да имат или да нямат средна палуба. Понякога в кърмата и носа на някои от тези етажи също има ресторанти, а понякога са просто частни тераси към „най-гъзарските“ каюти.

На покрива е най-готината част – т. нар. „лидо палуба“, която може да е комбинирана с горни палуби на няколко етажа.

Тук са всички спа и релакс зони,басейни, водни пързалки, голф-игрища, баскетболни и футболни игрища, стени за катерене, картинг-писти, пътечки за бягане, бийч-барове, открити кина, зали за различни игри, още ресторанти и барове, както и капитанският мостик. Ако имате време, може да видите това 39-минутно видео, в което Петър обикаля по Norwegian Gem:

Асансьори и стълбища имате винаги в предната, средната и задната част на кораба, а при по-големите кораби – на още много места!

Но, да се върнем на въпроса – с горчив опит открихме, че по-голям кораб невинаги е по-добрият вариант. Слабо ви интересува дали ще имате два или дванадесет етажа с каюти, нали? Така или иначе няма да ги проверявате една по една. Но по-големите кораби означават повече пътници, които създават трафик при качване и напускане на кораба, чакате повече за асансьорите по време на вечеря, басейните заприличват на тенджера със супа от хора и като цяло усещането от цялата тази тълпа става неприятно…

Ние пробвахме Norwegian Gem (сравнително малък и стар кораб), както и Costa Smeralda (огромен и модерен кораб, осми по големина в света и най-големият в Европа до 2022 г.)

Истината е, че каютата в големия кораб беше с много по-малки размери спрямо тази в малкия, като говорим за 3-4 кв. метра разлика при един и същи клас каюта!

Лесно можете да проверите в Интернет за даден кораб и колко персонал на колко пътници се пада. Ако съотношението е 1:2, супер! Ако е 1:5, не очаквайте особено добро обслужване! Ако е 1:10, никакъв шанс да си изкарате нормално!

Разнообразието също е важно. На Norwegian Gem в допълнение на плажните и бюфетите имаше девет специализирани ресторанта. Costa рекламират 30 ресторанта на кораба си, но реално в 20 от тях се предлага едно и също – специализираните им ресторанти бяха седем, т.е. с два по-малко. Да не говорим, че на Costa Smeralda хората са толкова много, че на практика се хранят на две смени – от 19 до 20:30 ч. и от 21 до 22:30 ч. С други думи, трябва да избирате дали да сте „първа смяна“ и да ви дават зор да си освободите масата, или да сте „втора смяна“ и, уморени от разходката в града, да чакате два часа, докато седнете на масата. Ето защо не размерът на кораба и броят ресторанти са от значение, а качеството и разнообразието – гледайте за тези неща!

Колкото до самите атракции, по-модерните кораби имат повече такива, но и круизите с тях са значително по-скъпи. Ще ви оставим да прецените сами доколко ви е важно да имате картинг-писта и водна пързалка, например… За себе си обаче определено предпочитаме по-малък, по-стар, но и по-спокоен кораб.

6. Коя круизна компания да избера?

Пътували сме само с две – Norwegian и Costa и разликата за нас беше от земята до небето. Бихме го сравнили с разликата между Lufthansa и Ryanair, да кажем… Със сигурност между двете бихме избрали Norwegian, но е трудно на база на личен опит да кажем нещо повече за останалите компании.

Which.co.uk обаче са направили класация на няколко круизни линии и тя изглежда така:

Това, разбира се, не значи, че ще си изкарате ужасно, ако сте избрали Costa, MSC или Princess – просто имайте предвид, че сте си платили за low-cost круиз и може да очаквате low-cost обслужване…

А ако четете това и имате конкретен опит с дадена круизна компания, споделете го в коментар – вероятно ще помогнете на други хора.

7. С деца или без?

За нас круизът е изключително романтично изживяване, на което да се насладите сами като двойка… Или може би с още една двойка близки приятели, за да има с кого да играете белот вечер.

Истината е, че круизните кораби са така направени, че всички да се забавляват. Не можахме да си простим потенциално да оставим децата и да отидем сами. Не, че не искаме, просто не беше честно спрямо децата. И като добавим промоциите за трети и четвърти гост, си ги взехме и на двата круиза…

На първия ни круиз с Norwegian Gem, бабичките и дядовците ни бяха малко в повече и си казахме „ех, защо няма повече деца“…

На втория с Costa Smeralda беше пълно с деца и тийнейджъри, огромна блъсканица и глъчка – ами, спокойствието с бабичките и дядовците направо ни залипсва!

Ако децата ви са по-големи (над 6 години), за тях има толкова забавления, че почти няма да усетите присъствието им – детски кът, басейни, кино, аркадни игри, денс-академии, състезания, спортни събития и др.

Ако сте с по-малки деца, честно казано, ще ви е по-скоро натоварване: оставете ги на някоя баба, отидете и си починете. Не, че не видяхме родители да обикалят палубите с детски колички. Но нужно ли ви е?

8. Нужно ли е да знам чужд език?

Да! Но не е казано, че трябва да е английски. Например Costa са италианска компания и чудесно ще се оправите с италиански, испански и дори френски. Aida са с немски език, Pullmantur – с испански и т. н. Norwegian всъщност са американска компания и твърдо си ви трябва английски език, при това на добро ниво…

Определено не можем да си представим човек, който не знае чужд език да отиде на круиз и да няма проблем. Ако това е вашият случай, задължително вземете някой говорещ английски приятел или идете организирано с агенция и екскурзовод от нея…

9. Вътрешна или външна каюта да резервирам?

Доста сме спорили по тези въпроси с някои познати.

Ясно е, че външна каюта с балкон е по-примамливата опция, но тя струва между 10 и 100% повече спрямо вътрешната!

Едната гледна точка е, че така или иначе 90% от времето си извън каютата – я обикаляш по кораба, я си на екскурзия в града: голяма работа, че няма да имаш изглед от стаята. Да не говорим, че най-модерните кораби имат и „виртуален прозорец“, т.е. LED екран, на който можете да виждате в реално време задната част на кораба, например.

За нас обаче не е така – чувството да се събудиш, да излезеш на терасата и пред теб да се открият белите къщички на Миконос, да видиш костенурките в Кефалония, планините в Которския залив или пък учуденото лице на филипинец, който ти мие стъклата, точно когато си излязъл гол на терасата, е неописуемо!

За пушачите има и друг накланящ везните фактор – повечето круизни компании разрешават пушене само на определени места на кораба и на терасата на каютата, така че това също е много важен момент.

Крайното решение е въпрос на личен избор и най-вече на цена, но ако бяхме с вътрешна каюта нямаше да видим много красиви моменти като тази дъга във вълните, образувана от малките капчици в морскяи бриз, огрени от залязващото слънце:

Имайте предвид и че някои компании като Norwegian предлагат възможност да резервирате вътрешна каюта и след това да се включите в търг с наддаване за външна. Понякога сметката излиза, понякога – не.

10. Как точно стават резервацията и плащанията?

Можете да направите резервация за круиз и две години напред, така че следете и дебнете за добри оферти и промоции.

След като сте уточнили всичко по-горе и сте избрали кой, кога и къде ще ходи, обикновено през сайта или от линк, изпратен от агента правите депозит в размер на около 10% от сумата. Важно е да въведете точните имена и дати на раждане на пътуващите – също както при резервация на самолетни билети.

Останалата част от сумата (плюс, ако желаете да предплатите всякакви допълнителни екстри, пакети и сервизни такси) се заплащат около 10-14 дни преди началото на круиза. Може да се плати по банка, с карта, а някои компании предлагат дори и плащане на борда.

Цялата консумация по време на круиза ви се води на сметка (по същия начин, по който водите сметка на стаята си в хотел) и накрая заплащате всичко.

11. Какво трябва и какво не мога да взема на борда?

След резервацията ще ви бъдат изпратени подробни инструкции, но накратко круизните компании много внимават за две неща:

1. 1. Всичко, което може да запали кораба.
   2. Всичко, което може да ги „овътри“.

Тоест, забранени са всякакви ютии, маши, котлони и тем подобни електроуреди, както и храна и алкохол. Това важи както за първото качване, така и за всеки порт. Опитът ни показа, че компаниите не са толкова стриктни – спокойно може да контрабандирате пакетче бисквити, например. Основно се дебне за внасяне на алкохол.

Ако все пак сте си харесали бутилка скъпо вино, да речем, от Палма де Майорка, можете да го вземете спокойно. Персоналът ще ви вземе бутилката и ще ви я върне в края на круиза. Същото ще се случи, ако решите да си купите и ютия от Марсилия, примерно!

Какво да приготвите като багаж, все пак?

Накратко – всичко, което взимате и на море:

• • джапанки (ползват се и като чехли на целия кораб);
  • слънчеви очила;
  • слънцезащитни кремове;
  • бански и т. н.

Хавлиени кърпи има на кораба, но не всички компании дават да се слиза с тях на брега.

Вземете си малък разклонител. Някои кораби вече ги забраняват, в този случай си вземете поне USB-разклонител. А ако корабът ви не е от европейска круизна компания, вземете си и преходник за английски/американски щепсели.

Не е нужно да казваме, но резервни батерии за фотоапарата и power-банки за телефона са си важно нещо. Фото-маниаците да вземат най-дългия си обектив, защото често можете да станете свидетели на красива гледка в далечината: чайки, делфини, а ако сте в Аляска – защо не орли и косатки?

Ако сте с деца, вземете си и бадж-холдър за врат с размер на визитна картичка, за да сте сигурни, че децата няма да си загубват бордните карти.

Хубаво е да имате една раница или дамска чанта за градски разходки, където да държите фотоапарат, документи, резервни батерии, дъждобран и др. подобни дреболии.

За финал – вземете по един комплект абсолютно бели дрехи за всички. Почти всички круизни линии имат вечерно парти с дрес-код бяло.

12. Как става качването на кораба?

Качването на кораба доста прилича на качването на самолет. Още с резервирането ви се дават етикети за големите (ще ги наречем чекирани) багажи. На тези етикети пише минимум име и номер на каюта и можете да отпечатате сами още вкъщи, за да се случат по-бързо нещата, а можете да си поискате такива и на място в порта.

В уречената дата и време отивате на порта. На нас ни стана добър навик да си правим разходка предходната вечер и да проверяваме мястото, откъдето ще отплаваме. Това може да спести доста нерви, тъй като има пристанища с по 30-40 дока и километри разстояние между тях…

На самия порт оставяте големите куфари, които ще ви донесат директно в каютата в деня на качването (обикновено късния следобед). След това минавате проверка на документи и ръчни багажи, попълване на декларации и т. н. След като проверят, че всичко е наред, получавате заведната бордна карта, която вече споменахме.

Тази малка пластика е вашата лична карта на кораба и когато слизате по портовете, вашата банкова карта, когато плащате на кораба и вашият ключ за каютата… абе, важна е! Разбира се, колкото повече круизи и закупени екстри имате зад гърба си, толкова по-добри условия получавате за следващите – практически всички круизни компании имат членски клуб, в който ви съветваме да се запишете предварително!

Вероятно още с качването на кораба ще ви настанят и ще имате възможност да седнете в някой ресторант. Това е не само любезност, но и възможност за един допълнителен час на камериерките, в който да доизчистят каютата ви. Не очаквайте да влезете в веднага с качването на кораба и се насладете на времето си на борда.

По-късно през деня, когато всички са се качили (или в рамките на следващите 24 часа), трябва да минете курс по безопасност (т. нар. safety drill). При някои круизни линии той се изпраща като онлайн видео още при резервацията, при други е тв клипче на телевизора в каютата, а при трети се изисква задължително да присъствате, да нахлузите спасителната си жилетка и да ви отбележат в списък, че знаете какво да правите в случай на спешност.

Ако имате деца с вас, идете до детския кът и ги запишете – има куп стандартни декларации, свързани с разрешения за лични данни, алергии и специфики при храненето, дали детето може да плува, дали може да излиза само от детския кът и т. н.

Последен съвет по темата – не се опитвайте да обиколите и да направите всичко на кораба още през първия ден… Но може да направите един спокоен оглед, започвайки от най-горната част на кораба и слизайки надолу постепенно. Определено вижте и програмата – едни от най-яките партита и шоу-програми започват още с отплаването!

13. Какво представлява каютата?

Каютата на кораба ви представлява нормална малка хотелска стая и освен ако не сте платили една камара пари, има лек привкус на спален вагон. Накратко – входна врата, малка баня с мивка и тоалетна, стая с двойно легло и ниши за дрехи. Останалото е бонус.

Ето едно видео от нашата каюта в Norwegian Gem:

Тесничко е, но пък за всичко е предвидено място. Съветваме ви да разопаковате багажа си и да го разпределите още през първия ден.

14. Как стои въпросът с яденето и пиенето?

Почти на всеки круизен кораб има поне три ресторанта, в които всичко е безплатно и на корем за всички пасажери, независимо какъв пакет сте избрали…

В случай, че ви се хапва нещо „по-така“, има няколко специализирани ресторанта срещу заплащане. Например, на Norwegian Gem има италиански, тапас, два азиатски (суши и тепаняки), ирландски, американски стекхаус, стрийтфууд (бургери), френски и бразилски! На огромния Costa Smeralda бяха седем – гурме, суши, стекхаус, пицария, тепаняки, нудъл, бургер бар и поке бар, но пък имаха и сладкарница с италиански сладолед!

При някои компании (Costa, например) храненето е в определени часове. При други (NCL) можете да се храните по всяко време, като в малките часове (от 1 до 5 сутринта работят само 1-2 ресторанта.

Колкото до напитките, те почти винаги се заплащат отделно. Разбира се, имате безплатни кафе (от машина), чай, някое-друго сокче и вода по време на закуска и обяд, останалото зависи от пакета ви и от компанията, която ползвате.

Правилото е много просто – ако не ви е искат бордната карта, значи е безплатно. Ако ви поискат картата и нямате съответния пакет – ще си платите това, което сте поръчали. Отново припомняме, че дори да имате all-inclusive пакет, дължите сервизната такса върху него. Например, ако коктейлът ви струва 10 EUR по принцип и сте с all-inclusive, реално ще плащате по 1.50 EUR за всеки коктейл, ако service tax е 15%.

И последно – поне веднъж отидете на „специален“ ресторант… Ние избрахме тепаняки и останахме много доволни!

15. А с прането?

Еми… няма пералня в каютите, както се досещате.

Първият и най-лесният вариант е просто да си вземете достатъчно дрехи за целия круиз. Или почти целия – някоя друга тениска, чорапи и бельо лесно може да си закупите от някои от портовете.

Имайки предвид, че ще си купите някой-друг сувенир, вероятно ще се приберете с повече багаж, отколкото сте тръгнали. Например, на круиза си с NCL взехме четири малки куфара на отиване, а на връщане си купихме пети, който чекирахме. Новият куфар плюс таксата му за чекиране излезе по-евтино, отколкото ако бяхме чекирали стар куфар в двете посоки.

Обратно към прането – ако е слънчево и имате каюта с тераса, можете да преперете някоя-друга тениска и да я прострете, докато корабът е спрял. Може би не е лошо да си вземете някоя щипка или пък да сложите нещо тежко, за да не отвее вятърът прането! Нощем понякога вятърът минава 100 км/ч, така че не ви съветваме да оставяте каквото и да е на терасата в движение.

На борда се предлага и пране на хотелски принцип, срещу заплащане, грубо 3-5 EUR/дреха. Много компании в средата на круиза имат оферта, в която ви носят средно голяма найлонова торба, която можете да напълните и всичко, което сложите в нея, ще ви бъде изпрано за 20-25 EUR. Това е най-изгодният вариант за пране на борда.

16. Какви забавления има?

В случай, че не ви е достатъчно просто да се разплуете в някой шезлонг с биричка в ръка, съзерцавайки залеза над морската шир, има още 100+ неща, които да правите на кораба.

Като изключим нещата, които вече споменахме, че можете да откриете на един круизен кораб, а именно: всякакви съоръжения за различни спортове (голф, баскетбол, катерене, футбол, плуване, картинг), спа-зоната, басейните и водните пъзалки, имате кино, театри, казино, фото-студия… По-модерните кораби имат дори свои собствени увеселителни влакчета, водни пързалки, хеликоптерни разходки и какво ли още не, като, разбира се, за някои неща се заплаща допълнително. За съжаление, така е и с всичко без басейна в спа-зоната (сауни, парни бани и т. н.).

Всяка вечер на кораба оставят брошура (налична и в корабния application), където казват какво ще се случи на следващия ден. Ето няколко неща, извадени директно от там, за да придобиете представа колко е разнообразна програмата (всичко е преведено от английски):

• • Караоке-вечер;
  • Мъже срещу жени;
  • Speed-dating за соло-пътуващи;
  • Детско Peppa-Pig Party;
  • Основи на турския език за един ден;
  • Уроци по румба;
  • Джаз-вечер в пиано-бара;
  • Какво е най-важното, което да разгледаме утре? (за всяка дестинация)
  • Starwars техно парти със светлинни мечове;
  • Сделка или не?
  • Стани богат;
  • Playstation турнир;
  • Семейни игри – деца срещу родители;
  • Игра „Познавате ли достатъчно добре партньора си?“;
  • Надпяване – „Гласът на моретата“;
  • Пиратска вечер;
  • Посрещане на изгрева с пилатес;
  • „Попитахме 100 души…“;
  • Как да ядем всичко и да отслабнем;
  • Видео-куиз вечер;
  • Съвети за здрава кожа и коса от професионален дерматолог;
  • Суши-вечер (на корем в суши-ресторанта);
  • Блиц-курс по скално катерене…

Много от игрите са с награди – от NCL раздаваха доста яки рекламни тениски, несесери, ключодържатели и др. От Costa го даваха доста по-скромно – с безплатна пица или бургер. Но важното е забавлението!

Определено програмата на Norwegian ни хареса много повече – много от шоу-програмите бяха с качество на бродуейска продукция. В тази връзка, имайте предвид, че най-яките представления са и най-търсени – добре е да отидете около час по-рано в съответната зала, за да заемете хубавите места (а понякога – каквито и да е места).

17. Какво е в открито море и клати ли корабът?

Клати понякога.

Когато сте акустирали, корабът е неподвижен и практически неразличим от сграда.

Когато е в движение, при спокойно море и липса на вятър, няма да усетите почти никакво движение. В най-лошия случай усещането е все едно сте в движещ се асансьор – усеща се двигателят, но не и клатене.

Когато обаче времето е лошо, клатене си се усеща и си е направо като леко земетресение. Но не се бойте – все пак не сте в „орехова черупка“, а в огромен 200-килотонен плаващ град с 200-350 метра дължина и 50 метра ширина! Говорим за съвсем леки вибрации дори при най-бурните вълни – нито корабът ще се наклони на 30 градуса, нито чиниите ще се „сурнат“ по масите… В този случай вариантите са или да излезете на чист въздух (което рядко е възможно в лошо време), или да си легнете, или просто да ударите три-четири питиета – след това ви е все тая от пиянство или от море се клатите. Даже успявате да вървите в права линия!

Много по-важно обаче е, когато сте в открито море, да включите телефона си в самолетен режим, за да не се изненадате неприятно като нас. Ние решихме, че след като щъкаме само между гръцки острови, няма как да нацелим друг роуминг, т.е. винаги ще сме или на гръцки, или на никакъв оператор. Е, да, ама не – получихме два SMS-a. Първият, че таксите за Сателитни мрежи са 20 лв./МВ, а вторият (5 секунди по-късно) – че сме достигнали лимита си от 100 лв. сметка! Затова тръгне ли корабът, минете в самолетен режим или поне на ръчен избор на оператор.

Всеки кораб предлага интернет-пакети, докато сте на борда, които обикновено са за определен брой минути и за едно устройство. Проблемът с „едно устройство“ лесно може да решите, ако пуснете хотспот. Въпросът е, че всяка круизна компания обикновено си има собствен application, който обаче работи, само ако сте закачени на техния wi-fi, някои проверяват и дали сте в самолетен режим… Въобще, технологично имате доста закачания и разкачания, пускания и спирания на мрежи и т. н. Не е лошо да си вземете лаптоп.

Като изключим всичко това, в открито море през по-голямата част от времето е изключително приятно, особено по изгрев и по залез слънце…

18. Как слизаш и се качваш на всяко пристанище?

За всяко пристанище получавате информация с три часа:

1. 1. Кога корабът акустира (например 8:30)
   2. Кога трябва да сте обратно на борда (например 17:30)
   3. Кога корабът отплава (например 18:00)

Когато корабът е на док, нещата са лесни – просто си взимате въпросната пластика, слизате до едно от най-ниските нива, където има мостик, чекаутвате се и се разхождате. Вече споменахме да си проверите варианти за shuttle от кораба до центъра на града предварително.

Има случаи, когато корабът е прекалено голям, за да акустира – така е например в Санторини, Кефалония и Котор. Тогава пътниците се извозват с малки лодки. На Norwegian дори използват спасителните лодки на кораба, което е находчиво – така те се проверяват често и се държат в изправност. В този случай трябва да се въоръжите с търпение, защото отнема време. Или просто да жертвате един час време на брега, да си направите една хубава дълга закуска и да се придвижите на спокойствие.

Когато стигнете до порта, обикновено има гранична полиция, която обаче не ви изисква паспортите, а бордните карти – както на влизане в страната, така и на излизане. Все пак, ние винаги си носим и паспортите, за всеки случай.

Какво става, ако не се върнете навреме ли? Накратко – корабът отплава, със или без вас!

Е, ако примерно трябва да се върнете в 17:30, а пристигнете в 17:35, най-вероятно няма да е голям проблем, но за половин час закъснение, можете да сте сигурни, че корабът ще е отплавал без вас. В този случай, ще трябва да се обадите на компанията и да намерите начин да стигнете до следващия порт за собствена сметка.

На нас не ни се е случвало, а за да не ви се случва и на вас, винаги си оставайте половин-един допълнителен час и внимавайте с часовите зони (винаги времената са в местно време).

19. А мога ли да си остана на кораба?

Можете и даже ви го препоръчваме поне в един от дните!

Всъщност, ако искате, можете изобщо да не слизате от кораба от първата до последната точка на круиза – никой не ви спира. Нещо повече, когато всички слязат на брега, корабът остава едно прекрасно място с празни басейни, ресторанти с най-добрите свободни маси с прекрасна гледка, тихи палуби с удобни шезлонзи и приятни бийч барове със сервитьори, грижещи се само за вас и още 1-2 души макс!

20. Други съвети?

Ще се ограничим до три:

Първо, приемете, че дори да отидете заедно, няма да сте съвсем заедно 100% от времето. Децата ще са на детски кът или тийн парти, съпругата – на пилатес, съпругът ще съзерцава морето с биричка; после децата ще искат да гледат анимационно филмче, а съпрузите – театрално шоу… В Атина на децата магазинът за играчки ще им е по-интересен от Акропола, а в Барселона на възрастните ще им е по-интересен Гауди, отколкото увеселителния парк Тибидабо… Всеки си почива по различен начин – приемете го и не изисквайте от останалите да си почиват точно като вас.

Второ, избягвайте тълпата. След първите няколко дни ще започнете да се ориентирате кога е най-добре да слезете от кораба, къде и в колко часа да отидете на закуска, дори елементарни неща като това да вземете задните вместо средните асансьори. Но колкото по-малко тълпа, толкова по-добре!

И трето, забавлявайте се! Ще има много хубави моменти, ще има и такива, които ще ви подразнят. Наблегнете на първите…

Бонус: гумена патка!

Един от най-забавнитге моменти на първия ни круиз беше, когато Симеон откри гумено пате на кораба…

Оказа се, че това с криенето на гумени патета е нещо като флашмоб-движение сред круизърите. Понякога към патетата има малки етикети с информация кой е скрил патето, дали да го задържите или да го скриете отново, дали и къде да споделите снимка…

Със сигурност обаче е поредното забавно нещо, така че защо не отидете до Джъмбо или някой подобен магазин преди круиза, да си купите 10-тина такива патета и да им закачите етикетчета къде да го шернат хората (Facebook, Instagram, Twitter), които са ги открили. Току-виж сте открили нови приятели!

Това е – забавлявайте се, попътен вятър и ако имате други въпроси, ще се радваме да ги зададете в коментар!

Материалът Круиз с кораб – 20 важни въпроса и техните отговори е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Не знам споменахме ли ви, но от известно време Симеон има видео канал в YouTube, където качва видеа от нашите пътувания. Днес, 14.06 в 14:06 ще е премиерата на пълнометражния му филм за Япония – цели 52 минути с Токио, Киото, Осака, Нара, Хирошима… Мони, заедно с неговият гост, за когото ще разберете в първите минути на филма, ще ви покажат забележителности, храна и транспорт, ще ви заведат в истински японски апартамент, ще ви срещнат с интересни животни… Няма да издавам повече – отделете си по-малко от час, за да видите този невероятен хит и не забравяйте да харесате видеото и да се абонирате за канала, ако още не сте – много е важно за Симеон!